Формулата за успешна кариера на Неда Спасова

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Преди близо 4 месеца Dir.bg стартира своята нова платформа “Идеалният кандидат”, която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове.

Каква е формулата за успешна кариера, колко сериозен и старателен трябва да бъде човек през време на своя стаж и професионален път, ще ни разкаже нашият специален гост Неда Спасова.

Коя е Неда Спасова?

Ами аз съм Неда. Родена съм във Враца, но от 10 години живея и работя в София. На 29 години съм. Завършила съм Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2014 година. В момента имам щастието да практикувам професията си и на театралната сцена (играя в Театър “София”) и на екран. Наскоро завърших участието си в една голяма американска продукция, която се снимаше в България, а в момента снимам и български филм. През септември се връщам на репетиции в театъра и в НАТФИЗ като асистент-преподавател.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Нямах никакво намерение да ставам актриса. Тренирах волейбол и исках да стана психолог. Волейболът “пострада” заради актьорските уроци. Така се случи, че попаднах още на 12 години в детска театрална трупа във Враца и много ми харесваше, но продължавах да искам да стана психолог. Приеха ме в Софийския университет с олимпиада по Философия и реших, че ще запиша Философия като по-гъвкава специалност. Това ми се е въртяло в главата тогава. И август, месец преди изпитите в НАТФИЗ, си казах, че не може да не се пробвам, ей така, с доста кратка подготовка и никаква яснота за изпитите там. Кандидатствах и ме приеха. И така започва моят път.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Представях си, че се развивам във волейбола, играя и в някакъв момент, когато възрастта не ми позволява да спортувам, си се хващам с психологията, имам си кабинет и си говоря с хората и им помагам – простичък детски план. Но както казах, волейболът “пострада” пръв, защото нямаше време за него от училище и репетиции, а 5 години по-късно и психологията. Ето ме сега – нито съм волейболистка, нито психоложка. И животът ми се стече по съвсем различен начин.

Снимка; Лилия Йотова

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Постигнала съм много от нещата, за които съм мечтала, но аз не спирам да мечтая. Мечтата е стимул за живот. Човек без мечти е мъртъв.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Много пъти съм се връщала мислено в миналото и съм се питала дали, ако имах възможност щях да променя нещо. Нищо не бих променила. Всяко нещо се е случило, защото така е трябвало да се случи. Не съжалявам за изборите си. Дори и грешни – те са ме научили на много.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

В моята професия няма стаж. Директно влизаш от обучение в професионална практика. Учиш се в процеса на работа. И доста грешиш в началото, но това е естественият път на нещата. Може би щеше да е хубаво да имам професионална практика “зад кадър”, но ми се струва невъзможно, имайки предвид, че за да разбереш къде трябва да положиш повече усилия, трябва да се срещнеш с публика, а няма публика за стажанти.

Преди 4 месеца Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече “Идеалният кандидат“. Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Това зависи от професионалната насока. Но най-общо съм се убедила, че когато ръководителите на фирма или проект видят в теб желание, мотивация и устрем – това непременно върши работа. Доста често силната мотивация за развитие е по-сериозен бонус, отколкото на пръв поглед природните умения, които често оставяш “в задния джоб” и не развиваш.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Тъй като аз не съм минала този път, няма и как да съм съвсем наясно как се избира подходящ стаж. Предполагам, че всичко зависи от категоричността на избора за развитие на студента. При мен не е имало такова търсене, защото професията ми е много конкретна. Наблюдавах в съучениците си от гимназията подобно търсене на реализация не бяха съвсем наясно какво искаха да работят, особено в обширните специалности, които не “произвеждат” конкретна професия.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Висшето учебно заведение, с чиято образователна система съм запозната е НАТФИЗ. Аз си взех всичко, което преподавателите ми предлагаха. Имах колеги, които почти нищо не взеха. Стигаме отново до личния избор за развитие.

Каква е рецептата за кариерен успех на Неда Спасова?

Нямам рецепта. Понякога нещата стават, понякога не. И това е съвсем нормално. Щеше да е странно винаги да се получава това, което искаш. Има едно нещо, което с годините съм се убедила, че върши работа – да не ти пука. Това не значи да се отнасяш несериозно към работата си, а да не ти пука за финалния резултат. Правиш, каквото можеш, каквото мислиш за добре, а финалният резултат ще си дойде. В моята професия има много доза “да ти пука” – одобрението на публиката, одобрението на гилдията, на колегите, на медиите. Това одобрение, като цяло, е необходимо за причината да продължаваш работата си в тази професия, но не е решаващо да си си свършил добре работата. Понякога много от нещата не зависят от теб, но ти си носител на крайния резултат. Това е нещо, което се опитвам да предам и на студентите, на които преподавам. Те са бъдещи актьори и колкото по-рано се отърват суетата на професията, толкова по-свободни ще се чувстват. И ще получават удоволствие от това, което правят, а не болка.

Източник: Лично селфи

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Нестабилна, уморителна, но интересна.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Рядко получавам съвети от близките си, защото те не познават психологическите аспекти на моята професия. Важното е, че получавам разбиране и подкрепа.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Трудно можеш да мотивираш някого, ако той е загубил първопричината и вдъхновението да се развива. Самата аз, когато имам моменти на “пропадане” и колебания, се връщам към първопричината да избера моята професия. Първопричината обикновено е чистата мисъл, дори по някакъв начин наивна и детска, но даваща ти стимул за развитие. В нея се крие истината.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Преборили сме нелечимите болести завинаги. И няма война. И глад. Няма задкулисие. Няма подли управляващи и зли хора. Има свят на мир и духовен подем. Утопично, нали? Ей това искам да прочета един ден…

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар