Кирил Петков

След като парламентът не може да конструира правителствено мнозинство, изкуственото удължаване на „живота“ му е конституционно нетърпимо

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

След като парламентът не може да конструира правителствено мнозинство, изкуственото удължаване на „живота“ му е конституционно нетърпимо

Тази лоша тенденция започна с волунтаризма около двойното гражданство на Кирил Петков

Фрагментацията на политическото пространство и острият дефицит на коалиционна култура доведoха до все по-отчетливи опити за партийна (зло)употреба с конституционния ред. Тази лоша тенденция започна с волунтаризма около двойното гражданство на Кирил Петков. Но сме изправени пред опасността тя да се разрасне, защото веднъж отворена вратата за антиконституционния дух, той започва да разяжда като тумор устоите на конституционния ред, а и на правосъзнанието въобще.

Пример за това са редица самодейни интерпретации на третата фаза от конституционната процедура по съставянето на правителство, поднасяни с неуместната претенция за „отговорност“ и „държавничество“.

За какво става дума? Партията, на която е възложен третият и последен опит за съставяне на правителство – в случая БСП – с подкрепата на партиите, с които преговаря – ПП, ИТН и ДБ – заявява следното: Понеже, нямало буквално посочен в Конституцията срок за изпълнението на проучвателния мандат, то значи, че срок въобще нямало и те щели да „задържат мандата“ до 15 август, за да можели да си свършат някои други работи. Подобен партиен волунтаризъм трябва рязко да се отрече. Не може да се изхожда единствено от буквалния прочит на конституционната норма на чл. 99. Тълкуването на Конституцията – по думите на незабравимия и непрежалим конституционен авторитет Гиньо Ганев – не е като да четеш готварска книга, където всичко е буквално описано по грамаж. То трябва да се разположи върху принципите и философията на Конституцията.

Какво означава това в конкретния случай? Първо, фундамент на конституционния ред е ограничаването на властта и недопускането на временна или постоянна узурпация на власт от конституционните органи и политическите субекти. Една от многото проявни форми на ограничаването на властта е предпазната мрежа от правила и процедури срещу трансформацията на парламента в конвент. Тоест, срещу присвояването на изпълнителна и/или съдебна функция от страна на законодателната власт и срещу произволното удължаване на правомощията на една текуща легислатура. Не е тук мястото и поводът да се спираме на всички аспекти на този въпрос, концентрираме се само върху казуса със „задържането“ на третия мандат.

Функционирането на Народното събрание в условията на парламентарна форма на управление е обусловено от неговата способност да излъчва правителство. Щом в рамките на един парламент не може да се сформира мнозинство за избор на нов Министерски съвет, то такъв парламент се смята за изчерпан и недееспособен и следва да бъде разпуснат. Заради това, процедурата по чл. 99 е конструирана, така че с намаляване на шансовете за съставяне на правителство се ускорява самата процедура. В началото се предоставя гъвкава възможност за консултации при президента (без да се посочва изричен срок за тях) преди връчването на проучвателен мандат. Докато при третия мандат се забързва, като се изисква възлагането на мандат на някоя следваща парламентарна група да стане в 7-дневен срок. Тази характеристика – ускоряването на процедурата – е изтъкната и в мотивите към известното тълкувателно решение на Конституционния съд по к. д №30 от 1992 г. Там, например, се подчертава:

„За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство или правителство, което е подало оставка), може да се окаже прекомерно дълъг.“

С други думи – след като парламентът не може да конструира правителствено мнозинство, изкуственото удължаване на „живота“ му е конституционно нетърпимо. И това е така, защото би съставлявало узурпация на законодателна власт от вече политически делегитимиран и изчерпан парламент.

Второ, твърдението, което се шири тук и там, за съжаление и сред някои юристи – че щом не е посочен срок, значи това става изцяло по преценка на парламентарната група или на президента, е неоснователно. Нещо повече, то е вън не само от философията на Конституцията, очертана дотук, но не отчита и азбучен принцип на правото. Такъв е принципът, че задължение, за което не е посочен изричен срок, се дължи веднага. Едно проявление на този принцип има в цивилистиката – например чл. 69 от Закона за задълженията и договорите. В публичното право обаче се говори по-скоро за „разумен срок“. Това понятие е строго дефинирано в практиката на Съда в Страсбург, главно по отношение на правораздавателната дейност. Но то има своите контури и в сферата на конституционното право. Преценката за разумност на един срок не е произволна и не може изцяло да се подчинява на конюнктурните обстоятелства. В разглеждания случай ясен ориентир за времетраенето на този „разумен срок“ са 7-дневните срокове, които чл. 99 от Конституцията урежда за други сходни елементи от процедурата.

Щом при първия и при втория опит за съставянето на правителство е предвиден 7-дневен срок за изпълнение на проучвателния мандат, то с още по-голямо основание следва да се приеме, че в забързаната трета фаза на тази процедура „разумният срок“ следва да се разполага симетрично – максимум в рамките на седем дни. След като в такъв разумен срок, но не по-дълъг от 7 дни, бъде излъчен кандидат за министър-председател, в нови 7 дни следва да се представи състав и структура на МС. Както се изтъква в цитираното решение на КС: „….. в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи на президента състав на МС. Това следва и от ал. 2 и 3 на чл. 99, следва и от смисъла на проучвателния мандат“.
Трето, правят се позовавания от БСП как през 2005 г. при третия мандат на ДПС е имало „задържане“ от 40 дни, а през 1992 – цели 3 месеца. Това са неверни твърдения – партии и институции и в двата случая спазиха 7-дневните срокове. Но и да бяха верни, случаите са несъпоставими. Ситуацията през 2005 г. е съдържателно различна от настоящата. Тогава имахме новоизбран парламент, който започваше своята дейност с избор на ново правителство. Сега имаме парламент, който работи повече от 7 месеца със значително по-ниска морално-политическа легитимност, бидейки избран на историческото дъно на избирателната активност.

През 2005 г. се водеха преговори между парламентарни групи, които по обща численост надхвърляха конституционното мнозинство – имаха 169 депутати. Сега преговарят групи, които в най-добрия за тях случай едва биха скърпили 121 депутати. Особено важно беше, че през 2005 г. се водеха преговори за постигането на легитимна конституционна цел, която би могла да оправдае известно разтягане на „разумния срок“ – съставянето на правителство. Но никой не си го позволи! Сега искат да задържат мандата, за да си избират ръководство на КПКОНПИ и КЕВР, и едва тогава, и то евентуално, да съставят правителство. Подобно политическо поведение е конституционно нетърпимо, защото съставлява узурпация на законодателна власт. И въобще, драги сътрапезници на държавната трапеза – непротивоконституционствувателствувайте.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар