Тихомира Методиева – Тихич: “Рани и болки се лекуват, безчовечността – не”

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Тя е с лице на героиня от филмите на Фредерико Фелини. И с много занимания, но нито едно от тях лъскаво. Цяло лято крехката и фигура можеше да бъде видяна с фотоапарат на плодщада при протестите. В днешните тежки кризисни моменти една снимка, публикувана в профила й във Фейсбук, разтърси чувствителните. Защото Тихомира е доброволец в спешното отделение на Александровска болница и обгрижва както болните с ковид, така и всички останали пациенти.

 

LIBERTA.BG “хвана в крачка“ младата жена, докато се връща от „работата“ си – задъхана, преуморена, някакси изпълнена със смисъл. В думите и няма патетика от стореното, няма хленч и тревога от преживелиците сред болните. Даже няма и уплаха от чумата, която преживяваме всички.
Този разказ не е апотеоз на доброволчеството, не е и картина на ужасите – те са въпрос на ракурс и гледна точка, както и на риторика. Тихомира, момичето-счетоводител, фотограф, екозащитник, а сега и добротворец на практика, не на теория.

Тя прехвърля цифрите като счетоводител от 18 години. Иначе, в късните вечерни часове е фоторепортер на “Булфото”. Доброволец е към Пожарната – шеф е на Националната асоциация на доброволците, която обединява офроуд-спасителите, доброволните формирования към общините, планинските спасители. С тях е на обучения по земетресения, акции, горски пожари, наводнения. Всичко това е на волни начала, убедено, без нито една стотинка бонус, както сега е модерно да се казва. Една от 3 000 души в страната, които съотнесени към седем милиона, никак не са много. По нашите ширини, обаче, думи като доброволчество понякога нямат превод.

Кой я е учил на дейност в полза на хората?! „Сигурно сама съм си го създала, казва Тихомира, но родителите ми бяха много добри хора по природа, така че не ме е възпитавала само улицата“. Отраснала е на пъпа на София, на Кристал, на синьото, в хипарските среди. Как е решила да помага в болница ли?! Просто колега от техните доброволци, парамедик, който ги обучава на първа, долекарска помощ, помага в Александровска болница и така записва и нея, гарантирайки, че е честен и точен човек. И се почва. В спешното всеки ден на смяна има по двама студенти-доброволци, плюс такива като нея, които нямат медицинско образование. В Ковид отделението, обаче, са студентите-медици, които според Тихомира са най-важните от добротворния отряд, защото могат да помогнат и на сестрите, и на лекарите, „а ние сме най-лесно заменяеми“ – с уморена усмивка твърди фотографката и небрежно омаловажава твърдението ми, че те са още по-значими, защото не са положили Хипократова клетва и не са учили медицина.
“Ние сме черноработници. За тази работа, която вършим, трябва човек да си превъзмогне егото – много е лесно. Всеки може да бърше пода, всеки може да бута колички, всеки може да пръска с дизенфектанти и да води хората на рентген – това не е никак сложно”, според нея.

За картината на дежурството ли?! Научила се е  да не пие вода. Усвоила го е по време на пожарите, в които е помагала – минава на „пустинен режим“ и цял ден може да не намокри устните си. Защото за да пиеш вода, трябва да си махнеш маската, което означава, че си спрял да работиш – свалил си очилата, защитните средства и процедурата по доопаковането отнема време. А потоците вървят и всяка минута е от значение. Не пропускам да питам деликатно и за ходенето до тоалет. „При толкова много пот, която се лее, ходенето става излишно“- пак с уморена усмивка го казва. И така – сутрин от осем часа, до пет, шест и по-късно, като през миналия понеделник, когато остава цели 12 часа.

Иначе, различни са случаите през Спешното, като много от тях са с положителни проби. Изплашени, изнервени, бързащи, много стреснати и всеки един от тях се чувства най-важен и че неговото здраве е най-застрашено. Много често си изпускат нервите, крещят на лекарите, което и се вижда най-страшното. Обезчовечаване, го нарече в поста си в социалната мрежа, защото хората се държат по недопустим начин с онези, които държат в ръце живота им.
„Отпред има само пет човека, защо мен не ме преглеждате?“ – питат, но не виждат, че лекарите са и извън отделението, защото вършат и друга работа, но скрита от очите им. Лекарят търчи, влиза в други стаи, а те решават, че той влиза там, за да се скрие” – възмущението напира в интонацията й. Питам я за прословутата снимка със свалена маска и разранено лице и как лекува зачервената си кожа, а тя реагира, сякаш розово трънче се е забило в палеца й. „О, минава бързо, не е нещо фатално, тези неща бързо се лекуват, безчовечността не се лекува лесно!“. Вечер няма сили, нито време за размисли. „Заспивам, още преди да докосна чаршафите. Преумората е много силно нещо и въобще не ми остава време да мисля за нищо”, споделя Тихомира Методиева – Тихич.

Дали пандемията е променила нещо в нея?! Не бе мислила, но го изстрелва в момента – много от принципите си сега нарушава. Но успокоението е, че всички го правим с употребата на толкова големи количества пластмаса. Природолюбител като нея не я използва никога в живота си, но ето, под чумен диктат се ползват и найлонови торби за отпадъци, и пластмасови съдове за храна на пациентите, и ръкавици, облекла, маски – всичко защитно, за което се сетите.

Урок или наказание е всичко?! “Има и уроци, които научаваме”, смята Тихомира и “един от тях е, че можем без много неща”. Но ние това си го знаем, сякаш. Не се умира без барове и дискотеки – на тях и до сега не се е научила. Страда за всички отменени рок-фестивали и концерти от лятото. И без театър и мюзикъли и е много трудно /как добре я разбирам за първото!/, но утехата е, че ще се научим на други неща. Ще свикнем да пътуваме навътре, в себе си, да обръщаме внимание на хората около нас, да усъвършенстваме себе си, да се самонаправяме, за да разберем, че центърът на Вселената не се намира в пъпа ни и да започнем да ценим другите. А ако се повтори това бедствие след време, как ще постъпи?! Пак ще служи на хората, които може да критикува, когато грешат, но няма да спре да им помага.
„Когато те виждат какво правиш за тях, хората започват да преобръщат собствените си представи. И с личен пример можем да ги  научим да не бъдат такива егоисти. Но сочиш ли ги с пръст и с думи, че са лоши, не се променят, не става така”.

Тихомира не знае какво добро иска да й се случи. Общува си с добри хора, обгражда се с позитивизъм и така е в постоянен допир с доброто. А може би го привлича с чистотата си и няма нужда да мечтае за него.

„Много чист човек, от тези, дето вече не съществуват“- са думи на неин добър приятел. Тя не го разпозна по казаното. Няма значение.
В началото бе добротата…

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар