Улица „Латинка” взе още една жертва – Цветанов

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Въпреки енергийната псалмова защита на сградата на ул. „Латинка”, в която Цветан Цветанов си купи апартамент, защитата не сработи.

Оказа се менте, търговски трик за лековерни купувачи като него, развили зависимост към трупането на жилища!

Вместо да осигури недосегаемост и светли дни на купувача, псалмът, вграден в сградата, го прати директно в устата на „лъва” и „змията” и на кладата на общественото възмущение.

И сега много хора го чакат да се върне от САЩ, за да го бият. Но така се получава, когато не гледаш на коя улица си купуваш жилище, ами се лъжеш по някакви псалми и енергийни щитове.

По-младите вероятно не знаят, че на ул. „Латинка” №15 бе убит Андрей Луканов – архитектът на вандалско-криминалния преход. И до днес името му е символ на алчност, безскрупулност и социопатична липса на срам и чувство за мярка.

Луканов оглавяваше две правителства през 1990 г. Първото от 8 февруари до 21 септември 1990 . Второто – от 22 септември до 20 декември. Това е времето на хепер спекулата, на прощъпулника на мафиотски структури, на купонната система за снабдяване поради острия дефицит на основни стоки и услуги за населението и надигащата ръст инфлация.

Икономическата и духовна криза, обхванали страната, са останали в историята под името „Луканова зима“. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Но не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

След освобождаването Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от него незаконност на задържането му под стража. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
След тези премеждия Луканов стъпи и с двата крака в най-крупния бизнес – горивата.

От 1995 г. стана съдружник и президент на съвместно руско-българското акционерно дружество „Топенерджи“ АД с уставен капитал от 60 млн. лв., в който с равни дялове 50:50 участват българската държавна фирма Булгаргаз и руският газов концерн „Газпром“. Една година по-късно- на 2 октомври 1996 г. , бе застрелян с четири куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15. Веднага след смъртта му в печата се появиха много и различни версии – от покушение на „енергийната мафия“ до разчистване на сметки след сблъсък с групировките, които по негово време държаха в желязна хватка държавата и всяваха сред населението ужас и страх.

Ако съзирате сходни харктерови черти при Луканов и Цветанов, да знаете, че не е случайно- такъв е психопрофилът на бруталните консуматори на властта, с която разполагат. Луканов осъди държавата в Страсбург заради неспазена буква на закона при ареста му, а Цветанов оправдава покупката на поредния си апартамент с изрядните си документи.

Иван Михайлов, публикация във Фейсбук

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар