Усещане за стагфлация: Сеща ли се световната икономика за 70-те години на миналия век?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Измина почти половин век, откакто Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) наложи ембарго върху американския петрол, което превърна умерената инфлация в продължителен период на скокове на цените, не само на суровините, а някои страни докара до икономическа катастрофа.

Днес някои икономисти отново си припомнят стагфлацията през 70 -те години на миналия век на фона на нарастващата инфлация и надвисналите мрачни облаци над икономическата активност, съобщава в последния си брой британското списание The Economist, като се позовава на трима анализатори, които вече предупредиха за отекващото тревожното ехо от миналото. Това са Лари Съмърс и Кенет Рогоф от Харвардския университет и Мохамед Ел-Ериан от Кеймбриджкия университет, който преди това ръководеше един от най-големите инвестиционни фондове PIMCO (Pacific Investment Management Co.).

И тримата предупреждават за задаваща се стагфлация, която е особено опасен проблем, тъй като съчетава негативните фактори като висока инфлация и слаб растеж, които много рядко вървят успоредно, но когато това се е случвало, става опасно. В същото време процентът на безработица, който като цяло остава над нивото отпреди коронавирусната пандемия, е намалял. Възстановяването на икономиката, обаче, губи инерция, подхранвайки страховете от стагнация. Covid-19 принуди много заводи да затворят в голяма част от Югоизточна Азия, като удари промишленото производство. Потребителските нагласи в Америка също се влошават, тъй като ценовият натиск се повишава след стабилен 10-годишен период на редуващи се ниска инфлация и същото толкова слаба дефлация. В момента инфлацията надхвърли целите на централните банки в повечето страни и вече е над 3% във Великобритания и еврозоната, а в САЩ прескочи 5%.

Икономическата ситуация не е толкова тежка, колкото през някои периоди от 70-те години на миналия век, когато инфлацията в развитите индустриални държави достигна двуцифрени стойности. Но онези, които се страхуват от стагфлацията са по-малко загрижени за точните цифри, отколкото за това, че редица фактори могат да допринесат за високата инфлация, в момент, когато икономическият растеж след пандемичната криза се забавя, а подобни фактори стоят зад стагфлацията от 70-те години.

Приликите

Една от приликите е, че световната икономика отново се измъчва от скокове на цените на енергията и на храните. През последната година световните цени на храните са се повишили с около една трета, а цените на природния газ и въглищата достигнаха рекордни нива в Азия и Европа. Запасите и на двата вида горива са изключително ниски в големите икономики като Китай и Индия, а проблемите с прекъсването на доставките, с които Китай вече се сблъсква, могат да се разпространят и в други страни. Ако повишаването на цените на енергията продължи, ще окаже още по-голям натиск върху инфлацията и ще влоши икономическите перспективи по света.

Другите разходи също се увеличават: рязко се повишиха цените за превоз с кораби поради пренасочване на търговията, както и поради забавяне на доставките заради претоварване на пристанищата, което е свързано с Covid. Тази година работниците могат да диктуват условията си за трудовите договори, тъй като фирмите, които са изправени пред нарастващо търсене, се опитват да привлекат достатъчно квалифицирана работна ръка. Например, синдикатите в Германия изискват по-високи заплати, а в някои фирми дори стачкуват за по-високо възнаграждение.

На фона на настоящата икономическа политика, привържениците на теорията за стагфлацията отбелязват друга прилика с миналото. Те се притесняват, че макроикономиката се движи в обратна посока, създавайки възможности за устойчива висока инфлация. През 60-те и 70-те години на миналия век правителствата и централните банки си затваряха очите пред нарастващата инфлация, като даваха приоритет на ниската безработица пред стабилните цени.

Болезненият опит от стагфлацията помогна да се промени интелектуалното мислене, изграждайки поколение централни банкери, които решиха, че трябва да държат инфлацията под контрол. След това, след световната финансова криза през 2008 година и период на недостатъчно търсене, този едностранен подход беше заменен от друг също едностранен подход за контрол на безработицата чрез икономически стимули за работодателите. Ниските лихвени проценти отслабиха фискалната дисциплина на правителствата и позволиха да бъдат вложени значителни стимули за социално и икономическо подпомагане през 2020 г.

И сега, както през 70-те години на миналия век, правителствата и централните банки могат да се подадат на изкушението и да се справят с проблемите, свързани с ограниченото предлагане и повишеното търсене, като допълнително прегреят икономиката, с което ще предизвикат ускоряване на инфлацията и слаб, разочароващ икономически растеж.

Разликите със 70-те години на миналия век

Отвъд тези прилики, 70-те години на миналия век дават и насоки за това как може светът да се справи със сегашните проблеми, предизвикани от Covid-19. Икономистите се притесняват от скоковете на цените на енергията и храните, тъй като това може да доведе до искания за по-високи заплати и нарастване на инфлационни очаквания, което ще провокира още по-рязко покачване на цените. Въпреки това, институциите, които биха могли да формират основата на устойчив период на заетост, като цяло остават слаби. През 70-те година на миналия век синдикатите успяха да сключат споразумения за повишаване на заплатите на приблизително 38% от работниците в държавите от ОИСР, в която членуват предимно богати страни. До 2019 г. тази цифра е спаднала до 16%, което е най-ниското ниво от средата на миналия век.

Постоянната корекция на жизнения стандарт (COLA), в някои страни всяка година, в други на полугодие, която автоматично доведе до по-високи заплати поради нарастващата инфлация, беше приложена към повечето трудови договори през 70-те години. Но оттогава практиката се е променила много. През 1976 г. над 60% от работници в САЩ са били обвързани с колективни трудови договори с клаузи COLA; до 1995 г. този дял е спаднал до 22%.

В статия, публикувана през 2020 г. от Ана Стансбъри от Харвардския университет и бившия финансов министър на САЩ Лари Съмърс се твърди, че продължаващото отслабване на силата на синдикатите в преговорите с работодателите е „голяма структурна промяна“, която обяснява основните характеристики на макроикономическите показатели, включително ниската инфлация, въпреки постепенния спад на безработицата. Дори като се има предвид тежестта на пандемията, е малко вероятно толкова значителна промяна да се случи толкова бързо.

Освен това, през 70-те години на миналия век стагфлацията се повиши поради резкия спад в растежа на производителността в богатите страни. В десетилетията след Втората световна война ангажиментът на правителствата да поддържат търсенето високо беше подсилено от експлозивния растеж на производствения капацитет (французите нарекоха този период Славните тридесет години на 20 век). Но в началото на 70-те години дългосрочният бум на производителността беше вече избледнял. Навикът да се стимулира търсенето не помогна за изграждането на производствен капацитет, а вместо това тласна цените нагоре. Това беше последвано от дълъг период, през който ръстът на производителността не отговаряше на очакванията. Той се ускори след пандемията, като почасовата производителност в САЩ нарасна с около 2% през настоящата година до юни, което е приблизително двойно повече от средното за 2010 г. Значителното увеличаване на капиталовите разходи може да означава, че този растеж ще стане устойчив.

Друга важна разлика със 70-те години на миналия век е, че централните банки не са забравили как да се справят с инфлацията и остават ангажирани с ценовата стабилност (целите за ниска инфлацията). През 70-те години дори някои централни банки поставиха под въпрос способността им да ограничават увеличаването на заплатите и на цените. Артър Бърнс, тогавашен председател на Федералния резерв на САЩ (централната банка), смята, че „една парична политика може да направи много малко, за да бъде ограничена инфлацията, която е толкова силно зависима и от натиска върху повишаване на заплатите“.

Според проучване на Кристина и Дейвид Ромър от Калифорнийския университет, Бъркли, позицията на Бърнс доста често е била одобряван по онова време. Но краят на ерата на висока инфлация от миналия век показа, че централните банки могат да ограничат и сегашната инфлация, като ползват опита от миналия век. Председателят на Фед в момента Джером Пауъл заяви миналия месец, че ако „устойчивата инфлация се превърне в основен проблем, ние със сигурност ще реагираме и ще използваме нашите инструменти, за да поддържаме инфлацията в съответствие с дългосрочната цел от 2%“.

Новата фискална политика също има граници. Очаква се глобалният бюджетен дефицит да спадне рязко. В САЩ опасенията от прекомерни разходи на умерените демократи могат да доведат до това грандиозните инвестиционни планове на президента Байдън да бъдат съкратени или изобщо да не бъдат одобрени.

Какво ще стане с икономиката?

Какво ще се случи с глобалната икономика, ако тя не се изправи пред повторение на 70-те години на миналия век? Увеличаващите се разходи за енергия представляват сериозна заплаха за икономическото възстановяване след пандемията. Повишаването на цените или дефицитът, ако правителствата се опитат да ограничат растежа, ще навреди на бюджетите на домакинствата и бизнеса и ще засегне разходите и производството. Това ще се случи точно когато правителствата се отдалечат от стимулите и централните банки затегнат паричната си политика, като започна да повишават основните лихви.

Забавянето на търсенето би могло да облекчи натиска върху онези сегменти от икономиката, които са изправени пред липса на предлагане: например след плащането на огромни сметки за електроенергия и други поскъпнали комунални услуги не всички американци ще могат да си позволят коли и други екстри в живота, като пътувания например. Но това би изострило болезнения край на пандемията, която продължава вече близо две години.

Друга голяма разлика със световната икономика от 70-те години на миналия век е нейното много по-високо ниво на интеграция между финансовите пазари и веригите на доставки. Например делът на търговията в световния БВП се е удвоил от 1970 година. Неравномерното възстановяване от пандемията оказа силен натиск върху някои от връзките, които обединяват икономиките. Изпадналите в паника правителства могат да започнат да трупват ресурси, което допълнително да подкопае икономиката.

Следователно, опитът от миналото не е най-ясният критерий, през чиято призма само да се разглеждат факторите, влияещи върху световната икономика. Светът се е променил драстично от 70-те години насам, а глобализацията създаде огромна взаимно свързана мрежа. Сега системата е пред нови, уникални изпитания.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар