Успялото българско административно правосъдие | Днес.dir.bg

Успялото българско административно правосъдие | Днес.dir.bg

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В предложения проект на нов Закон за съдебната власт са въведени редица гаранции в опит да се възпре безконтролното командироване на съдии и прокурори – понякога продължаващо години и поставящо командирования магистрат в зависимост от командироващия. За съжаление обаче, правомощието на председателя на Върховния административен съд (ВАС) да командирова съдии от общите към административните съдилища остава. Защо това е проблем?

Според Информационното табло в областта на правосъдието*, последните години българското административно правораздаване е едно от най-бързите в ЕС. Това не може да се каже за общите съдилища, разглеждащи граждански и наказателни дела у нас. Затова е озадачаваща тенденцията именно от последните – често по-натоварени и далеч не толкова бързи – да се черпи човешки ресурс, с който да се “захранват” административните. И при това в период, през който административното ни правосъдие е в топ три на най-експедитивните в ЕС.

Това се дължи на въведената през 2018 г. в Закона за съдебната власт възможност председателят на Върховния административен съд (ВАС) да командирова съдии от общите (районни или окръжни) към административните съдилища. Подобна стъпка може да се разглежда като отговор на тогавашните неритмични и непредвидими конкурси, обуславящи необходимостта от справяне с натовареността на определен административен съд. Това обаче е проблем, относим към всички съдилища в страната, и не предполага необосновано разширяване на правомощията на председателя на ВАС. Още повече, че услужливият законодател не е счел за необходимо председателят на ВКС да има реципрочно правомощие, което създава съмнение за привилегировано третиране на един от председателите на върховни съдилища и обслужване на конкретната конюнктура.

Този подарък от законодателната власт е оползотворен ефективно и води до “миграция” към административните съдилища. Само за три години след въвеждането на новото правомощие на председателя на ВАС броят на командированите съдии от общите към административните съдилища се увеличава три пъти.


Графика: ВСС/ИПИ

Защо това се случва е необяснимо и поражда редица въпроси:

  • Защо не се командироват съдии от по-малко натоварени административни съдилища към по-натоварените, а се прибягва до общите?
  • Защо се черпи човешки ресурс (между двама и шестима съдии годишно) и от най-натоварения съд в страната – Софийския районен (СРС)?
  • Как се гарантира качеството на правораздаването, доколкото командированият съдия може да не е адекватно подготвен за административните дела, които следва да разглежда (особено в контекста на това, че мнозинството от командированите съдии са от районните съдилища)?
  • Как се гарантира качествено и срочно правораздаване на съдилища като СРС, който се “обезкървява” и се поражда кадрови дефицит, водещ до претоварване на останалите съдии?
  • Въз основа на какви критерии се предпочита да се командирова един съдия, а не друг?

Всички командирования според регистрите се извършват без мотиви. Макар да има коментари като “до завръщане на титуляр”, “на незаета щатна длъжност”, “служебна необходимост за командироване”, “висока натовареност”, това представлява единствено констатация на фактическо положение. Не се съдържат обяснения защо е предпочетен определен съдия пред друг, не се съдържат данни и за основанията за откомандироване. Така, на практика, командированията се осъществяват еднолично, без ясни, предвидими и обективни правила, без силни аргументи и очевидна необходимост. Това е особено обезпокоително, защото командироването на съдии от районни съдилища в административни се равнява на повишаване, съответно по-високо заплащане, и по този начин се заобикаля конкурсното начало като условие за кариерен растеж. При него по дефиниция изборът на един съдия пред друг се осъществява след оценяване на неговите професионални качества. При командироването това условие е “финтирано”, като има съдии командировани от общ в административен съд в продължение на 46 месеца, 60 месеца, 62 месеца. Всичко това буди опасения, тъй като подсказва удовлетворяването на неясни интереси, а не тези на правосъдието, а оттам и на гражданите.

Това се илюстрира и от намаляващия брой командировани съдии от общите към административните съдилища след 2021 г. Именно през 2021 г. са обявени два конкурса за административни съдилища – за повишаване и за първоначално назначаване. За последния са обявени и впоследствие назначени впечатляващите 31 външни за системата човека, но как да е иначе, щом разпределението е предложено от председателя на ВАС. Броят на командированите намалява не само заради това, че се заемат свободни длъжности за съдии, но и защото част от тях се заемат именно от командированите преди това съдии от общите съдилища. Това дава възможност да се изпробва лоялността им за определен период от време.

В конкурса за повишаване от 23-ма назначени в административни съдилища, 5 са били командировани по-рано от общи. По силата на чл. 193, ал. 6** от ЗСВ обаче, още 10 съдии и 1 прокурор останали под чертата след конкурса за повишаване са назначени в административни съдилища като 8 от тях са били командировани по-рано от общи съдилища. В конкурса за първоначално назначаване пък са назначени бивши съдебни помощници, бивш член на ЦИК, бивш служител на ИВСС, деца или роднини на магистрати и бивши депутати и въобще – все “наши хора”, цветът на юридическата нация, дължаща лоялност на председателя на ВАС. И всичко това, докато ВАС отмени всички конкурси за общите съдилища, давайки възможност за продължаване на безконтролното командироване в тях.

Всичко това показва, че командироването може да се изроди в нещо опасно – подбор на съдии не по легитимния ред. Още по-притеснително е, когато това се осъществява в органи на съдебната власт, които гледат дела, заведени от граждани срещу властта, каквито са административните съдилища. Затова правомощието на председателя на ВАС да командирова съдии от общите следва напълно да бъде премахнато, а не да се приемат палиативни мерки като предложението в проекта това да става “след съгласуване с председателя на ВКС”. Още повече че щатните бройки са запълнени след конкурсите, новият проект на ЗСВ е обещаващ по отношение на конкурсите и атестациите и те би следвало занапред те да протичат ритмично. 

* Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е част от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на правото: 

** В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър “5,00”

Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).

Завършила е Право в СУ “Св. Климент Охридски” и има магистратура от Чикагския университет Лойола (Rule of Law for Development). Основател и член на управителния/редакторския екип на студентския журнал PROLAW® (2011 – 2012).

Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар