Теменужка Петкова: След 10 години България може да има нова ядрена мощност

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е водач на листата на ГЕРБ в Търговище за предстоящите парламентарни избори. Петкова започва професионалния си път като финансов експерт в Столичното управление “Държавен финансов контрол”. Кариерата й продължава в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, като в периода 2010 г. – 2013 г. е нейн директор. В правителството на служебния министър-председател проф. Георги Близнашки Теменужка Петкова е назначена за служебен заместник-министър на финансите. Министър на енергетиката е от 7 ноември 2014 г. досега.

Какви са приоритетите на ГЕРБ в сектор енергетика, за амбициозната цел – нулеви въглеродни емисии към 2050 г. и какво означава за българските граждани диверсификацията на газовите доставки? Ето, какво разказа пред Dir.bg Теменужка Петкова:  

– Г-жо Петкова, номинирана сте за водач на листата на ГЕРБ в Търговище. Какви са проблемите във вашия изборен район?

На първо място, бих искала да подчертая, че за мен е огромна чест и отговорност за втори път да бъда водач на листата на ПП ГЕРБ и СДС в 28-ми МИР Търговище. Имам удоволствието да се срещам и общувам с гостоприемните и трудолюбиви хора от област Търговище. Те са изключително сърдечни, мотивирани да работят за развитието на региона. Една от основните тема, които вълнуват гражданите на област Търговище и обсъждаме редовно, е развитието на инфраструктурата, в това число общинската и републиканската пътна инфраструктура. Решаването на натрупаните през годините проблеми във ВиК сектора, инвестициите в образователна инфраструктура, подобряването на енергийната ефективност, повишаването на доходите и други са сред темите, върху които сме се фокусирали за работата и през следващия мандат. Недостигът на квалифицирани кадри, необходими на бизнеса в региона, също е във фокуса на внимание по време на срещите ми в областта. Регионът има широк потенциал за развитие и на туризма, свързан с разкопките на древния град Мисионис. Безспорно, днес във всеки български регион фокусът е поставен върху преодоляването на последиците от световната пандемия от Ковид-19.

Подобряването на условията на живот също има ключова роля за привличането на повече хора и развитието на регионите. Радвам се, че Търговище е една от двадесетте общини, спечелили проект на Министерство на енергетиката за модернизация на уличното осветление по програма “Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност”, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. По проекта се предвижда подмяна на 3114 лампи на територията на града с енергийно ефективни LED осветители, както и изграждането на т.нар. “умно осветление” със система за управление и мониторинг. Тя позволява включване и изключване на осветлението според данните за изгрев и залез и специфичните метеорологични условия. Реализацията на проекта, който е на стойност 1.16 млн. лв., ще допринесе за намаляване разходите за електроенергия и подобряване на условията на живот на жителите на общината.

Уверена съм, че програмата на ПП ГЕРБ и СДС дава ясен отговор на всички въпроси, които днес вълнуват гражданите на област Търговище. Ние доказахме, че можем да управляваме успешно и да изпълняваме това, което сме обещали пред българските граждани. За това сега имаме пълното основание да застанем пред тях и да поискаме отново тяхното доверие и подкрепа, за да надградим постигнатото.

– Как Вашите умения могат да разрешат проблемите на местните жители?

По професия съм одитор, дълги години работих в Министерството на финансите и по-специално в Агенцията за държавна финансова инспекция. Професионалният ми опит е свързан с финансовия контрол в публичния сектор, а в периода август-ноември 2014 г. бях зам.-министър на финансите. В последствие от ноември 2014 г. , до настоящия момент, с три месеца прекъсване по време на служебното правителство през 2017 г., съм министър на енергетиката.

Тук не става въпрос само за мои умения или лични качества. Аз съм уверена, че ГЕРБ е силен отбор и заедно като екип ние можем да надградим постигнатото до момента и да продължим активните си усилия за подобряване на условията на живот на хората и развитието на област Търговище. Тук искам специално да изкажа своята благодарност на кмета и областен координатор на ГЕРБ в Търговище д-р Дарин Димитров, както и на областния управител Митко Стайков, с чиито активни усилия ние реализираме проектите, за които говорих, в интерес на жителите на региона.

– Зеленият преход заема водещо място в Плана за възстановяване и устойчивост, като концентрира почти половината от общите предвидени разходи. Как според вас България ще допринесе за изпълнението на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация?

Както знаете, ЕС си постави амбициозната цел за постигане на климатична неутралност до 2050 година на ниво Европейски съюз. Като страна член на ЕС България също ще върви в тази посока. Безпрецедентната икономическа трансформация, която предстои, ще бъде сериозно финансово подкрепена от страна на ЕС. Механизмът за възстановяване и устойчивост подпомага действията на държавите за справяне с икономическите и социалните последици от пандемията, както и опитите им да изградят по-устойчиви обществени системи и национални икономики. За да получат подкрепа по тази линия на стойност 672.5 млрд. евро, държавите трябва да изготвят свои национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи до 2026 г. Механизмът за справедлив преход има за цел да подпомогне отделните държави за постигане на равни условия по пътя към климатична неутралност. Чрез фонда за справедлив преход на стойност 10 млрд. евро ще бъдат подпомогнати регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода поради зависимостта си от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси.

Българският национален план за възстановяване и устойчивост вече е в напреднала фаза на разработване и придобива все по-конкретни очертания. Актуалната в момента версия на плана надгражда първоначалния вариант, като отразява получените в хода на обществените консултации коментари и предложения. На първо място, в плана е обособен нов елемент – Програма за икономическа трансформация, която мобилизира финансов ресурс в размер на близо 1.8 млрд. лв. – 900 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и допълващо частно съфинансиране в размер на 828 млн. лв. Програмата се състои от три фонда, като единият от тях е “Зелен преход”. Преструктурирана е и частта от плана, която предвижда подкрепа за преход към нисковъглеродна икономика. Фокусът върху мерките за енергийна ефективност на домакинствата, публичния и частния сектор е запазен, но част от ресурса е насочена към не по-малко значимо предизвикателство – разширяване на възможностите за чисто производство на енергия и изграждане на водородна икономика. Общата стойност на заделения за това ресурс в плана е 300 млн. лв., но заедно с частните инвестиции, ние очакваме да бъдат мобилизирани над половин милиард лева за тези проекти.

В областта на енергетиката по-конкретно бих искала да отбележа следните два проекта:

  • Проект за дигитална трансформация на информационните системи на ЕСО – с 511 млн. лв. ще бъдат модернизирани дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на страната.
  •  с близо 500 млн. лв. ще се изгради инфраструктура за пренос на зелен водород . Бенефициент е “Булгартрансгаз” ЕАД.

Всички тези проекти ще имат своята роля за постигане на амбициозната цел за нулеви въглеродни емисии към 2050 г.

Не на последно място бих искала да припомня, че на 30.09.2020 г. бе сключено споразумение между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за изработването на планове за 8-те допълнително идентифицирани енергоинтензивни и със свързани индустрии региони – Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище, които ще бъдат сред най-силно засегнатите от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, във връзка с Европейската зелена сделка. Споразумението е ратифицирано със Закон от Народното събрание през декември 2020 г. и е в сила от 5 февруари 2021 г. Същото е с продължителност 15 месеца и очакваме резултатите от неговото изпълнение до 5 май 2022 г.

Основните дейности, които ще бъдат осъществени от Международната банка за възстановяване и развитие, са свързани с изготвяне на оценка на икономическото, социалното и териториалното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика – подготовка на анализ, с идентифициране на икономическите дейности и промишлените сектори, засегнати от процеса на териториална декарбонизация. Ще бъдат идентифицирани потребностите от развитие за справяне с предизвикателствата на прехода във всяка една от осемте области. Считам, че този анализ ще има изключително важно значение за бъдещото развитие на област Търговище.

Снимка: МЕ

– Как виждате сътрудничеството между САЩ и България в областта на енергетиката?

САЩ са стратегически партньор на България в областта на енергетиката. Вие знаете, че работим съвместно с нашите американски партньори за реализация на нашите основни приоритети, свързани с диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и на доставките на свежо ядрено гориво. За нас е особено важна ключовата подкрепа на САЩ за изграждане на интерконектора Гърция – България, който ще осигури връзката на страната ни с Южния газов коридор и по този начин ще бъде основен фактор за диверсификация на доставките за целия регион на Югоизточна Европа. През месец юни 2019 г. България осъществи първите доставки на втечнен природен газ, включително и от САЩ.

В изпълнение на своя основен приоритет за диверсификация на газовите доставки, през изминалата година нашата страна, чрез “Булгартрансгаз” ЕАД, закупи 20% от проекта за терминал за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция. Това участие ще ни осигури възможност да получаваме синьо гориво и от други източници, включително и от САЩ.

В съответствие с европейската стратегия за енергийна сигурност от 2014 г., която изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали на всички оператори на ядрени централи в ЕС и изпълнявайки политиката на ЕВРАТОМ за гарантиране сигурността при производството на електроенергия, в АЕЦ “Козлодуй” действа програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. В изпълнение на мерките от тази програма българската страна си сътрудничи активно със САЩ. Неотдавна между АЕЦ “Козлодуй” ЕАД и “Уестингхаус електрик” – шведското подразделение на американската компания – бе подписан договор за анализ на безопасността на блок 5 при внедряване на алтернативен тип ядрено гориво. Уверена съм, че това сътрудничество в енергийната област между САЩ и България ще продължи да се задълбочава.

– До 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност. Какво показаха резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ “Козлодуй”?

Постигането на целите, които Европейският съюз е поставил за климатична неутралност до 2050 година, е невъзможно без използването на ядрената енергетика. България има много голям потенциал да развива ядрената енергетика, тъй като вече повече от 46 години успешно експлоатираме нашата ядрена централа. Изградили сме необходимия капацитет, разполагаме с изключително добре подготвени експерти, така възможността у нас да се изгради нова ядрена мощност е напълно реална. Знаете, че разполагаме с два реактора от проекта за АЕЦ “Белене”, те са поколение ІІІ+ (три плюс) оборудване, което е платено, произведено, доставено в България, то е наше българско оборудване, така че то трябва да намери своето приложение по най-добрия за България начин.

През април 2019 година влезе в сила и ОВОС-а на Седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. През февруари 2020 година Агенцията за ядрено регулиране одобри площадка номер 2 за Седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. Наличието на тези нови обстоятелства даде възможност Правителство да вземе решение за извършване на проучване и да се види каква е възможността оборудването, което ние притежаваме, да бъде използвано на Седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. Колегите от АЕЦ “Козлодуй” и от АЕЦ “Козлодуй” -Нови мощности” изготвиха доклад заедно с международни експерти в областта на ядрената енергетика. И заключението от този доклад е, че няма техническа пречка това оборудване да бъде използвано и на новата, одобрена от АЯР, площадка номер 2 на АЕЦ “Козлодуй”.

Възложили сме на АЕЦ “Козлодуй” и АЕЦ “Козлодуй- Нови мощности” да направят финансов анализ, правен анализ, да предложи вариант за евентуално структуриране на подобен проект. Като крайният срок за това е 31 май 2021-ва година. В тази връзка, считам че е важно да припомня, че от 01 януари 2021 г. България е приета за пълноправен член на Агенцията за ядрена енергия при ОИСР. Това е безспорно признание и много висока оценка за развитието на ядрената енергетика в България. В Агенцията за ядрена енергия при ОИСР членуват 34 държави, включително и България, които оперират близо 90% от инсталираните ядрените мощности в света.

Снимка: Министерски съвет

– През изминалата година за първи път в историята си България получи синьо гориво от нов източник, извън Русия. Завършен бе и най-мащабният газов инфраструктурен проект у нас за последните десетилетия – газопроводът “Балкански поток”. Може ли 2020 г. да бъде наречена историческа за газовия сектор у нас?

Определено по отношение на постиженията в диверсификацията на природния газ изминалата година е историческа за България.

На 31 декември 2020 г. стартира доставката на азербайджански природен газ за България от Южния газов коридор. С това правителството изпълни един от основните си приоритети в енергетиката, свързан с диверсификация на източниците за доставка на природен газ и гарантиране сигурността на доставките на конкурентни цени. България ще получава по 1 млрд. куб. м./год. азербайджански природен газ в следващите 25 г. Това е близо 30% от годишното потребление на природен газ в страната. Пълният капацитет на доставките на природен газ по договора с Азербайджан ще стане факт след окончателното изграждане на интерконектора Гърция – България – 31.12.2021 г.

Целта ни беше проектът за изграждане на интерконектора Гърция-България да се реализира в синергия с проекта TAP (трансадриатическия газопровод), до 31.12.2020 г., но за съжаление, кризата от COVID-19 стана причина за забавяне на процеса по строителството на проекта от страна на гръцката компания Авакс. Това наложи да влезем в преговори с нашите партньори от Азербайджан и да променим временно входната точка на доставка до окончателното изграждане на газопровода Гърция-България.

В края на 2020 г. успешно беше завършен и въведен в експлоатация проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско-българска до българо-сръбска граница, в резултата на което “Булгартрансгаз” ЕАД стартира доставките на природен газ за Сърбия на 01.01.2021 г. С реализацията на този проект заедно с проектите за изграждане на интеконектори с Гърция и Сърбия, участието на страната ни като акционер в проекта за терминал за втечнен газ до Александруполис успяхме да утвърдим мястото на България като незаобиколим фактор на газовата карта на Европа.

– Какво означава за българските граждани диверсификацията на източниците на природен газ?

След като толкова години редица политици говореха за диверсификацията като за основен приоритет, днес Правителството на премиера Борисов я превърна в реален факт. С реализацията на проектите в областта на природния газ през последните години, диверсификацията на доставките за България е необратим процес. Безспорни са ползите от нея като на първо място бих поставила сигурността на газовите доставки. Разбира се едновременно с това диверсификацията на доставките се отразява положително на цените, конкуренцията винаги води до ценови нива, които са в интерес на потребителите.

– Каква за вас, като дългогодишен ресорен министър, трябва да бъде енергийната стратегия на страната? Как виждате българската енергетика след 10 години?

Енергетиката е основен, структуроопределящ за икономиката ни отрасъл. Енергийната сигурност е и национална сигурност, за това правилното и успешно развитите на сектора има много важно значение. Нека си припомним какво беше финансовото състояние на енергетиката през 2014-та година – междуфирмената задлъжнялост бе огромна, Национална електрическа компания ЕАД бе на загуба от 500 млн. лв. и генерираше тарифен дефицит. Проектите, свързани с диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ де факто не се развиваха. Днес междуфирмената задлъжнялост е изцяло преодоляна, НЕК ЕАД не само че не генерира дефицит, а за 2020 г. отчита печалба от 29 млн. лв. За изминалата година Български енергиен холдинг отчита 295 млн. лв. печалба на консолидирана база.

Разбира се има още много работа, която предстои – от изключително значение е да получим Механизъм за капацитет, който да гарантира нормалната работа на електроенергийната ни система, пълната либерализация на пазара на електрическа енергия и природен газ трябва да бъде довършена. До края на 2022 г. трябва да изградим интерконектора България – Сърбия, който е проект от общ интерес в рамките на ЕС и има ключово значение не само за България и Сърбия, но и за целия регион.

След десет години се надявам българската енергетика да е финансово и технически стабилна, новите технологии да са успешно развити и внедрени и България да е сред отличниците в рамките на ЕС по изпълнение на заложените цели, като в същото време не са поставя под риск енергийната ни сигурност. Наред с това считам, че са налице всички предпоставки след 10 години България да има нова ядрена мощност.

Агитационен материал на ПП ГЕРБ

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар