Смъртно болен руски министър обиколи цял свят и намери изцеление при д-р Игнатов в Бургас

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Д-р Николай Игнатов е началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Той е един от най-големите специалисти в своята област в цяла България.

Д-р Игнатов е завършил медицина в Тракийски университет – Стара Загора. До 2011-та година работи в Университетска болница Стара Загора, а след това се мести в Бургас. Биографията му е пълна с любопитни истории от цял свят.

Едно от нещата, с които влиза в медиите е случаят с бившия министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация Сергей Лисовский.

Освен това е инициатор и на идеята за Звеното за диагностика и лечение на пациентите с неизяснена диагноза, подобно идеята от популярния сериал “Д-р Хаус”. Д-р Игнатов е бил и на няколко доброволчески мисии зад граница, като през октомври 2019 г. той се завърна от последната в Сомалия.

Той е номиниран и в класацията “Личност на годината 2019” на регионалния сайт Flagman.bg.

Потърсихме д-р Игнатов, за да разкаже за такъв живот ли е мечтаел, има ли талисман, който го пази, и искал ли е да живее и работи в чужбина. Вижте как отговори на тези и още много въпроси на БЛИЦ:

– Д-р Игнатов, казват, че да си лекар е призвание, при вас така ли стана? Това ли беше детската ви мечта?

– Здравейте! Аз не съм в “калъпа – изживявам моята детска мечта”, още повече, че като малък съм преживявал много собственоръчно направени травми. Не съм се самолекувал или правил подобни опити. И като се има предвид нашата лекарска мисия – да лекуваме, не да нараняваме, сами разбирате. Шегувам се, разбира се! От много малък знаех, че ще се занимавам с медицина

. Моят баща, лека му пръст, бе ветеринар. Налагало се е да му асистирам. И някак си с времето, това бе моето вътрешно убеждение. Всеки човек следва да чувства своята професия като призвание, аз не правя изключения.

Горд съм, когато мой пациент се събуди и ме види като Господ, отново шега! Ние сме анестезиолози, умеем да приспиваме, но е хубаво и да събуждаме пациентите си.

– Имало ли е момент в живота ви, в който сте искали да смените попрището?

– Никога! Знаете, че за хората, които учат медицина, е важно към каква специалност ще се насочат. Ти я откриваш за себе си с времето. Хирургичните специалности са много желани от студентите по медицина, но за мен “шампанското” винаги е била “Анестезиологията”. Винаги съм искал да специализирам това, което съм сега.

И тук, не мога да не изразя благодарността си към един лекар, който ме покани да работя. Това беше преди 25 години, а когато д-р Йордан Йорданов, началника на Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в болницата в Казанлък ме покани, аз приех това като знак от съдбата.

С този въпрос ми обръщате вниманието и към други хора, но които трябва да благодаря, моя първи ръководител и наставник, доц. Живко Караколев, началника на Клиниката по анестезиология, спешна и интензивна медицина към УМБАЛ – Стара Загора. Сега разбирам, че е било за добро, когато рапортите са завършвали със сълзи, които те учат да бъдеш стриктен, взискателен към самия себе си и да знаеш.

Да държиш живота на хората в ръцете си, е предизвикателство. Самата ми специалност ежедневно ме изпитва и ме кара да се чувствам добре. Професионално всеки ден бивам провокиран и не спирам да се развивам и да прилагам новите методики на лечение. Да помогнеш на хората да не усещат болката, си е вълшебен занаят.

В живота ми има пъстрота от срещи с хора, които те гледат в очакване да помогнеш, да ги спасиш. Други, да се възстановят, събудят, много важен аспект от нашата специалност – интензивното лечение. Не бих могъл да желая нищо друго.

– В България е трудно да си лекар, мислили ли сте за кариера в чужбина?

– Едва ли има мой колега, който да не е желал да опознае световната практика. Особено, когато е новозавършил медик и светът е в краката му. Веднага след завършването ми, много исках да работя като лекар в Нова Зеландия. Мечтаех да лекувам и в Африка. Ето, че израза “внимавай какво си пожелаваш – може да се сбъдне”, се превръща в реалност.

Но аз съм част от екипа на едно лечебно заведение, УМБАЛ “Дева Мария”, в което работят специалисти на световно ниво и много често се прави непостижима медицина. Моите колеги ме номинираха за тази титла “Личност на годината”, мнозина от тях заслужават да я носят. Не мога да мечтая за друга кариера, когато ежедневно усещам подкрепата на собственика на болницата, Семир Абумелих, който ме покани да работя там.

Тежиш си на мястото, когато приемеш нечия кауза за собствена и смислена. Семир дава възможност в Бургас да работят големи имена в здравеопазването. Ние, докторите, да имаме възможност да работим, да се развиваме.

В България да си лекар, е свързано с много трудности и несъвършенства, с които се налага да се бориш. Но да ги пребориш и да си удовлетворен, това е успешният баланс и реализация.

блиц

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар