Фотографът от протеста Калоян Кънев: Премахването на върхушката, която ни трови, е свято дело

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
„Единни и единство, това са основните уроци от протеста. Ако продължаваме да се делим, ефектът ще бъде много малък и накрая ще върнем във властта онези, които сега искаме да изгоним.
Това ще изпрати зад граница все повече хора и накрая няма да има България.“

Той е фотограф-любител, запечатал хиляди мигове от сто и десетте дни български протести за оставките на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. По професия е германист, дълги години работи като преподавател, но, след раждането на сина си, решава да смени попрището с нещо друго, където да изкара по-приемливи пари, необходими за новия малък човек. Така училището губи преподавател, но съвременната ни история спечелва запечатани безценни мигове, част от които някога ще влязат в учебниците.
За честта и безчестието, за силата на младите, за светостта на народното дело, за душите човешки, отразени в поглед или жест, за пътя и безпътицата, за вярата и омерзението – Калоян Кънев пред  LIBERTA.BG…

–    Бяхте едно от лицата, които често влизаха в чуждите любителски кадри през всички тези 110 дни на протести, докато вие снимахте своите находки. От колко време сте на площада?

–    Аз съжалявам, че не съм на протестите от първия ден, но така се случи, че този период съвпадаше с отпуските на моето семейство, а бяхме си резервирали почивка, която нямаше как да отложим. Затова се включихме малко по-късно, но всички – съпругата ми, аз и сина ни. Едва след тридесетия ден започнах да снимам активно, като вината си е изцяло моя. Аз съм аполитичен и винаги съм бил такъв през годините. Не съм се вълнувал от политика, по-скоро се пазех като дявол от тамян от нея, защото съм я възприемал като нещо мръсно, като блато, от което трябва да се пазим. През целия си живот съм се занимавал само с изкуство и съм се опитвал да живея в моя микросвят с любими хора. Но в един момент ножът опря до кокъла и чашата преля както за мен, така и за останалите хора. Съпругата ми също е изключително дейна. Тя е преводач, интелектуалец, който се занимава с преводачески труд, а знаем той как ниско е заплатен. И затова е виновна пак държавата. Беше неизбежно да излезем на площада.

–    Многолюден или по-рехав, спихнат или набъбващ, в София или по места, явно протестите няма да спрат. Много се изписа за младите участници – какво уловихте вие в техните изражения и послания?

–    Относно спихването, съвсем закономерно е, ходейки повече от сто дни на едно и също място, с едни и същи искания и осъзнавайки, че те не са изпълнявани, нормално е хората да започнат да си казват – да, аз инвестирам време в нещо, което няма да даде резултат и да започват да се оттеглят. Хората искат нещата да се получат сега и веднага, но явно, че не става по този начин. Бърз резултат няма как да дойде при положение, че всички структури са изядени отвътре, прогнили, всичко морално е оглозгано, демокрацията липсва изцяло в управлението, липсва правовата държава. За всичко това се говори на протеста.

Бях възхитен през лятото от младите хора от чужбина, кои са на по 19-20 години. Запознах се покрай снимките с тези хора, които имат вяра, имат кураж и сила, надежда, че тук нещата могат да бъдат оправени, ако всичко, което е статукво, бъде изметено. Всички те милеят за Родината си, свързаха се с мен във ФБ само, за да станем приятели и да следят случващото се тук на протеста. Те са истинските патриоти, които се връщат в България при всяка възможност и заявяват на близките си, че ще го направят и ще променят нещата. Носят една непримиримост, една вътрешна свобода, която на много хора липсва. Забелязвам, че скептицизмът и апатията са по-типични за възрастните хора, преживели вече няколко промени, но реална промяна не се е случила.

–    Точно за възрастните ще ви питам: дали съзряхте у тях емоции с негативен оттенък, като омраза, обида, гняв, озлобление към виновните за съдбата им?

–    Интересен въпрос. Факт е, че има възрастни хора, които са ведри и усмихнати, като младежи. Но като цяло, в тях улових и точно тази ненавист към властта, защото те реално са живели само в лъжа през целия преход, който все още не се е осъществил. И надделява огорчението. А младите излизаха с плакати, с  послания, като на празник, на който сме обединени.

–    Кой от площадните оратори запомнихте, заради силата на изречените думи?

–    Имах честта да се запозная с повечето от тях, не с всички, разбира се. За мен най-впечатлилите ме са хората от Отровното трио, защото те са там от първия ден, от първия миг. Сложили са си главата в торбата, а хората пренебрегват това и им приписват какви ли не политически амбиции. Аз смятам, че политическите амбиции не са лошо нещо, когато човек иска да влезе в политиката, за да внесе справедливост. По какъв иначе, друг начин да го направи? Такива хора трябва да искат да влизат в политиката и тогава тя няма да бъде мръсна дума. Те доказаха, че имат интелект, че имат сила, морал и кураж да устоят. Всеки ден са там и всеки един от нас може да каже – “Днес няма да отида”, но те не могат да го направят. Те не ходят и при семействата си, стоят далеч от тях. Говорих и с проф. Минеков, този човек има желание да твори, но е спрял, защото сега други са по-важните неща. Само шапка мога да им свалям на тримата, възхитен съм от тях, заради онова, което предизвикаха у мен. Впечатли ме и отец  Дионисий с думите си, които екзалтираха хората.Този човек успя да завладее масата.

–    Видяхме сълзата в очите на евродепутатката Клеър Дейли, когато звучеше българския химн и която вие запечатахте в кадър. Интересно какви бяха отзивите за този фотос в мрежата?

–    В момента, в който направих снимката, вече знаех какво ще предизвика тя. И първото нещо, което направих, когато се прибрах в къщи, беше да я извадя, за да знам, че съм я съхранил и няма да я загубя. Бях точно до нея в този момент и го видях с очите си. Тя дори не знаеше, че някой я снима. Беше оставена за няколко секунди сама и слушайки химна, просто очите и текнаха. Аз сканирах хората наоколо. Присъствието и беше силно, аурата и излъчваше увереност и чистота, която  малко политици излъчват. Тя е изтъкана от искреност и това се вижда на кадрите. Под снимката, която публикувах във Фейсбук, буквално потекоха коментари, защото българите не са свикнали да виждат това, което един ирландски депутат направи.

–    Много ваши кадри успяхме да видим за тези дни, много лица на недоволството и на насилието. Ще останат, обаче, снимките с трибагреника на светофар на Лъвов мост, както и  зеленото знаме, окъпано от светлината – кой е най-значимия ви фотографски момент?

–    Най-ценния за мен е момента, когато медицинската сестра Бойка Атанасова, облечена в българска народна носия, държаща флага в ръка и тъпан, минаваше покрай полицаите пред Министерския съвет. Сълзата на Клеър Дейли е другият кадър, който е по-ценен, защото са мигове, които повече няма да се повторят.

–    Това е история, късчета съвременна българска история!

–    Точно късчета съвременна история! Да добавя и снимките на децата върху раменете на родителите. Те са комерсиални, но са едни от най-харесваните. Аз снимам онова, което за мен е красиво. Моята естетика е малко по-различна.

–    И тъй като естетиката на народния гняв е красива, прескачаме лицата на полицаите, биещи младежи, и отиваме към научените от вас уроци за тези три месеца на площад „Независимост“, където се случавше българската история. Какво разбрахте от това „училище“?

–    Основният урок, който получих аз е, че човек трябва да е постоянен и много търпелив, когато иска да получи целите си. Трябва и да е убеден в това, което прави. Няма сила на този свят, която да спре убедения човек. Точно това липсва на някои хора – не са убедени. Страх ли е, апатия ли е, не зная? А ние правим нещо свято, като се опитваме да махнем една върхушка, която трови родината ни. Не можеш да се  захванеш с лека ръка за такова нещо. Трябва да сме единни. Единни и единство – това са основните уроци, според мен. Българинът трябва да търси съмишленици и да се обединява със своите брятя.

–    Ето, за това единство става реч. Днес Отровното трио направи среща с партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и с „Изправи се БГ“ на Мая Манолова – формат, в който не се отзоваха от “Демократична България”, които бяха поканени. Документът включваше инструментариум, с който да се пресекат бъдещи изборни манипулации. Някой аплодираха форума, други проявиха скепсис. Вие как го възприемате?

–    Всяко обединение в момента срещу властта го приветствам. Това е обединение срещу статуквото и не мога да разбера защо ДБ не са се включили. Обединим ли се, ще постигнем нещо. Ако продължаваме да се делим, ефектът ще бъде много малък и ще върнем във властта същите, които искаме сега да изгоним. А това ще изпрати зад граница все повече хора. Накрая, няма да има България.

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар