Владимир Путин

Съдбата отново отреди на Русия да твори история

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Преход от либерално-глобалисткия американски егоцентризъм към действително многополюсен свят, основан на истински суверенитет на народи и цивилизации – така президентът Владимир Путин определи измененията на международната система.

Операцията в Украйна се превърна в жалон по пътя към новия световен ред

Западното високомерие се подхранва от безнаказаност и липса на задръжки

*Авторът е директор на Департамента за външнополитическо планиране на МВнР на Русия

Случи се така, че нашата страна отново преживява преломен момент в своята хилядолетна история. Налага се да се сблъскваме с агресивната реакция на част от външни участници срещу абсолютно оправданите действия, насочени към защита на жизнените интереси на запад. Възникна реална криза за европейската сигурност и за целия международен ред, формирал се след Втората световна война.

Макар в нашата страна вече не едно поколение да е израснало в относително мирно време, ситуацията на конфликт е по-скоро норма за страна с такава география като Русия. Родните експерти прокарват различни исторически аналогии. Някои сравняват сегашния етап с епохата на Алексей Михайлович Тишайши (Романов), когато Московската държава поетапно си е възвръщала западно-руските земи. Други съзират сходство с Кримската война, когато Русия се сблъсква с „невижданата ненавист на Запада“. Трети се позовават на опита „за укротяване в името на собственото благо и на цялото човечество“ на имперските амбиции на Швеция след Полтава, на Франция след Бородино, на Германия след Сталинград и Берлин.

Други пък сравняват противопоставянето на Русия и Запада със „студената война“ от 1940–1980 г. Някои смятат, че мащабите на сегашните промени надминават тектоничното разместване от периода 1989-1991 г., „когато настъпи коренна промяна в разположението на силите, но самите принципи на световната политика и правилата на поведение не се промениха кардинално“.

Подобни паралели, при цялата им условност, имат една обща черта – всички те подчертават епохалното значение на случващите се събития. Без преувеличение може да се каже, че специалната военна операция се превърна в жалон по пътя към новия световен ред, към новото разпределение на силите на международната арена. Съотношението до голяма степен зависи от хода на военните действия, от промените в структурата на световната икономика и параметрите на политическото регулиране на конфликта. В някакъв момент и този пъзел ще се подреди. А засега съдбата отново отреди на Русия да бъде един от основните творци на световната история.

Да се занимаваш с историческо творчество освен другото означава и ясно да виждаш и разбираш съществуващите реалности. Разбира се, когато има много промени и далеч не всичко може да бъде разбрано, тогава се появява съблазънта да се правят лесни изводи (като „светът никога вече няма да бъде същият“). Подобни заключения лесно се възприемат от съзнанието, но малко дават на ума. За да се разбере по-добре случващото се, полезно е да се имат предвид дългосрочните тенденции на световното развитие. Тези, които са се формирали много преди началото на специалната военна операция и ще продължават да разместват мощните исторически пластове след нейното приключване.

За какви тенденции става дума?

Логично е да се започне с най-съдбоносния процес – формирането на многополюсния свят. Именно в това се състои същността на измененията на международната система. Както отбеляза президентът В.В.Путин, става дума за „прехода от либерално-глобалисткия американски егоцентризъм към действително многополюсен свят, основан на истински суверенитет на народи и цивилизации“. Ще добавим, че според общоприетата оценка, споменатият преход е започнал скоро след разпадането на СССР и на социалистическата общност, ознаменувайки края на двуполюсния ред, който се базира на съветско-американския баланс на силите, и на краткия по историческите мерки „еднополюсен момент“ в началото на 90-те години на ХХ в., когато един недалновиден политолог ненадейно провъзгласи „края на историята“.

Обективни, независещи от нечие желание факти и явления сочат, че устойчивостта на съвременния свят ще се осигурява чрез съгласуване на интересите на няколко системно значими центрове на икономическа мощ и политическо влияние. Кои ще са „партньорите“ в многополюсната система, колко ще бъдат – времето ще покаже.

Каквато и да бъде структурата на бъдещата световна подредба, сега вече се разгръща съперничество за правото да се установят базовите му принципи. В тази многоаспектна надпревара конкурентни предимства имат силните, технологично развити държави, способни да разпространят не само военна  сила, но и духовно-нравствени и морални ценности. Както отбеляза С. В. Лавров, „става дума за страни с добре организирана централна власт, отговорна и дееспособна, която максимално ефективно умее да реагира на природни или други катаклизми“.

Въплъщение на многополюсната дипломация стана обединението БРИКС, което играе все по-сериозна роля на световната арена. Първостепенните задачи пред БРИКС са насочени към решаване на общи за участниците въпроси, свързани с международното развитие. А пък „Групата на седемте“ напълно предсказуемо загуби авторитета си на генератор за решаване на глобални проблеми, по същество се превърна в механизъм, с който Вашингтон управлява своите сателити по въпроси, представляващи конюнктурен интерес за САЩ.

Ролята на ускорител на формирането на полицентризма през средата на първото десетилетие на ХХI в. играе кризата на глобализацията, сложила край на валутно-финансовото, технологичното и културно доминиране на САЩ. По време на фондовия срив през 2008-2009 г. американското „ядро“ на глобалната система на капитализма беше поразено от удар с такава сила, че тя и до днес още не може да се съвземе.

Тук ще отбележим, че поглеждайки към света на бъдещето, някои от руските специалисти прогнозират „разпад на глобалната икономическа система на няколко големи макрорегиона“, други говорят за появата на два или повече техноикономически блока – „големи късове от пазара“, включващи „валутната зона, набор от ресурси, философия на развитие, комплекс от базови технологии“, които ще се конкурират помежду си.

В резултат на многополюсния свят и деглобализацията ще спечелят всички при условие, че никой няма да пречи на естественото протичане на тези процеси. Тук решаващо значение има поведението на управляващите кръгове на Северна Америка и Западна Европа. Ако те не озаптят болезненото си усещане за загуба на властта над света, което е по човешки разбираемо, ако продължават да се „хващат за кобура“ всеки път, когато е нужна търпелива дипломация, ще се запази и усили тревожната тенденция на повишаване на значението на фактора сила в международните работи.

Западното високомерие от десетилетия (ако не и от векове) се подхранва от безнаказаност и липса на всякакви задръжки. С какво друго да си обясним авантюризма на американските президенти, които обявяват като заплаха за националната сигурност една подир друга страни, намиращи се на десетки хиляди километри от САЩ? В резултат на военни интервенции (например в Югославия, Ирак, Либия, Афганистан) бяха дестабилизирани цели региони. По инициатива на САЩ протича демонтиране на механизми за контрол над въоръженията и поддържане на стратегическа стабилност, създадени с труда на поколения преговарящи. На ниво доктрина американците понижиха прага на прилагане на ядрено оръжие.

Изместването на външни балансьори, повишаване на конфликтността на международната среда подтикват страните да дирят вътрешни резерви, да се обръщат към основите на своята история и култура. В противовес на това се явяват и издиганите от западните глобалисти неолиберални ценности (правата на човека, джендър, легализирането на леките наркотици, биоетика, трансхуманизъм и др.). В качеството на естествена човешка реакция срещу подобен род декадентски прояви непрестанно нараства влиянието на културно-цивилизационния фактор. Впрочем, в украинската криза като в капка вода се отрази новата реалност: с малки изключения представителите на всички цивилизационни общности от Изтока и Юга, включително арабско-мюсюлманския свят, африканската и латиноамериканската цивилизация, АСЕАН, възприемат антируската санкционна кампания на западното малцинство като явен рецидив на неоколониалното мислене.

(Със съкращения, продължава в следващ брой)

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran






Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар