Смех! Плагиат се оказа художникът на Борисов и Вучич

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Доказан плагиат на Иван Милев се оказа авторът на газовия общ портрет на премиера Борисов и президента на Сърбия Вучич:

 

“Картините на Симеон Кръстев са такъв жалък и безпомощен кич, че по никакъв начин не разбираме вниманието, с което ги обграждат художници, изкуствоведи, журналисти, инфлуенсъри и обикновени любители на селски свади. Особено странно звучат последните обвинения в плагиатство (в случая от родения 1957 г. Иван Милев), както и опитите на някои изкуствоведи и артисти да изкарат въпросното плагиатство постмодерен похват (?!), понеже подобни заемки  били нормални в постмодернизма (Симеон Кръстев си е нарисувал една от сцените с газопровода върху пейзаж на Иван Милев – виж тук!)

 

Първо искаме да напомним на изненаданите, че кичът ПО ДЕФИНИЦИЯ е плагиатски, той не създава нищо ново, а ползва наготово чуждите “средства, трикове, хитрости, основни правила и теми…. Той черпи соковете си, така да се каже, от резервоара на натрупания опит.”* Кичът не прави нищо друго, освен да паразитира, да ОГРАБВА ГОТОВА КУЛТУРА, ЗА ДА Я РАЗВОДНИ И СЕРВИРА В СМИЛАЕМА ФОРМА – както още през 1939 г. пише американският критик Клемент Грийнбърг. И след това Грийнбърг хладнокръво слага соц реализма до американския кич.
Ако не сте сигурни в картината с тръбите, моля разходете се из сайта на Симеон Кръстев, за да почувствате “на живо” какво точно означава кич – то не са плоски кончета с развети гриви и голи девойки приличащи на принцеси от анимациите на Дисни, не са вази с цветя, в които ще открием следи от Ван Гог, Моне, Сезан, сценки ала Шагал, но разводнени и в безвкусни цветови комбинации, без сложната игра на полутонове, ритмични завъртания на четката, внезапни отблясъци или разместени перспективи …. Разбира се тук “заемките” се виждат по-трудно просто защото вероятно на Кръстев му липсват умения, за да ги прерисува разпознаваемо. Докато пейзажът на Иван Милев е достатъчно лесен. Лесен е защото и той не блести с кой знае каква оригиналност – подобни гледки като от “птичи поглед” присъстват в изкуството от време оно, можем да споменем Грант Ууд, а вероятно най-яркият пример  е Дейвид Хокни.


Дейвид Хокни

Само че при Ууд и Хокни имаме съвсем друга динамика между отделните части на пейзажа, работа със светлината, игра с перспективата и с дълбочината, далеч по-вдъхновяващи цветови комбинации (на третата и четвъртата снимка). Въпросният пейзаж повече прилича на снимка от високо, каквато можете да си пазарите в интернет, от някоя фотографска борса или пък – на детските имитации на Хокни, които често учениците в някоя школа биват насърчавани да правят.

Така че, нека първо да правим разлика между откровен кич и постмодернизъм (защото Хокни е постмодернизъм и той реално се заиграва с Ван Гог, а и с Гоген, но това няма нищо общо нито със Симеон Кръстев, нито с Иван Милев.) След това, Симеон Кръстев е само един от стотиците, ако не и хиляди автори на бутафория и кич у нас, има ги под и над път, предлагат се на ул. “Париж” в София, рисуват портрети и пейзажи по морето и т.н., той не се различава особено от тях. Сега, че един премиер, който е завършил пожарникарска школа в Симеонов си е харесал кичозен автор и му е поръчал картини соц реализъм, това кого изненадва? Както каза един наш приятел, в школата на МВР едва ли учат история на изкуството. Далеч по-голям проблем е че кичът се е намърдал в СБХ, в групи, зад които стоят авангардни артисти, получава субсидии и т.н. Или че изкуствоведи и художници не правят разлика между кич и постмодернизъм. Защото както казва Грийнбърг, “Кичът се променя по стил, но си остава винаги един и същ. Той е въплъщение на всичко фалшиво в живота на нашето време.”

*Клемент Грийнбърг, “Авангард и кич”, превод на Либерален преглед

повече работи на С. Кръстев http://www.artrental.bg/bg/artist/simeon-krastev
П.С. едно уточнение от Ivelina Boteva – поръчителят на картината не е Борисов, а е консорциумът „Аркад“, който е изпълнител на продължението на газопровода „Турски поток“ през България. Това разбира се не променя факта, че Борисов е избрал една от тези картини за подарък на Вучич, една работа, която както казва Грийнбърг е “миниатюрно изображение на всичко, което е фалшиво в живота на нашето време”, пише спец. сайтът a companion to contemporary art.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар