Слугинажът на Гешев спира 13 млрд. от ЕС

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Какво ще стане, ако Полша откаже да плати? Това запита преди дни базираното в Брюксел американско електронно издание „Политико“. Варшава влезе в тежък спор с европейските институции, защото реши, че не могат да й казват какво да прави.

Накратко – отхвърли приоритета на европейското право над националното и поднови отдавна затворената дискусия „Какъв смисъл имат международните договори и съюзи, ако отделни държави решат в някои момент да не ги спазват?“. В резултат на това съдът на Европейския съюз в Люксембург й наложи глоба от 1 милион евро дневно, докато се вразуми. Варшава обяви, че няма да ги плати.

Темата е стара колкото международното право, в чиято основа лежи принципът „Договорите трябва да се спазват“, заложен в устава на ООН и във Виенската конвенция за правото на договорите. Тяхното признаване само за част от Националната законодателна система, бе първото условие за приемане, на която и да е държава в Европейския съюз, както стана през 2004 година за Полша и през 2007 година за България. Те се съгласиха с тях в присъединителните си договори.

Сетне в политическия живот на Полша избиха стари националистически рефлексии консервативната партия „Право и справедливост“, която се задържа твърде дълго на власт, започна да чувства остра нужда от прилагане на принципа „Всеки е невинен до доказване на противното“.

Когато някой управлява дълго време и свикне с приятния гъдел от обществените ресурси, развива потребност да се застрахова, че ще бъде смятан за невинен. Това означава да привлече съдебната власт на своя страна, за да си няма неприятности.За целта в Полша бе създадена дисциплинарна камара на Върховния съд, която да следи за благоразумното поведение на магистратите. Евросъюзът веднага схвана, че с ограничаване на независимостта на съда, се нарушава възловият принцип на всяка хдемократична система за разделяне на властите, което би означавало – възможност безнаказано да се злоупотребява не само в националните, но и с европейските средства.

На 21 юли 2021 година Съдът на Европейския съюз постанови, че тази камара Полша нарушава правото на Европейския съюз, което означава, че трябва да я напусне, ако не гарантира нейната независимост. Отговорът на Варшава бе повече от предизвикателен: „Нашата конституция стои над европейското право и затова ще правим каквото си искаме, което означава неподчинение на международен съд. Провокираната реакция бе необичайно бърза и необичайно строга – само 20 дни по-късно Полша получи най-тежката глоба в Европейския съюз – 1 милиард евро дневно. Тя се добавя към глобата от половин милион евро дневно, която съдът на Европейския съюз наложи месец по-рано заради отказа на Полша да закрие въглищната мина „Туров“ и свързаната с нея ТЕЦ, която замърсява въздуха в близката чешка територия.

Первъзбуден от серията лоши новини, полският министър на правосъдието Збигнев Жобро, който е главен прокурор, заяви на 28 октомври, че страната му не може и не трябва да плаща и една злота по двете съдебни решения в Люксембург, защото това е натиск, а само слабите се поддават на натис. Точно така е – това е натиск, който е предвиден в инструментариума на Европейския съюз за опазване на общите правила или както им казват също ценности, с които всички са се съгласили за да станат членове на Организацията. Но Полша не желае да излезе от Европейския съюз по модела Брекзит и да направи Полекзит. Затова плащането няма да й се размине.

Ще стане по най-простия начин – Европейската комисия ще удържи от полагаемите се на Варшава еврофондове сумата, която в момента се трупа като глоби и ще я прехвърли в общия европейски бюджет. Брюксел е предвидил да отпусне по плана на Полша за възстановяване и устойчивост 24 милиарда евро безвъзмездна помощ и 12 милиарда евро нисколихвени заеми. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на пресконференция веднага след изявлението на Жобро, че няма да се поколебае да бръкне в торбата с Европейски подаръци за Полша.

Какво ни интересува Полша – така ще остане повече за нас

Не бива да се радваме, защото нейните днешни неволи, утре ще бъдат наши

Дебелоглавието на един главен прокурор и криещата се зад гърба му клептокрация провокират европейските институции да извадят от арсенала тежки оръжия, които ще трябва да употребяват и към друг прокурор в сходна ситуация. Упоритият стремеж на Българската клептокрация да бетонира безотчетния статут на главния прокурор Иван Гешев вещае неприятности и за България. Брюксел показа, че има поне два начина за финансово вразумяване – глоби и принудително изземване на полагаемите се средства, но не са само те.

България прати с голямо закъснение своя Национален план за възстановяване и устойчивост, в който пропусна да обещае, че ще промени Конституцията, за да лиши главния прокурор от почти божествения му статут на недосегаемост. Такова бе едно от очакванията на Еврокомисията. Най-вероятно тя няма да бърза да го одобри. Това означава, че държавата на първо време ще изпусне полагаемите и се 13% авансови плащания за тази година, а след това под въпрос ще бъде и цялата сума от 6,9 милиарда евро безвъзмездна помощ.

Четвъртият начин е Брюксел да се вгледа по-внимателно как са харчени парите по европейски проекти – например за пътно строителство, след като се видя как клептокрацията е пирувал в пари за национални проекти като магистрала „Хемус“. Хора са харчили европейски пари, които Европейската комисия може да си поиска.

Петият начина е да се намеси Европейската прокуратура, след като българската доказа със своето бездействие, че е съучастник в злоупотребите. Всичко това предстои и Гешев няма къде да се укрие.

Автор: Светослав Терзиев

Източник: „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар