Да започваме с фактите, много от които са свързани и с България:

1. По данни от последните години, авиационният транспорт е най-надеждният. Той изпреварва дори ЖП и морския транспорт. Също така, той е около десет пъти по-надежден от автомобилния. Вероятността да загинете в кола по пътя към летището е 10 пъти по-голяма от тази това да стане със самолета по време на полета.
2. Последната авиокатастрофа в България с граждански пътнически самолет се случва в далечната 1988 г. с Як 40 на авиокомпания “Балкан”, при която загиват 23 души. Или ако изчислим, това прави по 0,67 човека годишно оттогава досега. За сравнение, в България годишно загиват около 700 души в автомобилни катастрофи или близо 1000 пъти повече всяка година.
3. Първото отвличане на самолет в България се е случило през юни 1948 г. на полет Варна-Бургас-София. Целта на неговите похитители е била да избягат от комунистическия режим, а девет от 17-те пътника на борда са били участници в заговора. След излитането му от Бургас, някъде над Ямбол, самолетът е превзет, отклонен от терористите и каца в Истанбул. Радистът на екипажа и един от пътниците са убити, а няколко души са ранени. Атентаторите остават в Турция, а самолетът и пътниците са върнати в България.

   
   

   Черна кутия

   Снимка: iStock by Getty Images

4. Черните кутии на самолетите всъщност са… оранжеви. Боядисани са така, за да бъдат откривани по-лесно след авиационни инциденти. Те са със сферична или правоъгълна форма и издържат ударни натоварвания до 10G (1G е нормалното земно притегляне). Черните кутии издържат и температура от 1000 градуса Целзий в продължение на 10 минути. В най-съвременните самолети те записват всички параметри на полета, работата на двигателите, положението на самолета в пространството, подадените команди и разговорите на пилотите в кабината. Тези данни помагат за откриването на причините зад евентуална катастрофа или инцидент.

   
   

   Зареждане на самолет

   Снимка: iStock by Getty Images

5. Друг любопитен факт е, че 75% от авиокатастрофите са причинени от човешки грешки, а само 1 процент от технически неизправности. За това много експерти обсъждат възможността пилотите да бъдат заменени от компютри.
6. Горивото на самолета се съхранява в крилата му. Големите пътнически аероплани, които прелитат океана, побират в тях около 40-50 тона керосин. Допълнително, в средата на крилото, в така наречения “центроплан”, има резервоар с капацитет от 20 до 100 тона в зависимост от големината на самолета.

   
   

   Airbus A380

   Снимка: Airbus

7. Най-големият пътнически самолет А-380 може да прелети 15 000 км без кацане, а максималното количество гориво, което може да поеме в резервоарите си е цели 250 тона. За сравнение, един ТИР превозва около 40 тона товар.
8. Най-дългият полет без кацане на пътнически самолет е с продължителност 19 часа и 16 минути. Той е изпълнен от Боинг-787 “Дриймлайнер” на австралийската авиокомпания “Куонтас” през 2019 г. Самолетът прелита 16 200 километра от Ню Йорк до Сидни.
9. А най-дългият редовен полет в света е от Сингапур до Ню Арк, САЩ, и се изпълнява от “Сингапур еърлайнс” за 18 часа и 30 мин с Боинг-787.

   
   

   Б-50 е развитие на Б-29

   Снимка: iStock by Getty Images

10. Първият околосветски полет без кацане е изпълнен от американския бомбардировач Б-50 “Суперфортрес” в далечната 1949 г. Той е бил презареждан във въздуха 4 пъти с гориво и за да обиколи света са му били необходими 94 часа или почти 4 денонощия. Името на самолета е “Лъки лейди” – Щастливата Дама.
11. Експерименталният самолет на САЩ “Вояджър” изпълнява първия в света околосветски полет без кацане и без презареждане. Това става през 1986 година, като аеропланът изминава 40 000 км. Изграден е от карбонови композитни материали и празен той тежи едва един тон – колкото една Дачия Логан. “Вояджър” обаче излиса с 3,5 тона гориво на борда, двама пилоти и необходимия запас от храна и вода. Дълъг е 9 м с размах на крилата 34 метра, два бензинова двигателя по 130 к.с. и максимална скорост от 200 км/ч. Околосветският полет е продължил 216 часа или 9 денонощия. Самолетът е кацнал само със 70 л гориво след 40 000 км полет.
12. Животоподдържащата система за налягането и температурата на въздуха в самолета се състои от 4 елемента: фюзелажът (тялото на самолета), реактивните двигатели, охлаждащите въздухо-въздушни радиатори и изпускателният клапан. Тялото на пътническия самолет по време на полет се надува като балон, за да се поддържа нормално налягане на въздуха в салона. Диаметърът на фюзелажа се увеличава средно с два сантиметра.

    
    

    Аеропланът “Вояджър”

    Снимка: NASA Photo / Thomas Harrop

13. За да се поддържа това нормално налягане, се взима сгъстен въздух от компресорите на двигателите на самолета. Обикновено, когато летим на 10 000 метра височина, в салона налягането е равно на това на около 3000 метра или все едно сме на връх Мусала. Въздухът, който се отнема от двигателите е с налягане 10 атмосфери и температура цели 400 градуса Целзий. Ако този въздух се вкара директно в салона, пътниците ще се изпържат за няколко секунди. За да не се случи това, преди да се подаде в салона, той преминава през две степени на въздухо-въздушни радиатори. За охлаждането те използват въздуха от околната среда, който на 10 000 метра е с температура от -50 до -70 градуса по Целзий. Така го охлаждат първоначално от 400 до 90 градуса, после от 90 до 25 градуса и чак след това го подават в салона. Това е една от причините, въздухът в самолета да е много сух.
    Друг основен елемент от животоподдържащата система е изпускателния клапан. Когато сме на земята, той е изцяло отворен, а през останалото време на полета с притварянето му се поддържа нормалното налягане. Може би на много от вас се е случвало при кацане да ви изпукат и заболят ушите. Това се случва, когато някой от пилотите не регулира плавно налягането в салона.

    
    

    ВВсе още не се очака пилотите да бъдат напълно заменени от компютър

    Снимка: iStock by Getty Images

14. По време на един двучасов полет въздухът в салона се сменя около 200 пъти.
15. Всички сме виждали как стюардесите демонстрират поставянето на маските, в случай на разхерметизация на самолета. Всъщност, при аварийна ситуация ползваме не бутилки с кислород под налягане, които са с дебели метални стени и изключително тежки, а малки химически кислородни генератори с размер на кен от газирана напитка. Те произвеждат нужното количество кислород за около 20 минути нормално дишане. След падането на маските пред пасажерите и дърпането на коя да е от трите маски, се възпламенява капсул-детонатор, който смесва двете химически смеси и те произвеждат кислород за 20 минути. Експертите са изчислили, че през това време пилотите спокойно могат да достигнат височина, на която въздухът е с достатъчно кислород и налягане;

    
    

    Гумите на самолета са подложени на голям стрес

    Снимка: iStock by Getty Images

16. Всичките гуми на самолетите се помпат с азот, защото в сгъстения въздух има влага. Колелетата са разположени в нехерметичната част на самолета и при всеки полет те се охлаждат до минус 50-70 градуса Целзий, влагата се превръща в ледени кристали, които разкъсват гумената материята отвътре. В последно време помпане с азот се предлага и за автомобилните гуми, но услугата е свързана с доплащане.
17. Самолетите нямат собствен заден ход, затова на летищата се използват мощни буксиращи влекачи, наречени “пушбек” – бутам назад. Когато самолетът е паркиран на ръкав, използването на “пушбек” е задължително. Обикновените стоянки за самолети са така разположени, че след паркирането самолетът да може да рулира и се насочи към полосата само с движение напред.
18. След терористичните атаки на 11-и септември 2001 г., във всички граждански самолети има монтирани поне три видео камери: В пилотската кабина, в коридора – насочена към входната врата и една в пътническия салон.
19. Съвременните пътнически самолети летят на круизния си ешелон със скорост около 900 км/час. Но когато кацат или излитат, скоростта им е от 200 до 250 км/час. На тези скорости крилата не могат да създадат достатъчно подемна сила, затова инженерите са изобретили предкрилките и задкрилките. Те повишават коефициента на подемна сила на крилата и така самолетът може да лети устойчиво на ниски скорости. Предкрилките и задкрилките са подвижни елементи в предната и задната част на крилото, които пилотите придвижват със съответните органи и механизми за управление и така крилото получава допълнителна кривина и по-голяма подемна сила.

    
    

    Следи на самолет, летящ на около 10 000 метра надморска височина

    Снимка: iStock by Getty Images

20. Знаете ли от какво се образуват белите следи които остават самолетите, когато летят високо във въздуха? Някои твърдят, че при горенето турбините отделят водна пара, която кондензира в студения въздух, който се намира горе и така те оставят пухкави следи, като облаци. Истината обаче е съвсем друга.
    Кондензацията е физическо явление, при което водната пара преминава в течност при контакт с повърхност. Подчертавам – при контакт с повърхност. На височини над 7-8 000 метра в атмосферата има водни пари, но често пъти няма контактна повърхност, около която те да кондензират. При работа двигателите на самолетите не отделят водна пара, а изгорели микрочастици или така наречените сажди. Те служат за контактна повърхност на съществуващата в атмосферата водна пара и около тези микрочастици – саждите, се образуват капки вода. Така се формира кондензацията след самолетите с форма на пухкави следи като облаци.
    Всички сме виждали тези следи, оставащи след високо летящите граждански самолети прелитащи над нас. Но и през Втората световна война, такива следи са се появявали след високо летящите бомбардировачи и изтребители, защото техните бензинови двигатели също изхвърлят сажди, около които са кондензирали капки пара. В онези години тези кондензационни следи са било особено опасни и неприятни за тях, защото са ги превръщали в ясно видима мишена. Лятно време кондензационните следи почти отсъстват от небето, защото на височини до 13 000 метра въздухът е с по-висока температура от останалата част на годината.