Кирил Петков Продължаваме промяната

Това ни е късметът на нас българите – константно лашкане между два престъпни абсурда

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ще дойде денят на падежа. Денят, в който ще трябва да платим високата цена за нашето евтино слугинство и дълбока комплексарщина

С мазното си изказване тази сутрин Бойко ни припомни кой точно е той. А той е един жалък и плосък селски хитрец. Нито повече, нито по-малко. Селянин, експлоатиращ конюнктурата по селски. Welcome в свинарника на дедо. Нося помия за свинете всяка сутрин…








Но, какво да правиш? Това ни е късметът на нас българите – константно лашкане между два престъпни абсурда.

От едната страна – освидетелстван и ошмърка олигофрен, а от другата  – отблъскващ шопски силов измамник. Тъжна, тъжна картинка. Африканско изкуство от Банкя и Торонто, дами и господа…

Комплексари, страхливци и национални предатели управляват България. Борисов, Нинова, Киро и цялата сволоч около тях.

Вчера някой тук и мен нарече Копейкин. Защо ли? Ами, най-вероятно, защото считам, че българските интереси трябва да бъдат преди американските. И преди руските. Може би защото мисля, че поведението на България спрямо Русия днес е тъпо, безсмислено и обречено. Като това, разбира се, не значи, че оправдавам всички действия на Русия, а че ме е страх за България. Явно обаче на никой не му пука за последната точка.

От своя страна пък, медиите у нас отдавна не са отражение на народните настроения и мисли, а само на линията на доминиращото геополитическо слагачество на родните гяури спрямо техните презокеански шефове. Днес в Нова ТВ, например, бяха поканени 4-ма души, като всички те защитаваха една и съща теза. Чудя се, тая Мира не я ли е срам да седи в тази компания и да нарича себе си журналист? И тук няма значение каква точно е тезата, а фактът, че ако действително си журналист, не би трябвало да допуснеш подобно нещо докато си наряд. Но, това, дет се вика, ни е малкият проблем. Големият проблем ни е, че ние като нация и народ, отдавна страдаме от остра имунна недостатъчност. А това е автоимунно заболяване, което би могло да бъде фатално. И би могло да има летален край.

В същото време съм напълно уверен, че днес ние отново ще се направим на мъжкари. Джуджета върху табуретки ще играят баскетбол. И днес. И в крайна сметка действително ще изгоним руснаците. После обаче, и в това също съм уверен, ще гризем ноктите си от страх, скрити в някое тъмно кьоше. А още по-после пък ще дойде денят на падежа. Денят, в който ще трябва да платим високата цена за нашето евтино слугинство и дълбока комплексарщина. Но няма как. Неизбежно е. Ние вече се пързаляме по ролбата на всеобхватната ни глупост и път назад няма. И само локва в края. И много, много кал.

Васил Петев, фейсбук

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар