Навални съобщи от затвора, че му готвят ново дело за пропагандиране на тероризъм и екстремизъм

Филмът „Навални“ е дезинформация, която спечели Оскар

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Как се прави добър пропаганден филм? Как го представяш така, че да спечели наградата за говорене на истината, с което раздаващите наградите да се изложат, преди да открият, че това е псевдо-документален филм, номиниран за Оскар – преди белият плик да се отвори пред милиони хора в нощта на Оскарите на 12 март?

„Навални“ е стройна продукция, пълна с лесно документирани измислици, дезинформация и множество хитри визуализации, които да отвличат и манипулират вниманието на зрителите. Филмът е за руския политичерски активист Алексей Навални, който, според уважавания Levada Institute има 2% подкрепа в Русия. Но той и филмът се ползват с огромна подкрепа от Вашингтон и Лондон.

Алексей Навални в началото на филма, интервюиран от режисьора Даниъл Роер, който подготвя сцената: „Ако бъдете убит, ако това се случи, какво послание ще оставите след себе си на руския народ?“

Тримата души, посочени като автори на продукцията, са канадецът Даниъл Роер – който признава, че никога не е посещавал Русия, българинът Христо Грозев от Bellingcat – открито враждебна към Русия организация, която признава финансирането си от правителствата на САЩ, Великобритания и Европа, и рускинята Мария Певчих – тя е работила за организацията на Навални, но е живяла предимно извън Русия след 2006 г., а през 2019 г. е получила британски паспорт. CNN и Der Spiegel, които поставиха имената си под заключенията на филма, признават, че са се присъединили към разследването на групата Bellingcat. Това поставя под въпрос достоверността на филма като независима продукция.



Героят на филма Алексей Навални е силно свързан с Вашингтон. През 2009-2010 г. Навални е стипендиант на фондациите Отрворено общество, финансирани от Джордж Сорос, които подкрепяха мрежа от опозиционни НПО в Русия, преди да бъдат забранени през 2015 година. През 2010 г. той завършва Greenberg World Fellowship на Йейл, което първоначално се е казвало White House Fellows по времето на Бил Клинтън. Първият програмен директор на Йейл World Fellows е Дан Ести, съветник по енергийната и екологичната политика в кампанията на Обама през 2008 година.

Когато Навални се завръща от САЩ в Русия, той започва анти-корупционна кампания. Тя е подкрепена от държавния секретар Хилари Клинтън. Навални е свързан също и с олигарха в изгнание Михаил Ходорковски. Той лежа в затвора 10 години за документирано укриване на данъци чрез използване на трансферно ценообразуване през офшорни фирми, с цел изпиране на печалбите на петролната компания Юкос, която пък той придобива чрез скандална корупционна сделка със заеми срещу акции по времето на Борис Елцин.

Навални обаче има свой собствен криминален проблем за измама, заедно с брат си Олег.

Навални на митинг, три години преди ключовите събития във филма

През 2008 г., когато притежаваните от държавата Руски пощи решиха да прекратят събирането на пратки от дистрибуторските центрове на компаниите, Олег Навални убеждава няколко фирми да преминат към частната Главна абонаментна агенция (ГАА), без да разкрива, че тази компания е основана от него, брат му Алексей и техни партньори в данъчния рай Кипър. По-късно Yves Rocher Vostok, част от френската козметична фирма, подаде иск, че са били лишени от свободен избор и не им е било казано, че ГАА използва подизпълнители, които начисляват около половината от сумата, която те плащат на Агенцията, а компанията на Навални задържа разликата като своя печалба. Съдът дава на Алексей условна присъда от 3 години и половина, а на неговия брат – ефективна присъда за същото време.

Европейският съд за правата на човека откри, че „Според всички данни ГАА е била основана с цел печалба и че жалбоподателите са преследвали същата цел, както всеки друг основател на търговско дружество.“ И така, въпреки съмнителните трикове с вътрешна информация, Европейският съд заключи, че това не е престъпление, защото така се прави бизнес. Но все пак това си остана етичен проблем на „бореца срещу корупцията“, защото някои хора смятат, че правенето на пари с такава търговия с вътрешно влияние е неетично.

Въпреки че жалбоподателят Yves Rocher е част от френска компания и предявява иск за обезщетение във Франция, западните медии описаха процеса като скалъпен и подбуден от президента Владимир Путин, и не съобщиха всички детайли по случая. Навални наруши условната си присъда като не се завърна в Русия веднага след здравословното си възстановяване в Германия и на това основание беше извършен неговият арест на 17 януари 2021, последван от осъждане на затвор, където той остана. Съдебните разпореждания в САЩ при нарушаване на съдебна гаранция не биха били различни.

Навални е също така играч в американската операция Русиягейт. Той публикува видео през 2018 г., в което твърди, че руският бизнесмен Олег Дерипаска е куриер между шефа на кампанията на президента Доналд Тръмп Пол Манафорт и висши служители от външното министерство на Кремъл. Всички Тръмп-Русия истории се доказаха като фалшиви, включително и тази. Навални обаче не поправи анти-Тръмп видеото си. Това потвърждава не само неговите критерии за истинност в документалната творба, но също и кои са съюзниците му в Съединените щати.

По време на руската регионална предизборна кампания през 2020 г., Навални е правил редовни пътувания извън Москва, за да промотира своята анти-корупционна организация. Той търси обществена подкрепа, въпреки че според допитване на Levada той е имал не повече от 2% сред руснаците в цялата страна – по-малка в провинцията, по-голяма сред младите хора в Москва.

Проучването на Levada. Жириновски, крайнолевият националист, почина през 2022 г. Зюганов е комунист. По време на проучването и двамата са членове на Думата.

На 20 август, провеждайки кампания в североизточен Сибир, Навални се качва на редовен полет от Томск за Москва и се разболява. По решение на пилота самолетът прави непредвидено приземяване в Омск и Навални е отведен в градската болница. Спешните лекари третират симптомите му и стабилизират състоянието му. На следващия ден след като жената на Навални Юлия Навалная получава разрешение от Кремъл за лечението на съпруга ѝ в Германия, от там пристига медицински самолет и на 22 август той е откаран от Омск в Берлин, като Навалная и Певчих го придружават по време на полета.

Навални има история на медицински заболявания, свързани с внезапен спад на кръвната захар и нивата на холинестераза – диабет, едем на Куинк и алергии, предизвикващи анафилактичен шок. Тази информация, която е била регистрирана в Русия и от източници на Навални далеч преди инцидента в Томск, не е оповестена след пристигането му в Германия.

Първите твърдения, че руските тайни служби са отровили Навални, бяха направени от CNN, които казаха, че са въз основа на разследване на Bellingcat. Статиите на CNN от 14 и 21 декември 2020, представляват същността на филма, произведен през следващата година и пуснат през 2022 година.

Филмът започва със завръщането на Навални в Русия след няколко месеца в Германия и след това преминава в ретроспекции. В една от тях Навални прави признание, чиято достоверност не струва пукната парà. Той се оплаква, че е отишъл в Новосибирск, за да направи филм за местната корупция. Казва: „Очаквах да има много хора, които да се опитат да попречат на заснемането на нашия филм, да конфискуват камерите ни или просто да ги счупят, или да се опитат да ни бият. Очаквах подобни неща и бях много изненадан – „Защо няма никого?“ „Това е някак…“ Дори имах странното чувство, сякаш липса на уважение. Сериозно? Аз съм тук, но къде е полицията?“ Това е доказателство от самия Навални, че той далеч не е толкова важен, колкото западната преса, авторите на филма и самият той твърдят, че е. Това поражда съмнения още от началото на филма, че президентът на Русия го е преследвал и е пратил убийци в Томск.

Навални по време на спирка в кампанията си в Новосибирск, на 18 август 2020 г., преди да замине за Томск. Той се оплаква: „Къде ми е полицията?“

Но нека се спрем на изфабрикуваните факти в сърцевината на филма. Има дълга секция за това как Христо Грозев, за когото е установено, че работи за Bellingcat, купува в Тъмния интернет данни за пътувания и контакти, за да намери имената и телефонните номера на агентите на федералната служба за сигурност (ФСБ), които са пътували със самолет до Сибир през август 2020 година. Няма никакъв начин да се провери дали графиките и лицата потвърждават това, което Грозев и Bellingcat посочват като доказателства, поне не и по стандартите на която и да е прокуратура или съд в Съединените щати. Всъщност, на 14 декември 2020 г. CNN съобщава, че „CNN не може да потвърди със сигурност, че именно отделът, базиран на улица Академика Варги е отровил Навални с Новичок в нощта на 19 август.“

Голямата измама с телефонния разговор

Истинският тест за достоверността на филма, „димящото оръжие“, към което всичко води, е голямата измама с телефонното обаждане.

Тези, които са направили филма, разбират от психология на манипулиране на публиката. Бавно я въвличаш в тайна схема, която се играе от лошите. В този случай, това започва с поставянето на микрофон на тялото на Навални. Защо? Той не е тръгнал никъде за тайна среща с някого. Само собственият му екип е в стаята. Истинският записващ микрофон е извън камерата, където зрителите не могат да го видят. Но микрофонът на тялото е специален ефект, той е драматичен сценичен ефект. Натиснете стрелката. Навални говори на камерата: „Сега се чувствам като агент под прикритие, с поставени кабели.“ Публиката осъзнава ли, че това е само театрална шега?

Навални се обажда на трима агенти от ФСБ. Това е подготовка за отвличане на вниманието от истината и фактологията – това е привидна истина, която прикрива фалшификат. Сега можем да сме сигурни в това, защото той казва на всеки от тях: „Аз съм Навални, защо иксате да ме убиете?“ и подставените хора затварят. Каква е целта на това? Да се убеди публиката на филма „Навални“, че е имало обаждане до агенти на ФСБ. Гласовете не са истински, звучат еднакво – или са компютърно генерирани или са изиграни от професионален имитатор.

Но ето и тази pièce de resistance, интервюто с „учения“, на когото Грозев казва на Навални да се обади, защото той е по-вероятно да говори, отколкото обикновените агенти на ФСБ.

Навални заявява (както е преведено): „Константин Борисович, здравейте, името ми е Устинов, Максим Сергеевич. Аз съм сътрудник на Николай Платонович.“ Той казва: „Имам нужда от 10 минути от Вашето време… може би по-късно ще Ви помоля за доклад… но аз сега правя доклад за Николай Платонович… какво се обърка при нас в Томск… защо се провали операцията „Навални“?“

Според Bellingcat истинският Кудрявцев (Константин Борисович) работи в изследователския център по биологична сигурност към Министерство на отбраната и е специалист по химически и биологични оръжия. Предполага се, че не е голям глупак.

Разговорливият „Константин“ обаче казва: „Бих оценил работата като добре свършена. Направихме всичко, както беше планирано, както го репетирахме много пъти. Но когато полетът направи аварийното кацане, ситуацията се промени, не в наша полза… Медиците на терен реагираха веднага. Те му инжектираха някакъв антидот. Изглежда сме подценили дозата. Изчисленията ни бяха добри, приложихме дори повече.“

CNN: Видео показва Навални в разговор с руски шпионин (2020 г.)

Навални е разпитван в Окръжната прокуратура на Берлин на 17 декември 2020 г. Казал ли им е за телефонния си разговор с Константин Кудрявцев, който се твърди, че се е състоял на 14 декември?

От службата потвърдиха разпита, но когато изпратих линк към твърденията на Навални за „разговора“ от 14 декември три дни по-рано, говорител каза, че не могат да коментират.

Има ключови улики за изфабрикуваните във филма моменти. Те се основават на дати и срокове, които не подлежат на оспорване: опасният „Новичок“, датата на „почистването“ от „Кудрявцев“ в Омск, и датата на телефонното обаждане.

Първо за „отравянето“

Юлия Навалная казва във филма: „След една седмица бях неочаквано повикана в Министерство на външните работи.“ Тъй като групата на Навални пристига на 22 август, това трябва да е било около 29 август. „Те казаха, че са открили, че мъжът ми е бил отровен с агент от групата Новичок“

Юлия Навалная в „Навални“

Това откритие не е направено в лабораторията на Charité. Германското правителство съобщава не една седмица, а две седмици след пристигането на групата, че лаборатория на Германските въоръжени сили е идентифицирала нервен агент от групата Новичок в кръвните проби, взети след приемането на пациента в Charité.

За разлика от цивилните лекари, които не са намерили Новичок, военната лаборатория не би разкрила подробности от тестовете си. Няма токсикологичен доклад, няма име на специалист, извършил тестването и интерпретирал резултатите, няма име или формула на химическата съставка от „групата Новичок“. Германците отказват да изпратят каквито и да е медицински или токсикологични доказателства, които те твърдят, че обосновават опита за убийство, на московските прокурори, разследващи престъплението. От този момент нататък, по слухове и без доказателства, историята беше озаглавена от Запада: „Путин отрови Навални“.

Историята за отравянето на Навални остава по долни гащи. Буквално

Навални, жена му Юлия, асистентката му Певчих, неговият медиен говорител, останалите от групата му и репортерите, които публикуваха казаното, до този момент твърдяха, че инструментът на Новичок, векторът на отровата, е бил чаша за чай в кафенето на летището, а след това в бутилка с вода в хотелската стая в Томск.

Певчих, както нееднократно повтори на пресата, е заснела взимането на бутилките с вода от хотелската стая и занасянето им тайно в Омск, след което ги е натоварила в медицинския самолет за Берлин в багажа на човек от спасителния екип и ги е доставила от германската линейка в берлинската болница собственоръчно. Четири месеца по-късно обаче тази историята остава по долни гащи. В клип на CNN, който не е във филма, се твърди, че отровата е сложена в бельото на Навални „по шевовете“ на илика, но под каква форма – прах, аерозолен спрей или гел? Разчитали ли са ФСБ, че Навални няма да усети влагата, докато се облича? Отровата в директен контакт ли е била тогава с тялото му?

На самолета Навални се разболява и пилотът обръща към Омск, където той е прехвърлен в болница. Изчислената смъртоносност на дозата би трябвало да е фатална, веднага след проявата на симптоми. Първите симптоми обаче се появяват едва след няколко часа и остават несмъртоносни поне още един час, между отиването на Навални в тоалетната на самолета и приемането му в болницата в Омск.

Времето на пътуването на „Кудрявцев“ и „почистването“

CNN обявява, че „Кудрявцев“ е летял от Москва до Омск на 25 август, пет дни след събитието, за да вземе дрехите на Навални и да ги „изчисти“. Излъчва се видео на полет от Москва. Но ФСБ щяха да знаят за отклоняването на самолета към Омск на 20 август. Щяха ли да чакат пет дни, преди да изпратят агент там?

Бельото

Филмовият сценарий праща „Кудрявцев“ в Томск, за да свърши тази задача. Той поне знае с точност къде е поставен Новичок. Той казва: „Направихме го, както беше планирано.“

Долните гащи все още ли са се считали за опасни? Болничният персонал, който е съблякъл Навални не се ли е заразил? Много хора са били изложени на контакт с Навални и неговите смъртоносни долни гащи, но нито един не се съобщава да се е разболял. Пътниците, които са били с него в самолета за Москва, не са съобщили за здравословни проблеми.

Гласът на филмовия „Кудрявцев“ казва: „Когато пристигнахме [в Омск], те ни ги дадоха [долните гащи], местните момчета от полицията в Омск ги донесоха.“ Някой полицай разболял ли се е?

„Кудрявцев“ казва: „Когато приключихме работата си с тях, всичко беше почистено“. Той обяснява, че са били приложени методи, „така че да не останат следи по дрехите“. Във видеото на CNN „Кудрявцев“ казва, че е почистил и панталоните на Навални, което не се споменава във филма. В него е показан Алексей, който държи долните гащи в Берлин. Омската полиция ли е изпратила „деконтаминираните“ долни гащи в Германия?

Има и още проблеми с тази история. Има противоречаща си информация дали долните гащи на Навални са останали в Омск.

Прессекретарката на Навални Кира Ярмиш пише туит на 20 август 2020 г. с текст: „Юлия взе нещата на Алексей с нея. Тя каза, че не е позволила да бъдат конфискувани.“ Но на 21 септември The Guardian пише, че „Навлни изисква Москва да върне дрехите му“. Във всеки случай, болница Charité каза, че не е тествала бутилки с вода или дрехи.

Най-важна е датата на телефонния разговор. Роналд Томас Уест, който е ветеран от специалните части на САЩ, работещ в Европа, пише иронично в блога си:

„Школа за убийства, Първи урок: Отчетните доклади на екипа трябва да се изготвят в първите часове след убийството (или по-рано, ако няма такива). Навални закъсня със 116 дни с телефонното обаждане до Кудрявцев.“

Уест казва: „Отравянето е станало на 20 август, „фалшивият разговор“ е направен на 14 декември и е публикуван от Bellingcat на 21 декември. Чакайте малко. Контекстът на разговора, отчаяно настояване за отговор относно това, което се е объркало (Навални не е умрял), за да бъде докладвано на висшестоящ началник, е нещо, което се очаква да стане в първите 48 часа, а не близо три месеца по-късно. По времето, когато е било направено това обаждане, целият прахоляк вече се е уталожил и е бил вакуумиран от руските тайни служби, а всеки един се е отчел до тогава, включително и обектът от фалшивия разговор.“

Троянският кон

Мая Дейзи Хоук, съредактор на филма, прави необичайно признание в уебсайта си. Тя казва: „Това е най-доброто нещо, върху което съм работила. Върхът в моята кариера.“ И добавя: „Навални беше Троянски кон.“ Написах ѝ имейл и я попитах какво е имала предвид, като посочих, че речникът Merriam-Webster дефинира Троянски кон като „някой или нещо, което има за цел да победи или подкопае отвътре, обикновено с измамни средства“. Тя отговори и каза: „Това бяха набързо подбрани думи в личен пост в социалните мрежи.“ Отказа повече коментари и ми каза да се свържа с рекламния агент на филма. Направих го. Чарли Олски от Cineticmedia също отказа да отговаря на въпроси.

Филмът поддържа анализ на руското общество, който е погрешен

Неидентифицирана жена казва: „Кремъл се чуди какво да прави с Навални. Да го пусне и да рискува да изглежда слаб, или да го затвори, знаейки, че това може да го превърне в политически мъченик.“ Репортер от американско предаване каза, „Неочаквано Владимир Путин има истински съперник. Повече от всяка друга опозиционна фигура в Русия, Алексей Навални изкарва обикновените хора на протест.“

Но Ерик Краус, френски финансов стратег, който работи в Москва от 1997 г., обяснява: „Господин Навални винаги е бил незначителен фактор в Русия. Той има отбор от твърди поддръжници – западно-ориентирани млади хора в Москва и Санкт Петербург – „Фейсбук поколението.“ Той никога не е бил особено обичан в провинцията и никога не е печелил над 7% одобрение в национален мащаб, дори и преди войната. Обикновените руснаци все повече виждат Запада като враг. Навални е приеман за агент на силите, които искат да пречупят или да ограничат Русия. Сега той би имал под 2%“ (Краус е сочен като експерт по западните медии.)

Краус каза: „Той е краен политически опортюнист. В Москва той говори на английски език пред аудитория от западни мениджъри на фондове и журналисти – това е либералният Навални, чист като сълза. Пълен със свободни пазари, диверситет и социална справедливост. Ако го чуеш няколко месеца по-късно, когато говори в Сибир на руски език, виждаш напълно различно животно – яростен националист, гневен и умерен расист, слоганът му е „да изритаме крадците“, и най-вече „Русия на етническите руснаци“ – всеки, който няма славянска кръв и особено имигрантите от Кавказ, са втора ръка граждани.

И накрая, ако читателите могат да понесат още една драма, аз се озовах в нейния център

Като член на Съвета за чуждестранни връзки, бях поканена на „Навални“, прожектиран от CNN на 9 ноември 2022 в небостъргача „30 Hudson Yards” в Манхатън. Модератор на разговора след филма беше Тимъти Фрай, професор по пост-съветска външна политика в Колумбийския университет. Говорители бяха създателите на филма. Записах ги. Фрай попита за „сцената, в която Навални говори и кара колегата, нали, иска да го подмами да говори.“ Режисьорът Роер обясни политическата цел: „И тогава започна войната и аз разбрах, че този филм се превърна не само във филм, но в наша мисия да напомним на света, че Владимир Путин не е Русия и Русия не е Владимир Путин, а е Навални.“

Даниел Роер, Христо Грозев, Мария Певчих, Тимоти Фрай. Снимка: Луси Комисар

В продължението на разговора аз зададох въпрос. „Името ми е Луси Комисар и съм разследващ журналист. Искам да се задълбоча повече в историята с Кудрявцев. Господин Навални е бил разпитван от прокурор в Берлин на 17 декември. А три дни по-рано е бил телефонният разговор с Кудрявцев. Той казал ли е на прокурора за телефонния разговор, чиято автентичност те би трябвало да проверят, предполагам, и какво са установили за него? В телефонното обаждане той твърди, че е разгледал тези неща на 25 август… Но на 20 август…“ [Всъщност, „Кудрявцев“ не казва датата 25 август, казва я Bellingcat.]

Прекъсване от проф. Фрай: „Това ще бъде всичко по темата, без повече въпроси. След като приключим след 10 минути, ще има напитки. Окей, това е.“

Луси Комисар: „Искам да кажа, прессекретарката каза, че нещата на Алексей са били взети от Юлия преди това, тя не е позволила да бъдат конфискувани. Тогава как е било възможно да бъдат изследвани от този човек, след като вече са били взети? И накрая, берлинският лекар каза, че не са открили никакво отравяне в кръвта на Навални, но две седмици по-късно германска военна лаборатория казва „да“.

Всички тези неща ми се струват противоречиви и бих искала да знам фактите – защо тези противоречия съществуват?“

Христо Грозев: „Почти нищо от това всъщност не е вярно, включително и последователността на събитията. Искам да кажа, че това беше реактивно и служител на ФСБ на екрана на записа, който направих на телефона си, признава всичко това.

Луси Комисар: „Вие казвате, че е такъв, но ние не знаем дали е такъв.“

Грозев: „Е, аз мисля, че целият свят знае и сега, окей. Хубаво е да знаеш за кого работиш, защото…“

Луси Комисар: „О, сега за Маккарти ли ще си говорим?“

И накрая, проф, Фрай: „Е, благодаря ви, Тим, Мария, Христо и Даниъл. Благодарности също и на CNN, HBO, Max Warner Brothers Pictures…“

Покани всички ни да пием в Milos, модерен ресторант в комплекса. Отидох на приема и попитах Роер дали мога да го интервюирам. Той ми изкрещя, Нееее! И ме обвини, че рабтя за руснаците.

След това, на 17-ти получих имейл от Нанси Бодурта, вицепрезидент на Съвета за външни отношения, срещи и членство. Била получила оплаквания от „поведението“ ми на прожекцията. Заплаши ме, че може да прекратят членството ми. Тя каза: „Получих множество оплаквания във връзка с Вашето поведение по време на прожекцията на Съвета за външни отношения на 9 ноември на документалния филм „Навални“. Както е посочено в наръчника за членство, Съвета за външни отношения се ангажира да поддържа гражданска и уважителна среда. От всички членове се очаква да демонстрират най-високо ниво на учтивост и уважение към говорителите, модераторите, персонала, гостите и помежду си. Като непартийна организация, ангажирана с представянето на широк спектър от мнения и гледни точки, които да бъдат дебатирани и дискутирани свободно, е от най-голямо значение Съветът да поддържа инклузивна и добронамерена среда, свободна от какъвто и да е вербален, писмен или физически тормоз.

Съгласно Уставът на Съвета, член може да бъде отстранен, или членството му да бъде временно суспендирано, за всяко поведение, което накърнява интересите, репутацията и правилното функциониране на Съвета.

Моля, имайте предвид, че по-нататъшни нарушения могат да доведат до временно прекратяване на членството Ви, с възможност за приключване на членството, което да бъде решено на директорски съвет.“

Аз отговорих:

„Уважаема госпожице Бодурта,

Във връзка с „Получих множество оплаквания във връзка с Вашето поведение по време на прожекцията на Съвета за външни отношения на 9 ноември на документалния филм „Навални““, което цитирате, моля да ми изпратите копия на тези оплаквания, включително и кой ги е подал. Сигурна съм, че сте съгласни, че член на Съвета има правото на подробности за подобни нападки. Ако някой търси анонимност, това повдига въпроси относно истинността на обвиненията му.

Проучихте ли оплакванията? Ако не, защо не? Ако да, какво установихте?

Знаете ли какво казах на срещата? Подобно на много журналисти, когато задавам въпрос на публични личности на публично място, аз записвам разговора, за да си гарантирам, че ще мога да цитирам коректно.

[Тук повторих записаните въпроси и отговори.]

Коя част от моите въпроси намирате за спорна? Какво нямам право да питам като журналист? По какъв начин това е било тормоз? Означават ли учтивостта и любезното поведение, че никой няма право да оспори нещо, което филм или говорител казват? Допускането на широк спектър от гледни точки прекратява ли се, когато оспорваното мнение принадлежи на някого от персонала на Съвета? Като толкова опасни ли се окачествяват моите изказвания, че се налага да изказвате заплаха за изгонването ми от Съвета? Кой е подписал решението да ми изпратите предизвестие?

След филма отидох на приема, където срещнах режисьора Даниъл Роер и попитах дали мога да го интервюирам. В присъствието на много хора той ми изкрещя, Не! И каза, че работя за руснаците. В общи линии това беше и предположението на Христо Грозев. Това ме кара да вярвам, че „множество оплаквания“ идват от Роер и неговите сътрудници.

Очаквам Вие да ми кажете кой е направил оплакванията, какво се казва в тях, дали сте проверили тяхната достоверност и кое от горните цитати намирате за спорно.

Не ми харесват опитите за сплашване. Би трябвало да не харесват и на Съвета. Нито на борда. Не се уплаших от убийците-расисти в началото на 60те години, когато прекарах една година като редактор на Mississippi Free Press, едва ли ще се уплаша и сега.

Това ме убеждава, че трябва да напиша статия за филма и да спомена и „оплакванията“ и Вашата заплаха, която отхвърлям като част от културата на отмяна и дълбоко вредна за нашето общество. Съответно, нека уточним, че размяната на тези имейли е записана.

Луси Комисар“

Нейният отговор беше:

„Луси: Потвърждавам получаването на Вашия отговор на имейла ми и потвърждавам очакването на Съвета членовете да проявяват най-високо ниво на учтивост и уважение към ораторите, модераторите, персонала, гостите и един към друг. Поздрав, Нанси“

Навални, “Белингкат” и режисьорите са направили документален филм за това, че ФСБ не е създала професионален удар, а план за неизмерим хаос с големи шансове за провал и разкриване пред обществеността. Единственият професионализъм в цялата тази история е преследването на създателите на филма на техните цели: западните медии, публиката и членовете на Филмовата Академията в Холивуд, които гласуват.

——

П.С.

И победителят е…ЦРУ и неговите сътрудници от дълбоката държава, активистите от Bellingcat, с благодарност към Виктория Нюланд и нейният сподвижник Антъни Блинкен, както и към мейнстрийм и независимите медии, които си затварят очите за измислиците във филма.

 

Източник: thekomisarscoop.com

Превод за “Гласове” Екатерина Грънчарова

 

Автор: Луси Комисар, The Komisar Scoop. Текстът е публикуван 20 дни преди “Навални” да спечели Оскар. Оригиналното заглавие е “Navalny,” documentary nominated for March 12th Oscar, is disinformation

 

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran






Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар