Управляващите забъркаха пълна каша с избора на конституционни съдии

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Управляващото мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС сътвори пълен хаос с избора на нови конституционни съдии. Заради инат, безпардонност и желание бързо да прокарат кандидатурите на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова и на бившия върховен съдия Борислав Белазелков, те не само показаха какво ни чака и с предстоящите избори за ключови регулатори, но и забъркаха юридическа каша.

Една от основните драми идва от решението на управляващите да запишат изрично, че избират Атанасова и Белазелков за конституционни съдии с мандат от 9 години. По конституция точно толкова е мандатът на конституционните съдии. Има обаче тълкувателно решение на Конституционния съд, взето единодушно и по искане на президента Румен Радев, че мандатът на един конституционен съдия, който влиза със закъснение на освободено място, трябва да е по-кратък и да е до нормалната законова ротация.

Белазелков и Атанасова влизат именно по този начин. Белазелков е на мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021 г., а Атанасова – на мястото на Гроздан Илиев, чийто мандат изтече през февруари 2022 г. За тези две години парламентът не откри процедура и не избра конституционни съдии на двете овакантени места. От последното решение на КС става ясно, че който влезе в тези мандати ще ги довърши, т.е. не трябва да има пълни 9 години. Смените трябва да са през 2030 г., а не през 2032. Това важи в конкретния случай за Атанасова и Белазелков, които трябва да имат около 7 години мандат – следващата ротация на двама човека от тази квота трябва да е октомври 2030 г.

Управляващите обаче изрично записаха, че двамата имат 9-годишен мандат. Това стана въпреки предупрежденията на юристи, че това ще доведе до проблем. Именно за това се хвана и президентът Румен Радев, който оспори избора на Атанасова и Белазелков пред КС в тази част. След него същото стори и опозицията.

Сега думата ще има отново КС. Според едни юристи той може да обяви за противоконституционна само една част от решението за избор – например думите “за срок от 9 години”, и да остави другата част – че има избор. Според други обаче това би бил голям порок и би следвало цялото решение да се обяви за противоконституционно, което би повлякло доста сериозни проблеми.

Не е съвсем ясно и дали решението на КС за ограничените мандати важи за Атанасова и Белазелков. То бе обнародвано на 23 януари 2024 г. в “Държавен вестник”. На същата дата бе проведен и изборът за конституционни съдии. Тук спорът е откога е в сила решението на КС – дали то влиза в сила веднага или 3 дни след обнародване в ДВ. И тук няма единно мнение. Ако се приеме, че решението на КС влиза в сила 3 дни след обнародване, то тогава ще стои въпросът не само дали изборът е конституционен, но и дали избраните не трябва да карат цели 9 години. Но има привърженици и на обратното становище.

После идва въпросът, ако и когато КС се занимава с делото по исканията на Радев и опозицията срещу избора, дали Атанасова и Белазелков ще могат да вземат участие и да гласуват, ако се закълнат в петък. Нищо изрично не го забранява. Има текст в закона за КС, който казва, че решение за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване, че му се дава възможност да даде лично обяснение пред съда, но е натъртено, че той не участва в гласуването. Това обаче трудно може да се приложи при оспорване на мандат.

Затова повечето юристи приемат, че няма проблеми двамата да участват и да гласуват, макар оспорените да са самите те. Въпрос вече на преценка и морал е дали ще го направят. Съдии припомнят, че при сходен казус през 2000 г., отнасящ се отново за спор за мандат, засегнатият тогава конституционен съдия е изпратил становище, но по негово изрично решение не е участвал в гласуването.

Допълнителна интрига внася неизвестността дали президентът Румен Радев ще отиде на клетвата и какво ще стане, ако не отиде. Ако Радев не се появи, се повтаря ситуацията отпреди години, когато тогавашният президент Росен Плевнелиев не присъства на клетвата на Венета Марковска и тя бе провалена. Тогава се твърдеше, че присъствието било задължително.

По закона за КС съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Повечето юристи обаче смятат, че изобщо не е важно кой ще присъства, задължително е клетвата да е в 7-дневен срок от избирането.

Друг интересен въпрос е какво би станало, ако решенията бъдат обявени за противоконстиуционни в цялост. Тогава едната възможност ще е да бъдат прегласувани със забележките на КС. Ако обаче това не стане, то тогава ще възникне въпросът дали например Десислава Атанасова може да се върне в Народното събрание. Особено, ако е минала клетвата.

Автор: segabg.com

 


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар