„Топене на пръстени“ – традиция в първи ден на новата година – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Традиционният ритуал “Топене на пръстени” се проведе в Ботевград на кръстовището на ул. “Христо Ботев” и ул. “Гаврил Брънчов”. Събитието се организира от хора, желаещи да съхранят традицията.

Програмата започна в последния ден от годината с “Топене на пръстени” и премина с много хора, смях, богати трапези под звуците на оркестър. На 01.01.2020г. се състоя “Наричане на пръстени”, съпроводено с народни хора и всеобщо веселие.

В различните краища на България народният обичай е познат като Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени.
Магията на живота е в основата на почти всички народни обичаи, дошли до нас от древни времена, много преди раждането на Христос. Старите българи са почитали природата, разчитали са нейните знаци, вярвали са в поличбите, много е възможно и да са хвърляли поглед в бъдещето.

Около Васильов ден идва ред на гадаенето с пръстен. Този накит е изпълнявал ролята на амулет и е бил задължителен атрибут в окултните практики още от времето на Соломон (според една легенда, мощта му идвала от магически пръстен, с който той държал в подчинение демоните).

Битуват много суеверия, според които пръстенът помни тревогите и радостите на своя притежател, в същото време служи и като щит срещу злото, поради което трябва да се пази като очите. Не случайно и някои обредни практики по нашите земи се коренят именно в мистерията, обгръщаща това украшение за ръката.

Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени, Еня, Мартифа – в различните краища на Бългаия празникът си има свое име. И далеч не се организира само веднъж в годината. Този ритуал, с леки вариации, сме виждали на Васильовден, Гергьовден, Лазаровден, Еньовден.

Етрополе е едно от населените места, където почитат традицията “пеене и топене на пръстени” и стриктно я спазват всяка година на 13 и 14 януари.

Изпълнявана още от славяни и прабългари, идеята ѝ е да се направят гадания и предсказания за предстоящата година. Всъщност, това е колективно гадаене за женитба.

В деня срещу празника, момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китки от бръшлян и чемшир, с привързан на тях белег ¬- гривна, обеца, мънисто и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта “на звездите”.

Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (Ще се омъжи за сирак) и пр.

Източник: balkanec.bg

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар