Суперкомпютър на ГЕРБ: На гол тумбак – чифте компютър!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Всъщност не става дума за чифте, а за квартет суперкомпютри. Понеже България вече има три такива, а сега с родни пари и помощ от ЕС ще се достави и четвърти.

Първият беше дело на кабинета Станишев. Без много шум този суперкомпютър Blue Gene на американската корпорация IBM заработи през 2008 г. В световната класация по онова време той се нареждаше на 126 място в света по изчислителна мощност.
Сега се води „изключен”, но всъщност се ползва активно. .

Вторият – „Авитохол” на Хюлет Пакард е от 2015 г. и тогава е бил на 338 място в света.

Третият – Nestum Cluster на китайския гигант „Lenovo” заработи през март 2017 г. Той обаче не е нещо като суперкомпютър, понеже не влезе формално в категорията (500-те най-мощни машини в света).

Сега на дневен ред е четвъртият – европейски.

България успешно се пребори за него, похвали се еврокомисарката ни Мария Габриел.

Разбира се, че се ще се пребори при офертата за финансирането на покупката, която даде. Тя е 12 милиона от нас и още половината от това – 6 милиона от ЕС.

Т.е. страната ни финансира две-трети от този европейски компютърен център – един от осемте, предвидени да се направят в различни държави. Програмата на ЕС е за 1 млрд. евро, като половината от парите идват от Брюксел (срещу една трета за нас)

Това е първият проблем – финансовият! Плащаме повече, отколкото другите. При това си имаме техника.

Вторият е кой я ползва. Учените! – ще ви отговорят политиците. Дръжки! Понеже нито сериозни учени останаха у нас, нито се прави сериозна наука.


Ето какво съм написал в книгата си „Дуел” по повод ползването на суперкомпютрите у нас

Шифърът: от СимПРо през МВР до Политбюро

СимПро не е СИМО, както се оказа тайната абревиатура на ЦРУ в докладите на американските дипломати за фасадата и нефасадата на лицето Бойко Борисов.  СимПро дори не е някакъв разузнавателен център на друга държава, не е звено на нашите секретни служби.  То е … научна лаборатория към БАН. Открита е официално на 13 септември 2010 година. Някои от хората в това звено на БАН са известни родни учени, имали и имащи дълъг управленчески опит на високи длъжности както при социализма, така и при демокрацията. Любопитни са и фирмите, с които тясно си сътрудничи лабораторията. Разположена е във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и е част от Центъра по симулация, бизнес процеси и 3D визуализация. … лабораторията разчита на подкрепата на мощен изчислителен ресурс като новия български суперкомпютър IBM Blue Gene/P.

Официално умната машина е на подчинение на ЕСМИС – държавна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”. По неизвестни съображения и стародавна секретна практика – още от времената на Живков, агенцията е поместена в структурата на … Министерството на транспорта.  На гърба на Централната поща, до колетната и куриерска служба, в едно огромно помещение е базиран суперкомпютърът. Защо тук – ще попита някой. На крачка от него, само през две пресечки е сградата на МВР. Под земята вървят сноп оптични влакна, защитени линии за комуникации, а според слуховете дори е прокопан специален коридор.

Задължението на държавната ЕСМИС е да осигури поддръжката на системата и поеме текущите разходи за нея. Самата дейност на машината обаче е поверена на частна структура. Тя е сдружение и се казва „Национален център за суперкомпютърни приложения”.

На практика, поне според мен, суперкомпютърът де юре е държавен и на държавна издръжка, но де факто е приватизиран и са приватизирани приходите от дейността му. Нещо като входно-изходната икономика на залязлата вече „Мултигруп”.

Сдружението се ръководи от Стоян Марков. Той е диригентът на изкуствения мозък.
Това име може да се срещне като ръководител и в Института по паралелна обработка на информацията – Математически методи за обработка на сензорна информация. Там се занимават със съпровождане и класификация на множество динамични обекти в сензорна среда, методи и алгоритми за обединяване, обработка и анализ на сигнали, данни и изображения, вземане на решения в условия на неопределеност, конфликти и парадокси.

Накратко – на базата на мощния държавен електронно-изчислителен ресурс съществува частна структура, която сама или в сътрудничество с МВР може професионално и компетентно да се занимава с почти всичко. От създаване на фалшиви, но реално изглеждащи изображения и видеозаписи до прогнозиране, моделиране и управление на реакциите на хората и общественото мнение във всякакви конфликти. Кодовете тук са „обработка на изображения”, както и „математическото моделиране на неопределеност, конфликти и парадокси”.

Самият Стоян Марков, макар и анфас от физиономията на този проект, е профил от историята на България и вожд от комунизма. Той е завършил „енергетика” в Москва, бивш кандидат-член е на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и натоварен с контрол върху дейността на научно-техническото ни разузнаване и фирмите под прикритие на Запад.

Негов зет е Георги Велчев – брат на царския министър и вицепремиер Милен Велчев. Фамилията Велчеви е сред най-богатите у нас – преките и косвени участия в компании и чрез общи лица, както и притежаваните пряко и косвено активи от корпорацията „Сигма”, който е свързана с тях, надминават сумата от 1 млрд. евро.

Едно от жилищата им е в лондонския „Южен Кенсингтън” – квартал, достоен за най-богатите. Ирония на съдбата й, че на крачка до тях се намираше и жилището на скандалния мафиот Иван Тодоров – Доктора, с когото Милен Велчев се срещна на яхта в Монако. В комплекса им „Магнолия” в столичния баровски квартал Бояна преди две години живееше експремиерът Сергей Станишев.

Велчеви сега са представители на поставената под международни санкции огромна руска банка ВТБ.

Дори бившият шофьор на политбюровското величие Стоян Марков и културтрегер в музикална дирекция – Спас Русев, именуван като „бащата на царските юпита” също се нареди в списъка на мултимилионерите (за братята Велчеви, Доктора, Спас Русев и цялата флора и фауна с тайните на яхтената разходка виж „Тайните на големите играчи” от същия автор – бел. ред.) „Знам за клеветите срещу Спас Русев и не зная това да е факт”, заяви Милен Велчев в едно от своите интервюта.

Покрай историята около атентата на летището в Бургас тези хора са най-интересни със здравата иранска връзка на Спас Русев! Защото по време на пребиването си в Лондон Спас Русев установява контакти с ирански финансови играчи. Първо се запознава с Реза Есфандиари и Мохамад Салашур, собственици на „Intex Associates”. Твърди се, че те били приближени на покойния шах Мохамад Реза Пахлави, но надали е истина. Русев става техен съдружник. През 1993 г. тази фирма сключва договор с Комитета по енергетика за проучване възможностите за строеж на каскада „Горна Арда” – толкова излюбена на Ахмед Доган. Когато е в Лондон през 1993-1994 г. със стипендия на Банката за земеделски кредит, в която работи съпругата му, Спас Русев се свързва с Ескандер Малеки. Малеки е син на ковчежник на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави. Той е австрийски гражданин, постоянно живеещ в Лондон.

Неговата компания „Global Securitis” е основана през юни 1990 г. като частна и става публично дружество чрез емисията на акции на Истанбулската фондова борса на 3 май 1995 г. Фирмата има бизнес в Турция, САЩ, Узбекистан, Португалия, Египет, Азербайджан.

Малеки представя компанията като инвестиционна банка с 30 филиала и 400 служители, работеща в Централна Азия, Кавказ, Източна Европа и Северна Африка. Банковата дейност се координира от 12 служители с офис в Истанбул.

След лондонския си период Спас Русев регистрира у нас няколко фирми с Малеки: „Глобал секюритис-България” през 1998 г., „Би Ви Си”, „Балкан инвестмънт лимитид” и „Инкомс 2000”. Според конкуренти на Спас Русев той и иранецът имат невидим пръст в още няколко компании: „Болкан инвестмънт”, „Интекс-България” и „Амбъртън инвестмънт”, регистрирани в чужбина. Но справките не показаха участие – поне директно.

Основният бизнес на Малеки-Русев са телекомуникациите. Русев е близък е до гръцката „Интраком“ на сочения за агент на ЩАЗИ милиардер Кокалис и е подизпълнител при изграждането на мрежата на втория GSM-оператор „Глобул“.

Съвсем отделен е фактът, че Малеки е декласиран от наддаването за танзанийския телеком през 1995 г. след сигнал на ФБР и британската MI-6 заради съмнителни капитали. Самият шахиншах е помолен да напусне САЩ, където се установил и той умира като изгнаник в Египет.

Ако обобщим: връзката на съвпаденията преминава от държавното финансиране през специализирани научни звена и МВР, покрай сдружения и частни инициативи, за да опре до бивши величия на социализма и незнаещи парите си иранци.
(край на откъса от “Дуел”)


Затова си задавам въпросите и сега – за кого всъщност ще работи поредният суперкомпютър. Какви задачи ще решава?

Защо именно специалисти по ядрена физика са ръководители на различните държавни структури (обслужващи части нужди, както се вижда), а не например най-естественото – програмисти! Питам, понеже ядрена бомба, към която отчаяно се стреми Иран, не се прави без помощта на суперкомпютри.

Какво е това сдружение?

И толкова ли безценни най-висшите кадри на социализма и контролиращи секретните му служби, защото Стоян Марков е на 77 години?!.

От втора страна у нас, в България вече няма нито високоразвита наука, нито учени от значима международна величина. Т.е. суперкомпютърът е нещо като аферите с построени футболни стадиони в села със затихващи функции и с по сто-двеста жители-пенсионери.

От трета страна в редица отношения този проект е поредната голяма брюкселска шумотевица, която ще изхарчи едни много големи пари, ще осигури работни места и дейност за бюрократи и помпозни информации за обществеността.

Пред сп. Primeur неговият ръководител Филип Нотън директно заяви: “…Първият продукт, който трябва да бъде готов през 2021-ва, не можем да го проектираме от самото начало. Не можем да създадем всичко за този процесор, затова е необходимо да използваме съществуващата хардуерна и софтуерна система, която ще надграждаме. Една от целите на Европа е създаването на европейски технологии. Това също е ключов момент за нас. Но в крайна сметка такъв дизайн не може да бъде 100% европейски, тъй като имаме потенциални проблеми с наличните фабрики. Знаем, че примерно Европа вече не произвежда памети…”

Тоест може би ще има европейски суперкомпютър сред първите десет в света, но с американско сърце и мозък – памет и процесор.

От четвърта страна местоположението на свръхкомпютрите не играе роля. Услугите им могат да се ползват от всяко кътче на света, както и чрез облачни технологии.

И въобще едни лесни пари – държавни и брюкселски, ще се усвоят от правилните хора. И една изчислителната мощ ще се използва за нуждите на МВР и разни съмнителни интереси, както е ставало и досега.

бел.: Това е класацията към 17 юни на най-мощните свръхбързи компютри в света

Григор Лилов, Фейсбук

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар