Фесовете на родните патриоти лесно се клатят

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Някои политици наистина нямат мярка. Ежедневно разиграват ролята на принципни и идейни хора, които търсят властта, за да пазят интересите на народа. А в същото време вършат неща, от които всеки нормален, морален човек се погнусява – при това отново в името на народа.

От тази порода са водачите на “Обединени патриоти” – Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Две са нещата, които обединяват тази екзотична троица. Първото е шумно декларираната, но иначе дрънчаща на кухо преданост към националистическата идея. Защото доколко искрена може да бъде патриотичната им ревност, след като са били рамо до рамо с ГЕРБ, която е така близка до омразното им ДПС? И второто – готовността им

 

да вкарат в употреба всяка възможна и невъзможна политическа врътка

 

в името на своето политическо оцеляване.

Вождът на “Атака” Волен Сидеров например изпадна от “Обединени патриоти” след огромен скандал в края на 2019 г. Зарече се – публично пред цяла България, че такава коалиция вече няма, след като той не участва в нея. А сега съвсем ненадейно не само призна съюза си с Каракачанов и Симеонов, но поиска и да се върне в него – само и само да получи възможността да излъчи свои представители в секционните и районните избирателни комисии, на каквито участието в коалицията му дава право. Сметката му е проста, но правилна – онези, които имат свои хора в изборната администрация на ниско и средно ниво, рязко покачват шансовете си за по-добри резултати при гласуването. Ясно е защо – едно е, когато политическите ти врагове броят бюлетините и попълват протоколите с резултатите, а съвсем друго, когато и твоите поддръжници участват в тази работа.

Лукавите му бивши партньори обаче за малко щяха да му издърпат това неоценимо предимство от ръцете. През януари 2021 г. ВМРО и НФСБ – партиите на Каракачанов и Симеонов, поискаха от Централната избирателна комисия (ЦИК) официално да извади „Атака” от състава на коалицията „Обединени патриоти”, с която трите партии влязоха в Народното събрание. Това беше

 

добре премерен удар със сериозни последици.

 

Според Изборния кодекс партиите и коалициите, които се представени в българския и европейския парламенти, си разпределят местата в избирателните комисии. С други думи, ако „Атака” е извън „Обединени патриоти”, щеше да остане без представители в комисиите. А двамата бивши партньори на Сидеров щяха да оберат последните плодове от разпадналата се националистическа коалиция.

Членовете на ЦИК прибързано и лекомислено одобриха искането на ВМРО и НФСБ. Сидеров надуши опасността и незабавно се обърна към съда, който се произнесе в негова полза. От съдебното решение се разбра, че всичко в „Обединени патриоти” се приема с единодушие от трите партии. Напускането на „Атака” било поискано от ВМРО и НФСБ, а хората на Сидеров така и не са го потвърдили. Следователно, атакистите продължават и досега да са официално в редовете на „Обединени патриоти”. Тоест, ЦИК не само е нарушила закона, но и го е направила в интерес на ВМРО и НФСБ.

Какво се оказва? През 2017 г. “Атака” влезе в парламента в коалиция с ВМРО и НФСБ. Сидеров оглави групата на патриотите в Народното събрание, даже излъчи министър (бившият шеф на икономическото ведомство Емил Николов, който беше уволнен, наред с Владислав Горанов и Младен Маринов, за връзки с ДПС!). В края на 2019 г. Каракачанов и Симеонов го изхвърлиха с гръм и трясък от групата. Всички връзки помежду им изглеждаха прекъснати. И сега Сидеров се обърна към съда и се примоли – моля, потвърдете, че съм заедно с тях, защото иначе няма да си получа местенцата в избирателните комисии.

 

Цялата история става съвсем шантава,

 

когато вземем предвид, че “Обединени патриоти” продължават да функционират като коалиция в рамките на парламента и правителството, но всяка от съставните части на съюза е поела в различна посока за изборите. Сидеров никой не го иска за партньор и той се прави, че не иска никого. От ВМРО си повярваха, че 143 000 гласа, които получиха на евроизборите през 2019 г., ще се възпроизведат в още по-голям размер на парламентарния вот на 4 април и горделиво поеха сами. А Валери Симеонов, останал самичък с тъжните спомени за нищожните си 22 000 гласа на евровота, спешно се разтършува за нов съюзник. И за всеобщо смайване стисна ръката на лидера на “Воля” Веселин Марешки. Същият, който през 2019 г. презрително и гръмогласно обясняваше пред медиите, че няма да стъпи на парламентарната трибуна, която Симеонов “осквернил” със своето присъствие.

Сега обаче

 

старите клетви са забравени, а се изричат нови,

 

все едно предните не са били. Но едва ли трябва да се учудваме толкова. Сидеров – бившият „златен пръст”, е правил всякакви главозамайващи обрати. Най-напред подкрепяше първото правителство на Бойко Борисов, след това се преориентира към кабинета „Орешарски”, скърпен от БСП и ДПС (дето уж всички националисти го ненавиждат), а през 2017 г. отново се обвърза с Борисов. Симеонов пък на всеки няколко години се събира с вожда на “Атака” – само за да се разделят след това с порой обиди и клевети, а понякога и физически сблъсъци. Що се отнася до Каракачанов, той скрупули няма – само да си припомним колко бързо се обвърза и заряза “България без цензура” на Николай Бареков.

Въобще фесовете на родните патриоти се клатят лесно. Само да се появи подходящият интерес.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар