Укриващите се от мобилизация на фронта в Украйна живеят в страх

Укриващите се от мобилизация на фронта в Украйна живеят в страх

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Идеята е безумна – да отвориш бар в разгара на войната. На хоризонта от Одеса се виждат руските военни кораби, а улиците са пълни с противотанкови заграждения. Нормалните хора гледат да опазят каквото имат. Но за група бивши студенти по философия това е моментът, в който се сбъдват мечтите и те влагат всичко в проекта. До началото на лятото на 2022 г. те преобразяват един салон за красота в нова културна точка, в която се продават еротични фотографии и водка “Мунлайт”. Размишляват за това как ще станат партизани, за да се борят с руснаците, ако един ден се появят.

Никой не си спомня кога точно е приключило партито. Шок е, когато първият приятел от компанията напуска страната. Но след това заминава и втори. Клиентите започват да оредяват – страхът от изпращане на фронта расте. В края на 2023 г. един от собствениците на бара бяга през границата със сертификат за негодност за военна служба, според който има диабет. В крайна сметка остава само барманът “Саша”.

Владислав е на 24 години и в началото на войната е убеден патриот. През първите месеци следи сводките за нападението на Русия и изпитва силно желание да се бие. След това всички мъже в живота му започват да изчезват – отправят се на изток, към фронтовата линия. Приятели, роднини, баща му и доведеният му баща – всички стават войници. И Владислав започва да получава смразяващи съобщения за реалността на сраженията с недостатъчно боеприпаси.

Много от приятелите му загиват. Един от колегите му е убит само три дни след като е изпратен в Бахмут. Друг е смятан за мъртъв, след като е пленен в Мариупол, но по-късно се връща благодарение на размяна на пленници и твърди, че е бил измъчван. Семейството на Владислав го моли да стои далеч от офицерите от рекрутиращата служба (ТЦК), които обикалят улиците на Одеса. Той се вслушва в съветите им и се крие. “Не че се боя да се бия, но се страхувам, защото знам какво се случва там”, казва Владислав.

За цяло поколение млади жители на Одеса животът е спрял за неопределено време. Изборът не е черно-бял. Онези, които все още не са на фронта, все по-често се крият от одеските наборни комисари, които са известни със своята безмилостност. Тези мъже в зелени униформи редовно претърсват градските автобуси, спортните зали и железопътните гари, като често изкарват жертвите си навън със сила. Това се е превърнало в тест за лоялност в град, който винаги е неглижирал украинската си идентичност.

Неотдавнашното намаляване на минималната възраст за мобилизация от 27 на 25 години (Владислав също скоро ще я достигне) е другият проблем. На парламента в Киев бяха необходими няколко месеца, за да приеме новия закон, който влиза в сила на 1 май. Той се превърна в спешна необходимост за армията, която се бори да удържи фронтовата линия. Може би най-значимата му разпоредба е изискването всички мъже, подлежащи на военна повинност, да се регистрират в нова онлайн база данни, което увеличава тяхната уязвимост.

За хора като бармана Саша това представлява неразрешима дилема. Той се чувства заклещен между това да не напуска дома си и боязънта, че служителите на ТЦК ще почукат на вратата му. “Можеш да напуснеш, но това е еднопосочен билет. Можеш да идеш на фронта, но и това може да е еднопосочен билет. Или можеш да останеш тук и да живееш в страх”, казва младежът.

Според една от оценките в края на миналата година 650 000 мъже в наборна възраст са напуснали Украйна, повечето от тях нелегално. Преди е било лесно да се получат документи за напускане на страната – достатъчно е било само да се платят няколко хиляди долара на някой корумпиран чиновник. Сега това е практически невъзможно. Нуждата от хора на фронтовата линия е по-силна от всякога, но никой не се явява доброволец.

Владислав е станал свидетел на няколко от акциите. Той описва рекрутиращите от ТЦК като “рибари”, които “ловят” жертвите си: “Служителите се крият близо до автобусните спирки и спират заминаващите автобуси, като проверяват документите на всеки, който отговаря на профила”.

Според Владислав лидерите в Киев обръщат специално внимание на Одеса. “Всички казват, че победата е близо, но ако си 25-годишен от Одеса, тя ти се струва много далечна”, казва той. Само най-смелите млади хора ползват обществения транспорт.

Служителите на наборната комисия не искат да обсъждат темата.

Депутатът Руслан Горбенко, който е заместник-ръководител на парламентарната комисия по правата на човека, заяви, че офицерите от ТЦК имат незавидна задача. Според него повечето от насилствените задържания, които те извършват, не са на подлежащи на мобилизация, а на дезертьори. В някои части се смята, че до 10% от войниците са дезертирали. Според Горбенко Одеса е едно от основните места, където са отишли, заедно със западните региони. Военнослужещите, които остават на фронтовата линия, се чувстват “предадени” от тези, които бягат, и вербовчиците си изкарват гнева върху заловените кръшкачи.

Онези, които все още са в Одеса, в повечето случаи се крият. В четвъртък вечерта в бара на философите е имало само един клиент от мъжки род. Посетителките, седнали между еротичните фотографии, насочени към отсъстващата мъжка аудитория, разказват клюки за мобилизацията. Слуховете са многобройни: служителите на ТЦК получавали бонус от 8000 гривни (202 долара) за всеки “заловен”, Володимир Зеленски бил смятал да намали възрастта за набиране на войници на 20 години, Русия подготвяла нова операция за превземане на Одеса.

Всеки от тези слухове си има източник: леля, която е омъжена за офицер от сигурността, баща, работещ в генералния щаб, брат на фронтовата линия. Жена, която е на 23 години, но изглежда много по-възрастна, казва, че приятелят ѝ също се крие и отказва да ходи из града, освен с такси. Собственикът на бара признава, че откакто мъжете са започнали да изчезват, бизнесът е тръгнал надолу. Според него заведението скоро ще затвори.

Владислав също така изпитва финансови затруднения. Преди да започне пълномащабният конфликт, той печелел добри пари от продажба на стоки за баня. Оттогава младият мъж е безработен. Без военна книжка не може да си търси работа. Приятелката му е в очакване на първородното си дете. Мечтае за живот на млад баща в мирна Украйна, но е трудно да си го представи, когато над града валят руски ракети.

За Саша, последният от мечтателите-философи на Одеса, надеждата умира последна. “Всяка вечер си лягаме с надежда… Надежда, че на сутринта ще се събудим живи”, казва той.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар