Учени откриха нова роля на ваксината срещу туберкулоза – Здраве

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В стремеж да изтрием спомена за пандемията някак си забравихме и проучванията, които показаха, че ваксината срещу туберкулоза, известна като БЦЖ, се свързва с висока защита срещу смъртоносните форми на COVID-19. Такъв ефект беше установен за над 87 процента от болните под 60 години и за 35 процента от по-възрастните в бразилско проучване. И то е само едно от над 10, отчели положителна връзка. Най-красноречивият пример е от анализ на пандемичната ситуация в 36 държави с различна политика към БЦЖ. Като цяло се открива “силна връзка между страните с по-ниски доходи, които изискват противотуберкулозни ваксинации за деца, и по-слабото въздействие на COVID”.

В публикацията на Университета на Мисури преди няколко месеца се откроява сравнението между граничещите една с друга Испания и Португалия. В Португалия, където ваксината срещу туберкулоза е задължителна, COVID жертвите са по-малко. Както и заболеваемостта, смятат авторите. Теорията има и критици, но и потенциал за разширени клинични проучвания върху способността на противотуберкулозната ваксина да “натяга” базовия имунитет. Вероятно така в различна степен може да се регулират реакциите на организма при среща с патогени, пише вестник “24 часа”.

Положителните резултати до момента насърчиха вирусолози и епидемиолози за по-широки изследвания върху потенциала за защита от вирусни инфекции. Вече има първа добра новина особено за България, в която сме “най-ваксинираният народ” срещу туберкулоза по оценка на епидемиолози. Учени от канадския Изследователски институт към университета “Макгил” откриха изненадваща добавена стойност на БЦЖ. Проучването е публикувано в сп. Nature Immunology и разкрива неизвестен досега механизъм, който разпростира защитата на противотуберкулозната ваксина и срещу вируса на грип А – най-разпространеният грипен тип.

Защитата срещу грип е сработвала до 14 – 21 дни след БЦЖ ваксиниране и е продължила около 3 месеца. Такива хипотези са изказвани често през последните 60 години, феноменът е наблюдаван и в практиката, но механизмът зад него е оставал до голяма степен недоказан. Сега учените откриват, че Т-клетките на имунната памет ограничават ранната вирусна инфекция по антиген-независим начин чрез мощно производство на определен интерферон. Като следваща стъпка това повишава дългосрочната антимикробна активност в алвеолите – най-малките структури в белите дробове.

Казано най-общо, имунните взаимодействия “тренират” белите дробове за бързо противодействие на инфекциозни агенти от околната среда. Това вероятно става чрез контролирано производство на цитокини, чрез които БЦЖ провокацията увеличава готовността на дихателната система за вирусна инфекция. Данни от проучвания през последните 60 години показват, че ваксината предпазва от различни последващи инфекции, включително вирусни, бактериални и гъбични. Наблюдавано е дори прехвърляне на имунитет от майка на новородено дете, но това изисква потвърждаване в следващи изследвания, признавата учените.

Днес БЦЖ е най-широко прилаганата ваксина в световен мащаб с повече от 4 млрд. приложени дози и с около 120 милиона ваксинации годишно чрез Разширената програма за имунизация на СЗО.

Причинителят на туберкулозата mycobacterium tuberculosis е водеща причина за заболявания и смърт при хора в развиващите се страни. След десетилетия на постоянен спад случаите на туберкулоза се увеличават и в индустриалните страни главно сред особено уязвими групи. Случаите на зачестила лекарствена нечувствителност (резистентност) на бактерията допълнително усложнява ситуацията.

Човешката туберкулоза съществува от хиляди години и се среща във всички държави. Изчислено е от експерти на СЗО, че около една трета от сегашното световно население е инфектирано безсимптомно с бацила, като 5-10% ще развият клинично заболяване през живота си.

Ваксината е създадена пред повече от 100 години и е една от най-широко прилаганите – при над 80% от новородените и кърмачетата в страните, където е част от националната програма за имунизация. У нас е активна превенция от 1951 г., дълги години с рекордни 4 приема.

България е един от водещите световни производители на ваксината и в първата тройка в Европа. Стартът е още през 1949 г., а днес БулБио изнася БЦЖ в близо 140 държави.

Въпреки че ваксините обикновено се разработват и прилагат срещу едно заболяване чрез антиген-специфично разпознаване, са известни убедителни доказателства, че някои могат да повлияят на чувствителността към по-широк спектър от заболявания. В науката е известно като неспецифични ефекти на ваксините. Ваксината срещу туберкулоза е един от най-широко изследваните случаи на неспецифични защити.

Поставянето на БЦЖ има по-широко въздействие от пряката защита от туберкулоза и това е отдавна известно. Неонатолози твърдят, че наблюдават при ваксинираните деца до 1 година по-леко протичане и на други бактериални и вирусни инфекции.

Проучвания са доказали, че БЦЖ има ефект срещу някои нетуберкулозни микобактерии като например причинителя на проказата, на язвите на Бурули (причиняващи огромни, дълбоки и често инвалидизиращи рани по ръцете и краката) и някои злокачествени туморни образувания.

Има проучвания според които ваксината може да допринесе за базово активиране на имунната система като част от лечението при ранните I и II стадий на рак на пикочния мехур. Обикновено се инжектира директно в пикочния мехур след операция, за да се предотврати растежа или връщането на раковите клетки там. БЦЖ се изпитва за потенциален ефект при терапиите за карцином на дебелото черво без разсейки. Механизмът на действие на ваксината при рак е все още неясен, но се смята, че тя предизвиква локален имунен отговор, който помага в борбата с туморите.

Проучванията за широко приложение на БЦЖ не спират, напротив, получиха нов тласък по време на пандемията след наблюдения, че някои ваксинирани хора са по-защитени и срещу новия коронавирус.

Според изследвания от ранна фаза на Масачузетския университет ваксината може да бъде обещаваща дори за лечение на автоимунни заболявания като диабет тип 1.

Отделно голям брой епидемиологични проучвания в различни държави са открили връзка между ваксината и по-ниската обща смъртност. Ефектът на понижаване на фаталните случаи е наблюдаван още в първите няколко дни след ваксинацията.

Все пак основното прицелване е в туберкулозата. Целта за намаляване на заболеваемостта и смъртността от нея съответно с 90-95% до 2030 г., както иска СЗО, зависи значително от надграждането на ваксините. Днес са в процес на разработка нови кандидат туберкулозни ваксини, поне 10 от тях са на ниво клинични изпитвания.

Източник: inews.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар