Знаете ли какво прави държавната администрация от една година – без един малък процент в нея, които винаги работят, понеже някой трябва и да работи:)

Та знаете ли – без този малък процент – какво прави държавната администрация от 12 май 2021 година?
Нищо.
Стои и чака да види какво ще стане.
Същото като голяма част от всичките хора.

Идеята, че има някаква промяна и някой нещо прави е една напълно илюзорна представа.
Реалните политики не са приказки, а действия, които пък се извършват от централната администрация по министерства и агенции – именно те са реалните изпълнители на правителствените политики.
/Без да закачаме многострадалната местна власт/.

Нищо такова няма в момента – не и когато гледаш на всички като на врагове. Защото тогава и теб започват всички да те гледат като враг.
Единствената промяна е в телевизора, откъдето прожектират нов сериал за новите “нови лица” – а това е любимият сериал на българина.
За сметка на хладилника, който се опразва. Все пак, някой трябва да плаща за новата филмова продукция и новите лица.

Тези нови лица творят и ще продължават да творят такива дълбоки щети на държавното управление и на държавността изобщо, за каквито старите лица не биха се досетили. А и не биха ги направили.

И не, това не е вик в защита на статуквото:) – дълбоко погрешна парадигма е тази глупост, внушена от псевдореволюционери за оправдание на щетите, които нанасят на държавата.
Политиката има нужда от обновление така, както самият живот се обновява.
Това е аксиома, това е закономерност.

Има нужда и от поколенческо обновяване, има нужда и от идейно обновяване.

Реално, а не имагинерно – Христо Иванов например, правосъдният министър от “Борисов-2” няма как да мине за обновление и промяна.
Слави Трифонов, който повече от 20 години чалгаризира и опростачва вече второ поколение – еми няма как да донесе промяна, на какво да е промяна и на какво да е алтернатива?
Слави може да е алтернатива на Цеца Величкович, Весна Змиянац и Шабан Шаулич /приемете извиненията ми, ако бъркам някое име/.

На тях Слави е алтернатива и парите ще идват при него, тук, в България, вместо да отиват в Сърбия. Това е факт и това е чалгарска алтернатива. Но не и политическа алтернатива.

Преди 30 години имаше опит за премиер да се пробута един Петър Бояджиев, който обаче се оказа с двойно гражданство – френско в случая – и всичко свърши дотук: за да не се нарушава Конституцията.
Тогавашният президент Желев не би си помислил да фъфли нелепици как Бояджиев носи България в сърцето си.
Има Конституция и толкова. Останалото е лична драма, не може да е обществена.
А сега какво стана?

Наложиха един клетвопрестъпник и нарушител на Конституцията за премиер!
Че ние сме по-зле по отношение на държавността, отколкото беше преди 30 години!
И отишъл вчера на държавна сметка да си прави пиар в Азербайджан – за едната снимка.
А газ има ли? Няма.
Снимка има, газ няма.
Телевизорът – пълен, хладилникът – празен.
То и затова всичко е толкова фалшиво.

Хората може и да не го анализират детайлно, но го усещат в сърцата си – а ще го усетят и със стомасите си – и започват да се отчайват.
Защото да – политическата промяна се прави от нови лица с нови идеи, но със спазване на законовата рамка, вкл Конституцията.

Ако има такъв силен и траен импулс за промяна – какъвто няма, изразен и в силно парламентарно мнозинство – каквото няма, тогава могат да бъдат променяни и закони, дори и Конституцията.
Ако има стабилно мнозинство – тоест, силна подкрепа от народа.

Но да се представя нарушаването на Конституцията като някакъв героизъм – това е опасен прецедент, който руши основите на държавността.

Това граничи с тероризъм, който трябва да бъде строго санкциониран и публично изобличаван. Голям грях е на президента Радев, който не просто си замълча пред това престъпление.
Радев взе страната на клетвопрестъпника!

Президентът, който трябва да пази Конституцията – той взе страната на нарушителя на Конституцията!
Така президентът Радев сложи чадър над едно действително престъпление, а този чадър е сам по себе си морално престъпление.

А най-лошото е, че така държавният глава напълно зачеркна самия себе си и като конституционен пазител, и като политически коректив.
Което може да се окаже непростимо на фона на връхлитащата ни незапомнена от десетилетия криза. Да, заедно с цяла Европа, но кой да мисли за нас, ако не самите ние?!
Оправданията не работят, нека си ги държат за себе си.

Ето това е реалността и няма никаква нужда тази реалност да бъде глазирана с услужлив пиар от пърхащи мисирки по различни медийни курници.
Няма нужда, безсмислено е, само става още по-зле.

Едно сериозно възпаление не се лекува с омазване в произволна козметика, лекува се с точна диагноза и точно лечение.
Ето затова една самоцелна промяна, водена от самонадеяни, неподготвени и повърхностни хора не само може да направи нещата по-зле.

Тази самонадеяност – нерядко и видимо злонамерена – може да опорочи самата идея за промяна и да я делегитимира пред самите нейни поддръжници.
Нещо, което се случва пред очите ни.

И понеже това е ясно очертана и все по-задълбочаваща се тенденция – то няма особено значение дали партийно-идеологическия тюрлюгювеч ще съумее да направи правителство.

И да направи – какво от това? Подкрепата му няма да нараства, напротив. Защото това са същите, които ни докараха до тази задънена улица – да се борят да правят някакво правителство в стил “какво да е”.
И да се отиде на избори – какво от това?

Ако всяка една от тези 4 изпохапали се взаимно формации получи по-нисък резултат от предишните избори – което е най-вероятно – тогава страната ще изпадне в пълна безпътица.

Защото е видно, че и ГЕРБ не качва подкрепа извън твърдите си избиратели – да, ще върне много от изгубените, но това далеч не стига.
Тогава – накъде?

Накъде ще върви страната само след 3-4 месеца,
когато започнат да идват новите сметки,
когато започне закриване на производства заради високите цени на енергоносителите,
когато много родители дадат последните си пари да подготвят учебната година, вкл със заеми
и когато отчаянието и безпътицата обхванат страната, включително и всички в момента мирно плажуващи граждани?

Омразата и ожесточението, просмукали се в целия днешен парламент ще се пренесат и в следващия – не е ли ясно?

Не е ли ясно, че изпълнен с такава сляпа омраза човек не трябва зад волана на колата си да се качва, за да не катастрофира?
Камо ли зад волана на държавното управление да седне и да подкара държавата…накъде?!

Бутат България надолу по наклонената плоскост и най-страшното е, че тези, които трябва да променят посоката правят точно обратното – всеки бута другия към пропастта, с надежда той да оцелее, а другият да падне в пропастта.
Така всички заедно бутат страната към пропаст. И няма невинни в тази бутаница – всички са отговорни.

Дано осъзнаването дойде преди да е станало прекалено късно. Признавам – не съм оптимист.
Бог да пази България и българския народ от безумието на нейните днешни управници!