Страхил Делийски пред Dir.bg: Защо Румен Радев да се съобразява с партия, която гони 10%

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ревността е за лични отношения, а не за политиката – по този начин коментира недоволството на БСП от бъдещ проект на служебните министри на президента политологът и университетски преподавател Страхил Делийски. Той е категоричен, че Румен Радев не е предал социалистите, но и не е длъжен да се съобразява с партия, която не е оня политически фактор, за който сме свикнали да я приемаме, а гони 10-те процента електорална подкрепа. Като поведение Корнелия Нинова не може да излезе от сянката на Бойко Борисов и приема всичко лично, а БСП се превръща в инструмент за личните амбиции и страсти на председателката. Делийски призна, че от Нинова може да се очаква всичко – дори БСП да издигне нов кандидат за президент.

Политологът е убеден, че в момента ставаме свидетели на първия голям сблъсък от началото на Прехода между старото и новото, но той е претърпял провал, защото новото се оказа недостатъчно ново, а старото все още е достатъчно силно. Кризата на представителство в парламентарната ни демокрация пък се дължи на факта, че икономическото мнозинство в страната продължава да е непредставено, докато икономическото малцинство има свръхпредставителство. 

– Отношенията БСП-Радев в сянката на евентуалната нова партия на служебните министри от кабинета на президента накъде еволюират? От ръководството на партията го попитаха дали стои зад подобен политически проект.

– Въпросите, които БСП задава публично на президента Радев, в една нормална ситуация би трябвало да могат да бъдат зададени и не публично, а лично – вероятно в един разговор между Нинова и Радев, той ще отговори на подобен въпрос. Ако Нинова обаче се интересува от позицията на президента.

Публичното задаване на подобен въпрос търси някакъв публичен ефект. Това е сигурно. Това не е просто търсене на информация, а търсене на някакъв публичен ефект. И въпросът е какъв ефект търси БСП от този тип отношения – дали това е функция на някаква дългосрочна стратегическа, политическа линия на партията, свързана с някакви политически позиции на президента, или е част от някакъв личен конфликт между Нинова и Радев.

Проблемът на БСП от “ерата Нинова” е, че от политическа сила, която трябва да защитава определени социални интереси, организацията се превръща в инструмент, който реализира личните амбиции и представи, ако щете личните, познавателни и емоционални дефицити на председателката Нинова. И това е тенденция в БСП на Нинова – не говори партията, а говори Нинова.

– Все пак, има ли ревност в ръководството на БСП спрямо Радев заради евентуалния нов проект?

– Ревност и да има, това не е понятие от регистъра на политическото. Ревност може да има на лично равнище. Ако става въпрос за политически разговор, тогава той трябва да се състои по много по-различен начин – за бъдещето на България, за левицата и каквото щете, друго, но въпроси от рода на “ти криеш ли нещо, ама защо не казваш, я, кажи, тия нещо кроят ли” – този тип разговори са далеч от смисления политически разговор. И това е начинът, по който разговаря с публиката социалистическата партия по времето на Нинова.

Това е тенденция, това е една организация, която вместо да говори политически на един огромен брой, забележете, непредставени хора, негласуващи хора, които имат нужда от една лява, смислена, социалдемократическа политическа алтернатива, това е една организация, която се занимава с размислите и страстите на своя председател. И те, резултатите, електоралните и политическите резултати на БСП, са показателни за ефективността на подобен тип комуникация и говорене.

Страхил Делийски

Снимка: Фейсбук

– Накъде ще избие напрежението между президента и ръководството на БСП точно пред избори? И дали социалистите не са заклещени в менгеме – от една страна те подкрепиха Радев, недоволстват, че той един вид, акушира на нова формация, която очевидно не е лява, обаче пък левият електорат си го харесва?

– Така е. Като президент, той може да прави каквото си иска. Това е извън контрола както на партията, която го е издигнала за първи мандат, така и на тези, за които са гласували. В крайна сметка след няколко месеца има президентски избори и онова, което президентът е правил или не е правил, ще бъде оценено или наказано, респективно. За мен големият проблем е, че начинът, по който се разказват взаимоотношенията и се коментират, и се мисли за отношенията между социалистическата партия на Нинова и президента като институция, не е на равнището на очакванията на огромна маса от хора.

Това не са политически отношения. Това са някакви други лични отношения, Вие казахте – ревност, завист, това не са политически понятия и това е драматичният дефицит в комуникацията на Нинова и БСП. Защото оттам идват атаките по-скоро и сигналите, че има нещо нередно във взаимоотношенията с президента. Защото имаме една партия и един президент – това са два различни типа институции, които би следвало да си комуникират като политически институции. Това е разговор, иницииран и предназначен за Нинова и хората около нея, това не е разговор за евентуалните, настоящи и бъдещи избиратели на левицата като цяло.

– Очаквате ли някакъв изненадващ ход, например, БСП да издигне друг кандидат?

– С Нинова начело БСП може да прави всякакви ходове, които в огромния брой от случаите се оказват фиаско. Така че, всичко може да се очаква, зависи как Нинова разчита ситуацията от гледна точка на собствените си страсти и представи. Тя отдавна е показала, че не чете политическата ситуация политически, а я чете лично. Нещо, което е много характерно за г-н Борисов и тя сякаш не може да излезе от тази сянка. Поведението й като лидер досега бе формирано от това да прилича на Борисов. Сега вече той не е на власт, но тя продължава да се държи по този начин. Тази нагласа към политиката е много Борисовска – при него всичко е лично. Нещо подобно се случи и при Нинова с времето.

– Смятате ли, че с евентуална нова партия от служебни министри Румен Радев прави онова “най-малко движение срещу БСП”, което няма да му бъде простено, както го закле Илияна Йотова при издигането му за кандидат на социалистическата партия? Виждате ли конфликт в това, а и в нейната ситуация – вицепрезидент в двойка, поела към втори мандат, но и достатъчно ярка фигура от БСП, независимо че е със замразено членство?

– Аз не мога да кажа, че Радев по някакъв начин е маргинализирал или е направил нещо срещу интересите на БСП. Не виждам такова действие, първо. Второ, БСП вече не е такъв политически фактор, особено с това ръководство, който да има ресурса, инструментариума, силата и самочувствието да налага на президента някакви неща като дневен ред и политики. Защо да се съобразява президентът с една партия, която вече е на път да достигне 10% електорална подкрепа?

– Него го интересува по-широка подкрепа, в крайна сметка.

– Именно, и ако БСП не бяха стигнали до това състояние на маргинализация в обществото, вероятно и Радев щеше да се държи по друг начин, в това съм убеден. Но сега той търси да отвори по-голяма периферия, да събере различен тип подкрепа – ценностна, идеологическа и политическа. И това е разбираемо. Ако БСП бяха силна и голяма партия, той нямаше да го направи. Нямаше да има нужда да търси такива широки, периферни, електорални групи. Но просто БСП е в това състояние. Когато си слаб политически, нямаш право да имаш кой знае какви големи претенции.

– А дали и това не го е мотивирало, ако предположим, че той стои зад проект на служебните министри – търсенето на някакъв субект, който да се ползва с по-голяма подкрепа?

– Вижте, толкова е тежко състоянието на българската представителна демокрация, по много причини. Това е ключов въпрос за случващото се в българския политически процес. Толкова тежко деформирано е политическото представителство. Толкова ниско е доверието към съществуващите, действащите политически субекти, че е нормално да се търсят различни форми на мобилизация около нови фигури, нови проекти, нови програми. Това е много нормално и е естествено и здравословно в контекста на една представителна демокрация.

Един въпрос е дали на президента му е работа да се занимава с такова нещо, тук няма еднозначен отговор, той не може да застане начело на партия, но като президент може да участва в създаването на мобилизация и да повдигне легитимността на политическата система – това е безспорно.

Другият въпрос е дали точно този тип политически проект, за който много се говори напоследък около двамата министри, е онова, от което има нужда това огромно мнозинство непредставени български граждани. Това вече е и въпрос на вкус, но не само. Тук наистина разговорът не бива да се затваря в това “ама аз съм ти разсърден, аз съм ти обиден, ти защо правиш така” – разговорът трябва да бъде поставен на ясна политическа основа. От какво има нужда българското общество, как различните институции могат, какъв тип взаимоотношения трябва да има между партиите и институциите, като президентската, например, за да могат да се решат големите проблеми пред българското обществото.

– Казвате, че е на много ниско ниво парламентарната ни демокрация, това всички го виждаме, но това води ли към по-силно желание на хората към президентска република?

– Зависи от дискурса, чрез който се разказва тази криза на представителството. Да, има криза на представителството, но имаме свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство, при това в рамките на това икономическо малцинство криза на представителството няма. Напротив, те са силно представени в Народното събрание.

Не е представено огромното икономическо мнозинство – в това се състои кризата на българската представителна демокрация. И това би следвало да е разговорът, който трябва да се води между партиите и вътре в гражданското общество. Ако този разговор не се води, тогава остава на равнището на неефективността – по-добре е да имаме президентска република, тогава няма да има нужда партиите да се разбират, президентът ще каже, ще имаме една стабилна изпълнителна власт, нямаме да имаме такива кризи и т.н. Аргументът на ефективност. В името на кого ще бъде тазитта започва да измества аргумента на представителността на политическата система – в името на какво ще бъде тази ефективност, в името на кого ще бъде тя? Ако влезем в хипотезата на една ефективна президентска република, тя ще гарантира ли, че отново няма държавата да реализира и да представлява интересите на 10-те процента, за сметка на 90-те процента? Няма такава гаранция.

– Провалиха ли се партиите на протеста във всяко отношение, не само в съставянето на кабинет, визирам и последните скандали с обвинения за политическа търговия между парламентарните групи на ИТН и ИБГНИ. Тези разправии дават ли хляб на някаква коалиция на статуквото, каквито шеги и закачки имаше по време на дебатите по бюджета?

– Целият този разговор, начинът, по който носителите на политическо представителство общуват помежду си, и това, което напоследък е модерно да се нарича – суверен, е толкова безсмислено отново от политическа гледна точка.

Това дори не е и сапунен сериал! Това са някакви хора, които се обиждат помежду си, търсят си кусури, говорят си помежду си, все едно те са там не по силата на това, че са политически представители и че са избрани, и трябва да защитават политически интерес. Те говорят на себе си, те не говорят на гражданите. И това е драматично с оглед на тежката криза на доверие в политическите партии. Толкова ли е ниско политическото ниво на настоящия политически елит, че да не си дава сметка, че начинът, по който общува, говори и мисли, е тотално сбъркан и неадекватен от гледна точка на общата ни цел като общество?!

Борисов толкова свали нивото на публичния разговор, толкова рязко и устойчиво го свали, че в момента всеки си представя, че може да говори каквото си иска публично. И резултатът е видим – ще го видим и на следващите избори, на които вероятно все по-малко хора ще гласуват, все по-малко ще се интересуват от това, което правят тези в парламента. И не защото мнозинството хора не се интересуват от политика. Не защото не са предизвикани от това, което се случва – не, те се интересуват, но просто техните представители не се интересуват от тях.

– Как ще завърши двубоят между партиите на статуквото и партиите на протеста?

– В момента сме в ситуация, в която старото умира, а новото още не е създадено. Неслучайно самоидентификацията върви по линията старо-ново, статукво-промяна.

А този първи цикъл от този голям сблъсък между старото и новото беше неуспешен по силата на това, че новото не беше толкова ново, а старото е все още достатъчно силно. Старото, това са старите политически и икономически елити. В момента, в който новото, онези социални слоеве и класи, които носят идеята за промяна и за развитие в обществото, намерят и създадат своето политическо представителство, тогава вече ще отлепим от този цикъл. В момента все още се въртим в ситуация, в която старите елити, виждайки, че контролът върху държавата им се изплъзва, правят всичко възможно да запазят своята позиция. Но това няма да продължи вечно.

Този конфликт между консервирането на състоянието “ама така ни е добре” и желанието да живеем по-добре, може да се изроди в грозни политически форми, но може да придобие и красиви демократични контури. Зависи от обществото. В момента за пръв път от началото на Прехода българското общество може да прояви свободна воля по силата на много обстоятелства и може би ще бъдем оставени за малко, като общество, сами да решим накъде ще тръгнем.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар