Тази работа със санкциите, толкова загуби пътя на първоначалното си нелепо обяснение, защо се налагат, че вече се стигна до чутовни нелепици от рода:

„А да видим, кой първи ще умре от глад“ през „Ние може да умрем от студ, ама вие от глад“ до „Ако ще умираме от глад и студ, ще е само защото ние сме решили така, не защото зависим от вас“.

Много ме кефи този „цивилизационен избор“, който нашите ЕС политици направиха за нас. Избора между глад и студ, или и двете, но гордо.
Което доказва всъщност нещо, в което много хора се съмняват, а именно принадлежността на България към Европейското семейство. Тя не е само географска, тя е изконна, непроменена и симбиотична. Ние възприемаме западни ценности, но и те възприемат наши. И така се формират общите европейски ценности. От ценностите на всички държави в ЕС.

Някой ще се зачуди какво имам предвид, може би. Ще обясня.

Ако не споделяхме едни и същи общи ценности, нямаше как европейските лидери да поведат тази икономическа война и да налагат санкции с обяснение на действията си, като на Вуте:
„Я не сакам да съм добре, я сакам на Нане да му е зле.“

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some