Царевец и Трапезица – величието на царете Асен, Петър и Калоян

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Месеците май и юни са подходящи за пътешествия през уикенда с цел опознаване на България, разпалване на родолюбието у малчуганите и леки преходи в горски условия.

Всичко изброено се вписва отлично в поредната дестинация, която ще ви представим в рубриката „Опознай красотите на България с Епицентър.бг”. Това е градът на царете – Велико Търново.

 

Столицата на второто българско царство има какво да предложи на туристите. Тук умело се вплитат исторически факти, легендарни подробности и митични разкази за сила, юначество, вяра и мощ.

 

Градът е уникален и заради разположението си. Търново, подобно на свещения Рим, е изграден върху няколко хълма – Царевец, Трапезица и Света гора. Това го прави не само един от най-красивите градове в страната, но и му предава особено очарование и собствена идентичност. Една разходка из този древен град може да остави безмълвен всеки, стъпил на тесните калдъръмени улички. Причината е, че Велико Търново е един от най-старите градове в страната, като историята му датира отпреди повече от пет хилядолетия, за което свидетелстват археологическите разкопки.

 

Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години.

След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.

 

В околностите на града се намират и едни от най-известните български манастири – Патриаршески, Преображенски, Арбанашки, Плаковски, Капиновски, Килифаревски и др.

 

През епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) Велико Търново е притегателен център за будните българи. Градът е и център на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество.

 

След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Велико Търново е временна столица на държавата. През 1879 г. в града се свиква Първото Учредително събрание, на което се приема т.нар. Търновска конституция. Пак тук се свиква и Първото Велико народно събрание, което избира за български владетел княз Александър I Батенберг (1857 г. – 1893 г.)

 

Днес Велико Търново е модерен европейски град, който е не само административен център, но и туристическа дестинация и културно средище. Емблема на града са двата хълма – Царевец и Трапезица, които таят историята на славни царе и храбри боляри.

 

Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

 

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовият и патриаршеският комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцована църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска.

 

От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Останалата част от крепостта е плътно застроена. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешноста им е били покрита с великолепни фрески.

 

Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.

 

За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

 

Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

 

Ако изброеното дотук ви е заинтригувало, препоръчваме ви да посетите и музей “Нова и най-нова история”, който се намира в непосредствена близост до музея затвор във Велико Търново. В една от залите му е експонирана временната изложба “Велико Търново и българската държавност”.

 

Водещата идея на изложбата е представянето на града като символ на приемствеността на българската държавност в първите десетилетия след Освобождението. Чрез фотоматериали и оригинални вещи са показани най-значимите събития, случили се в Търново през този период: Първото Велико народно събрание и изборът на Александър Батемберг за български княз през 1879 г. ; Второто Велико народно събрание проведено в гр. Свищов през 1881 г; Съединението през 1885 г; Третото Велико народно събрание и изборът на Фердинанд Сакскобурготски за български княз и др.

 

В друга зала на музея е експонирана изложбата “Войни за национално обединение на България” – 1885 г., 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. Чрез карти отразяващи военните действия и богат фотографски материал са представени най-важните моменти от войните за национално обединение на България. Показан е веществен материал от това време, по-голямата част от който е притежание на великотърновци взели участие в бойните действия. Наред с тях могат да бъдат видяни графики на участвалия във войните известен търновски художник Борис Денев и оригинални илюстровани карти от епохата.

 

Не пропускайте и удивителния за страната ни мултимедиен изследователски център „Царевград Търнов”.

 

Уникална за България и Балканския полуостров туристическа атракция, която отвори врати във Велико Търново на 16 февруари 2013 г. Музеят пресъздава важни събития от бита и културата на Царевград от XII и XIII век, от времето на българските царе.

 

Мултимедийният център е на два етажа и съдържа 29 скулптурни фигури на знакови исторически личности. Сред тях се открояват цар Иван Асен II и съпругата му Ирина Комнина, а също и цар Калоян. На обща площ от 870 кв. м. оживяват още Балдуин Фландърски в сцена с неговото пленяване, знатни боляри в техните жилища, патриарси, занаятчии. Битът е отразен в експозицията на грънчарска работилница, монетарница, оръжейна, амбразура и др. С пищна украса и стенописи е тронната зала на българските царе. В две композиции е представен цар Калоян – коронацията на владетеля от папския кардинал Лъв и битката при Адрианопол през 1205 г, както и много други исторически сцени въстановки на бита от онова време.

 

Концепцията на музея е развита в четири направления – представяне на царската слава, на войнската слава, на духовността – развитието на книгите, на зографството и занаятите.

 

В посетителския цетър има 5 сензорни екрани с информация за туристите за Второто българско царство, а така също и мултимедийна зала за прожекции на филми, свързани с историята на славния Търнов.

 

Тук, в старата част на града, може да разгледате и автентичните за Възраждането къщи-музей. Сред тях са тази на писателя Петко Р. Славейков, т.н. Къщата с маймунката и музей „Затвор”. Интериорът е непокътнат от десетилетия, а традиционната обстановка пренася в миналото и учи на уроци от славните години на Българското царство.

 

Край града има местности, които пазят своите имена дълги години. Сини вир се намира на запад от квартал Чолаковци в долината на река Янтра извън града. Местността Дервент е в пролома на река Янтра, в близост до Преображенския манастир. Хълмовете Големия дувар, Дебелския баир и Малкия дувар в посока Дебелец. Други местности във Велико Търново Саламатя, Канлъкая, Ялията, Куронежа, Гюнлюка и Козлуджа – на запад от града, местност Зелени дол, Чуй петел, Дервеня, Джерабника – на север от връх Картал, на изток – Разсадника, Гутерова поляна. Условията за горски туризъм са благоприятни, заради добрата инфраструктура, множеството екопътеки и разнообразни маршрути.

 

Българите от векове са признали величието на Търновград. Потвърждение на това са и чужденстранните призове – Велико Търново е обявен за „Най-красиво място на света“ от италианския вестник La Republicca през 2016 г. Благоприятното рзположение на града – почти в сърцето на България, го прави притегателен център за еднодневни или двудневни разходки. Локацията е удобна и за пътуващите към родното черноморие, които могат да отдъхнат сред хлад и автентична кухня в някоя от запазените възрожденски механи по ул. Гурко.

 

Велико Търново е славен град, които всеки родолюбец трябва да посети. Той остава завинаги символ на българската култура, символ на славната ни история, символ на родния дух. Търново завинаги символ на българската култура, символ нейната международна политика, символ на родния дух.

Източник: epicenter.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар