Кирил Радев

Управляващите се страхуват от служебен кабинет на президента Юрий Асланов пред Dir.bg: Управляващите се страхуват от служебен кабинет на президента

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

 Дали да не разтърсим партийната система чрез въвеждане на мажоритарния избор? Може би е дошъл моментът да направим тази крачка.

– Управляващите се страхуват от служебен кабинет на президента и може би страхът е основателен.

– Не е логично да успеят да съставят кабинет в рамките на този парламент, но в българската политика не всичко трябва да разглеждаме през законите на логиката.

– Страхувам, че дори и когато Нинова реши да се оттегли, защото не вярвам, че има друг начин да бъде сменен лидерът на партията, може би вече няма да има БСП.

– Познавайки президента, той ще кара по формалния начин с третия мандат и ще го даде на третата политическа сила – ДПС.

– Създава се превратно впечатление, че хората не искат избори. Не ги искат тези, които така или иначе, не ходят на избори.

– Не допускам, но не изключвам след изборите ГЕРБ, ПП, ДБ и евентуално ДПС да сформират евроатлантическо мнозинство

Това са изводите и прогнозите за развоя на политическата криза в страната, които направи социологът Юрий Асланов в интервю за Dir.bg само часове преди развръзката с първия мандат. Анализаторът беше сред 17-те общественици от БСП, които призоваха ръководството да не участва в преговори за ново правителство. 

– Виждате ли нещо нередно в публичното уговаряне на депутати за подкрепа през главата на партиите? Опозицията го нарече купуване на гласове, то се случва пред очите на всички, докато управляващите го наричат разговори за подкрепа.

– Всичко е нередно, няма никаква логика в това, но случващото се е подходящ повод да обсъдим въпроса дали наистина пропорционалната избирателна система не е отживяла времето си. И дали да не разтърсим партийната система чрез въвеждане на мажоритарния избор, защото наистина вече хората не правят разлики между партиите. Идеите не струват и пукната пара.

Ако сте обърнали внимание, когато говорим за партии, ние говорим за Петков, за Асен Василев, за Борисов, за Делян Пеевски, за Доган, за Нинова. Ние не говорим за това какво предлагат партиите, а кои са техните лидери и какво представляват те. След като е така, може би наистина трябва да направим този експеримент. Тук отварям скоба, че аз съм принципиален противник на мажоритарната избирателна система, затварям скобата.

Но си давам сметка, че може би е дошъл моментът да направим тази крачка, след което ще правим парламентарни избори само веднъж на 4 години, със сигурност. Ще има устойчиви мнозинства в парламента и когато настъпи политическа криза, всеки ще може свободно да се движи по депутатските банки, за да се пазари и договаря, както в момента правят управляващите.

– Вие се обявявате за чиста мажоритарна система?

– Говоря за чиста мажоритарна система в два тура, каквато е във Франция, например.

– Защо казвате, че четири години няма да има избори след това?

– Защото не е възможно да се случи – в парламента ще попаднат не повече от три, пряко сили – четири фракции, по-скоро три, и няма да има как толкова лесно да се развалят парламентарни мнозинства или да се строят нови. За избирателна система няма нужда от Велико народно събрание, така че Слави Трифонов беше прав с идеята за неговия референдум по този въпрос, не по други въпроси. Тук трябва само промяна на Избирателния кодекс с обикновено мнозинство.

– Ще има ли кабинет в рамките на този парламент, според Вас, или не? И ако има, и успеят да намерят 121 депутати, това би ли му гарантирало поне 6-месечно управление, както планират сега управляващите?

– Не е логично да успеят да съставят кабинет в рамките на този парламент, но опитът ме е научил, че в българската политика не всичко трябва да разглеждаме през законите на логиката. Така че, възможно е всичко да се случи, и нищо, разбира се. Казвам – не е логично, защото тази политическа криза възникна в условията на провалено парламентарно мнозинство, тъй като една от партиите го напусна и честният изход при такива ситуации, ако бяхме в друга държава, са изборите. Това е и демократичният изход от криза. Тоест, да се даде думата на суверена да се произнесе.

Между другото, когато се оповестяват данни от социологически проучвания, има една особеност, която не се съобщава. Или пък просто медиите я спестяват – че горе-долу са разделени нагласите по отношение на „за“ и „против“ предсрочните парламентарни избори, но не се обръща внимание на това, че тези половината и малко повече, които не желаят предсрочни избори, не само че не заявяват готовност да гласуват на тези избори, но те не са гласували и през миналата година. Всъщност, мнозинството от тези, които са гласували, се обявява за предсрочни избори. Така че, тук гласуващият човек е за предсрочни избори, негласуващият не иска избори.

Казвам го в скоби, за да е ясно, тъй като се създава превратно впечатление, че хората не искат избори. Не ги искат тези, които така или иначе, не ходят на избори.

– Според последните социологически проучвания ИТН остава под чертата и ще бъде заменено от „Български възход“ на Стефан Янев. Излиза, че партията на Слави Трифонов ще бъде наказана за откровеността си – защото е предупредила за нещо, което се случи, и е напуснала управлението, спазвайки обещанието си? Има ли логика в това?

– Няма да коментирам други колеги, само ще обърна внимание, че случилото се през миналата година показва, че нашето общество е навлязло в едно особено състояние на своето развитие. Класиците на модерната социология го описват като „феномен на обърканото масово съзнание“. Когато се развива обществена склонност към внезапни обрати в мненията и масовите нагласи и взимането на внезапни решения.

Преди няколко години една германска професорка, също социолог, го нарече „спиралата на мълчанието“, за да докаже тезата си защо напоследък всички емпирични проучвания се оказват неточни, като тя няма предвид България, разбира се. И го обяснява с процеси, които се развиват в недрата на глобалната поляризация на мненията и тази обърканост на масовото съзнание, за която говорим. Това се случи в България. Само ще напомня, че през миналата година имаше три парламентарни избора и един президентски, който оставяме настрана. Но резултатите на трите парламентарни избора се разминаха съществено с всички прогнозни данни, в това число на два пъти прогнозните данни не успяха да уцелят и победителя от изборите. Това беше и през юли, и през ноември. Което не се беше случвало.

Затова да се коментират моментни снимки, далеч от изборната ситуация, е рисковано, а пък миналата година доказа, че и в близост до предстоящото събитие също е рисковано да се правят категорични изводи. Освен това ние имаме опит с изучаването на определени партии, на поведението им и на поведението на определени електорални групи, с изключение, може би, на партията на Стефан Янев, която е съвсем нова и не се е подлагала на стрес-тест, както се казва. Знаем от опит, че в анкетна ситуация част от партиите са подценени, а други са надценени, тоест на декларативно ниво се заявява по-високо ниво на подкрепа за някои партии, като, например, за БСП, а в реална изборна обстановка те получават по-нисък изборен резултат. И обратното. Не казвам да не вярваме на тенденциите, които анализират социолозите, а да не се вторачваме в числа, които със сигурност изкривяват картината, защото изборният резултат няма да съответства на тези числа. Тоест, те нямат характер на прогноза и не могат да имат в този момент.

Що се отнася до това дали ще успеят с кабинет, или не, няма значение. Дори и да успеят, това ще бъде мъка, агония. Ние сме преживявали, преминавали сме през това състояние. Не искам да припомням периода 2013-2014 г., когато всяка сесия на Народното събрание беше под въпрос – ще има ли, няма ли да има. Това може да се повтори. Както и да се аргументира важността на това защо трябва да има парламент през следващите 6 месеца, пък и никой не може да се закълне, че след този срок ще бъде доброволно сдадена властта, защото няма такова изискване на Конституцията.

Освен всичко останало аз мисля, че основната идея не е толкова, че управляващите вярват, че ще прокарат тези 22 закона, колкото страхът от служебен кабинет или от поредица служебни кабинети на Румен Радев.

Мисля, че са по-притеснени от тази перспектива, отколкото са убедени от необходимостта от запазване на този катастрофирал парламент.

Той беше излъчен при много ниска легитимност на изборно участие и под някаква форма, а и рейтингът му го доказва – страда от липса на каквато и да е представителност, така че не може да претендира, че представлява народа.

Между другото, четирите партии, които досега съставяха управляващо мнозинство, заедно получиха подкрепата на по-малко от 13% от всички правоимащи избиратели в България. Тоест, те получиха по-голяма подкрепа от останалите участници в изборите, но бяха малцинство. Този парламент просто няма дори моралното право да иска да продължава живота си и да говори от името на народа.

– Казвате, че се страхуват вероятно от проверките на едно служебно правителство, но наскоро премиерът в оставка беше споделил един свой страх пред „Гардиън“, че служебен кабинет на президента ще спре доставките на оръжие за Украйна и ще възобнови снабдяването с руски газ. 

– Не мога да коментирам думи на премиера, защото той забравя дори какво е говорил предишния ден. Разбира се, че служебният кабинет няма да направи тези неща и той много добре го знае, но мисля, че водещо е именно страхът. Защото все пак се промъкна едно обществено подозрение, да го наречем на този етап, обосновано или не, ще бъде прибързано, че и тези управляващи, които на думи дойдоха на власт, за да се преборят с корупцията, не са чак такава чиста вода ненапита. Не знам доколко са достоверни тези неща, които излизат по медиите – твърдения за корупционни сделки и за облагодетелстване наистина в сериозен мащаб, но, така или иначе, обществените подозрения са налице и те ескалират. Те си знаят какво са вършили, така че, ако има страх от един служебен кабинет, може би той е основателен.

Имали сме какви ли не управници, всички в една или друга степен изкушени от това да упражняват властта в свой интерес, но не сме имали откровени заявки за нарушаване на Конституцията, за несъобразяване с правовия и демократичен ред, каквито имаме сега. Дори една обикновена, демократична и конституционно разписана процедура, каквато беше вотът на недоверие, първият успял такъв, беше квалифицирана от управляващите като опит за държавен преврат. Дори се замислих за момент дали аз не греша и отворих учебниците да видя каква е дефиницията за държавен преврат. И се оказа, че това е насилствено завземане на властта с помощта на въоръжена сила. Тоест, нещо, което Конституцията е предвидила като демократична процедура, беше квалифицирано като незаконно завземане на властта. Да не говорим за това, че лидерите на ПП ни даваха доказателства, че те стоят над законите, над Конституцията дори и се отнасяха с пренебрежение в името на целесъобразността на целите си, в името на което оправдават всяко действие.

– Прогнозирате, че служебното правителство няма да опита да възобнови преговори с „Газпром“ за руски газ по договора?

– Не, служебното правителство нито има намерение да променя геополитическия курс на България, нито да прави каквито и да е резки движения в областта на външната политика, защото те съзнават, че това е временен кабинет, за два месеца, и че неговата основна задача ще бъде да подготви и проведе честни и свободни, демократични избори. И през това време да не допуска в държавата да се сринат икономическите и социалните системи.

– Те няма как да не тръгват да се сриват, при положение, че към момента нямаме гарантирани газови доставки. Никой нищо не знае по въпроса откъде ще дойде достатъчно газ. 

– В такъв случай сегашните управляващи ще трябва да обясняват по какъв начин гарантират газовите доставки, защото те всеки ден го твърдят – че ние нямаме криза с газовите доставки, имаме достатъчно и не ни предстои този ужас, който описват други европейски държави. Особено Германия е пред криза, четем информации. Но трябва да обясняват защо не са направили нищо, за да гарантират газовите доставки. Това, което можеше да бъде направено и се твърди, че е направено, за алтернативни газови трасета през Гърция, ще разберем доколко е вярно, но не сега, при следващото правителство.

– На кого, според Вас, президентът би връчил третия мандат?

– Не знам, но познавайки президента, ще кара по формалната логика – ще го връчи на третата парламентарна сила. Ако първите две не успеят.

– Тоест, смятате, че на ДПС ще го връчи?

– Да. Но когато говорим за мандати, ако първият не успее, нямат шанс и другите два.

– Знаете, че всички търсят някакви знаци и символи в избора на третия мандат.

– Аз не знам за какво се търси символ и какво означава този символ – да дадеш символ, като окичиш с право на обречен мандат една парламентарна сила, за сметка на друга, това не е много честно. Да не говоря, че не е и белег на демократично мислене. Защото вотът на народа трябва да се уважава и всяка политическа сила, попаднала в парламента, има право на равни основания да претендира, че представлява част от народа.

– Ще се отрази ли на изборния резултат на социалистите вече откритата война с президента?

– Тя се отрази още миналата година. И се отрази в негативен план. Така че, няма как да не се отрази и сега, защото Радев продължава да бъде много по-популярен изобщо, сред всички, но и по-одобряван от привържениците на самата социалистическа партия, отколкото нейния лидер. Но най-вече ще се отрази, и то негативно, участието на БСП в това правителство, което беше откровено дясно, а както може да се окаже – и олигархично.

– А дали вярват избирателите на БСП на Корнелия Нинова, че не напуска властта, защото е социалният стълб на това управление?

– Разбира се, че има хора, които вярват, че едва ли не, заради БСП това правителство е приело пакет от социални мерки, но тук пропагандата се бие с нещата, които се случват в реалния живот на хората. Несъмнено едно тясно ядро привърженици на социалистическата партия вярва безрезервно в тази пропагандна мантра, но дали повече хора вярват в това, ще го научим по-късно, а може би и скоро. Да преживеем тази седмица все пак. Но когато се говори за това, че благодарение на БСП хората живеят по-добре, защото това е част и от правителствената пропаганда за това с колко са увеличени пенсиите, с колко са увеличени доходите…  Искам да им напомня, че нещата не се измерват по този начин – че миналата година пенсиите са били два пъти по-ниски, а да направим сметка колко хляба е могъл да купи човек с пенсията преди една година и колко сега, колко литра бензин и т.н. Защото най-голям ръст на пенсиите досега имаше в последното тримесечие на 1996 и първото тримесечие на 1997 г. Сега също имаме двуцифрена инфлация, не е четирицифрена, както тогава, но да се смята така – „ние увеличихме двойно пенсиите“, добре, нека да видим дали хората с увеличените двойно пенсии могат да потребяват повече, отколкото са потребявали преди.

Аз направих груби изчисления – покупателната способност на днешната увеличена двойна пенсия е същата, както и през миналата година, когато средната и минималната пенсия беше двойно по-ниска. Същата покупателна способност имаме, което говори, че увеличението на пенсиите изостава от процесите на инфлация. И в края на годината пенсионерите ще живеят по-трудно, отколкото са живели миналата година.

– Вие бяхте сред 17-те социалисти, които поискаха БСП да напусне коалицията след изгонването на руските дипломати. Това не стана. Пренебрегването на червените линии може ли да бъде неутрализирано с евентуалното връщане на хартиената бюлетина?

– Нашият призив беше продиктуван от загриженост за съдбата на партията, тъй като ние сме част от нея все още. И изгонването на руските дипломати беше поводът, а не причината. Основната причина е участието на БСП в едно откровено дясно, неолиберално правителство, което я обезличава. Което е в разрез с нейната идентичност, с нейната идеология, с нейните исторически традиции, ако щете. За БСП няма място в такава коалиция.

Нашият призив беше да не се преговаря с подобни политически субекти изобщо, да не се влиза в разговори с тях за каквито и да било намерения, камо ли за участие в управление на страната. Винаги БСП досега е излизала по-слаба след участие в управлението. И то е по причина именно в разминаването между думи и дела, защото БСП преди избори говори едно, след избори второ, а съвсем трето прави, когато участва в управлението. И хората с леви убеждения са крайно чувствителни към това. И неслучайно трайно оттеглят подкрепата си към тази партия, просто защото те не я виждат като представител своите убеждения. Говоря за хората с леви убеждения, които са много повече от гласуващите за БСП. Като такива се определят 18% от пълнолетните граждани – това прави повече от милион избиратели, а за БСП гласуваха около четвърт милион.

– Казахте, че все още сте в БСП, хората с призива партията да излезе от властта, означава ли, че тя вече не е онази автентична лява партия, ще я напускате ли, трябва ли нова левица?

– Не сме казали, че БСП не е лява партия. Ние сме казали, че ръководството на партията не съответства на убежденията на своите членове и симпатизанти и то е откъснато от реалните проблеми на хората.

– Ами тогава се сменя само ръководството.

– Е, да, разбира се, че е така. За това се говори все по-открито и с градираща настойчивост, дори вече и от хора, които заемат и позиции в ръководството на БСП към днешна дата. Но въвеждането на прекия избор на практика направи невъзможно това, освен ако Нинова сама не се оттегли от поста. Но аз се страхувам, че дори и когато реши да го направи, защото не вярвам, че има друг начин да бъде сменен лидерът на партията, може би вече няма да има БСП. Няма да е останало нещо, за което да се бори новият лидер.

– Допускате ли след изборите апелът за евроатлантическо мнозинство да събере в едно управление ГЕРБ, ПП, ДБ, плюс или без ДПС? 

– Добре, не го допускам, но не бих изключил нищо. Това е честният ми отговор. Защото ние сме имали и по-шантави коалиции, но те са били с ясни цели и програми, ограничени във времето. Такъв беше случаят с коалицията между БСП и СДС през 1990-1991 г., със задача за една година да осигури подготовката на проекта за нова Конституция и да стартира икономическата реформа. Това се случи. Това беше призната от всички граждани цел и посока. И вторият случай – Тройната коалиция, когато също се събраха в едно несъвместими формации, особено в лицето на БСП и НДСВ, но то също беше в името на една национално призната и обяснима цел – европейското членство на България.

Сегашното мнозинство влезе във властта с една единствена цел – да махне ГЕРБ. Това няма как нито да е национална цел, нито да е приемлива за всички български граждани в еднаква степен. И остана да виси във въздуха, а те през цялото време се обясняват защо не могат да унищожат ГЕРБ. И би било много странно, ако се прегърнат утре с каквито и да е аргументи, за да се оправдаят пред собствените си привърженици. Но в българската политика опитът ме е научил не всичко да разглеждам през призмата на логиката.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар