Тарикатът, който Запада направи медийна звезда

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Неговото име не слиза от страниците на най-големите медии в света. На Запад и най-вече в САЩ всевъзможни автори пишат за героя, осмелил се да се изправи против „режима на Путин“ и да представи на руския народ алтернатива, от която сега той е лишен: да живее в истински свят на демокрация и прогрес.

Появяват се невероятни описания на полицейски репресии, на които са подложени в Русия сега всички, които се опитват да защитят  „лидера на опозицията“. Всевъзможни автори – от политици до академични светила, се надпреварват на страниците на издания като Foreign Affairs (САЩ), Foreign Policy (САЩ), The Wall Street Journal (САЩ), The New York Times (САЩ), Politico (САЩ), The Guardian (Великобритания), Daily Express (Великобритания), Financial Times (Великобритания), The Spectator (Великобритания), The Globe And Mail (Канада), Die Welt (Германия) и много други да конструират образа на една нова звезда на политическия небосклон. А и на тиранина, изпаднал в паника от нейната поява. След протестите на 23 януари в редица руски градове сега  много от  медиите наблягат най-вече на арестуването на Алексей Навални (пропускат обаче защо това е направено), осветяват протестните акции, но не споменават нито дума за полицаите, пострадали от радикали и хулигани, активирали се на митингите и т.н.

Но кой е всъщност  Алексей Навални – човекът, за който западните медии най-вече не спират възторжено да пишат и говорят, представяйки го като най-голямата надежда за „демократизирането“ на Русия?

Истината е, че точно този „герой“ няма нищо общо с демократичните ценности,  които денонощно ни внушават и родни медии. Навални е краен националист и най-активен участник във всеки митинг, организиран от фашистки организации, каквито се срещат и в демократична Русия. През 2007 г. той е изключен от една от опозиционните партии на тази страна – либералната „Яблоко“ заради расистки обиди. В чешката медия «Časopis argument» се появи интересна публикация на Едуард Хмелар, в която той цитира неговата бивша сътрудничка Ангелина Тараева. Тя е напълно убедена, че възгледите му са близки до нацизма. „Смятам Алексей Навални за най-опасния човек в Русия – споделя  Ангелина. – Не е нужно да бъдете гений, за да разберете, че най-ужасното нещо, което може да се случи у нас, би било възкачването на националистите на власт.“

Интересна е реакцията на хората в Украйна, откъдето е родом Навални, на цялата тази манипулативна кампания около него. През последните няколко години след осъществения под американско ръководство държавен преврат в страната (през 2014 г.), там официално и агресивно се насажда русофобска истерия. Логично е украинците да подкрепят безпрекословно човека, за който се говори, че е лидер на опозицията  в Русия и иска да промени тази държава.  Но истината е, че голяма част от украинците се отнасят с дълбок скептицизъм точно към Навални – до такъв извод стигат експертите на влиятелната на Запад американска неправителствена организация за анализи Atlantic Council. Те отбелязват, че Навални асоцира у украинската публика с руски национализъм. Atlantic Council припомня, че Навални често използва антиимигрантска риторика, която в САЩ или в Западна Европа неизбежно ще бъде определена като ултрадясна, расистка и нацистка. Припомня се и негово интервю пред британския вестник Guardian, в което на въпроса съжалява ли той за расистката си риторика и символика, която използва в политическата си кариера, Навални категорично отговаря: „не“.

Atlantic Council отбелязва и факта, че много украинци възразяват против безкритичното отношение към Навални в международните медии и не скриват разочарованието си по повод на вниманието, което те му отделят.

Но защо САЩ, а и много държави в Западна Европа сега са подели невероятна по мащабите си пропагандна кампания за да представят Навални като истински демократичен опозиционер? Акцентира се най-вече върху това, че той е  борец срещу корупцията, като се забравя, че навсякъде по света това прави всеки, който иска да привлече медийното внимание. А и самата корупция едва ли би могла да впечатли някой – има я в огромни мащаби от „демократична“ Америка до прекрасната ни Татковина. Просто тя е неизменна и затова и неунищожима същност на капитализма като социална система.

Истинската причина е в желанието на САЩ и Запада да видят Русия разгромена. Заради ядреният и потенциал те няма да се решат да я нападнат – това би било самоубийствена атака. Шансът им е да я взривят отвътре, посредством раздухването на протести, стимулирането на недоволство сред хората. И така да подготвят почвата за държавен преврат – по същия сценарий, както направиха вече в съседна Украйна.

Но точно Алексей Навални няма никакви шансове за политическо бъдеще в Русия, защото там той е твърде добре познат. Два пъти е съден за корупция и присвояване, има още няколко открити наказателни производства за подобни обвинения. В руското публично пространство има предостатъчно доказателствен материал за всичко това. Трябва човек наистина да е с напълно промит мозък за да приеме, че един доказан рецидивист може да бъде наистина борец против корупцията.

На Запад, обаче, сега истерично го героизират. Защо го правят? Американският аналитик  Пол А. Гобл (роден е през 1949 г.), е един от най-авторитетните експерти по Русия. Работил е като висш служител в радиостанциите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“, за Централното разузнавателно управление (ЦРУ), заемал е отговорни длъжности в държавни ведомства на Америка. Той обяснява защо е целият този шум около Навални: „Ние нямаме друг кандидат. Либералната опозиция не получи широка подкрепа в Русия. Трябва да опитаме с него. Неговият суров стил може да има политически успех“.

Западът се нуждае от Навални, защото в него вижда някакъв шанс да отстрани Владимир Путин от власт. Поради това американците отдавна работят с него – консултират го, платиха му обучение в Йелския университет. А сега са активирали невероятни медийни ресурси, за да внушат на тълпата какво огромно значение и влияние ще има той на руската политическа сцена.

Тъпоглавите западни „експерти“ не могат да разберат, че в Русия „цветна революция“ е невъзможна, не защото населението се страхува от политически репресии, а защото преобладаващата част от него подкрепя Владимир Путин. Страната има горчив опит с проамериканската политика на  Борис Елцин, който бе неин президент в началото на 90-те години. Точно тя я доведе тогава до невероятна разруха. Едва с отказа от нея и следването на свой път при президентството на Владимир Путин, Русия си върна националната мощ и международен статус. А освен всичко друго руснаците имат и примера със съседна Украйна – нея точно „демократизацията“ я изравни с най-бедните африкански държави по жизнен стандарт. Затова и Навални както се е появил, така и ще бъде забравен. Това е истината, независимо, че русофобите по света и у нас отказват да разберат, а още повече пък да приемат.

Впрочем това си е тяхно право.

 Източник: kreativen.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар