Цар Симеон: Съдебната система трябва да е твърде отдалечена от политиката, за да е независима и по вкуса на всеки

България, Европа, Общество, ООН, Политика, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

 

Симеон Сакскобурготски– Ваше Величество, Вие успяхте да съберете много качествени хора в НДСВ, една част от тях са в настоящото правителство. Днес обаче партията, която вие създадохте и която тръгна с подкрепа от над 1 милион гласа, падна под 1%. Защо се стигна дотук?

– Някой ден ще го кажа. Но и аз още не съм стигнал до точните причини или едно рационално обяснение.

– НДСВ беше партия на изявени професионалисти в своята област.

– Да, наистина се гордея с многото способни и качествени хора. Пък и това, че сега някои членуват в други партии, също показва, че в крайна сметка те са били качествени и способни, не е било само благодарение на НДСВ като марка.

– “24 часа” прави поредица за хората от НДСВ – много любопитни истории.

– Да, видях. Някои твърдят, че са отцепници, отишли са другаде. Но казвам: Чакайте, напротив – това е реклама. Те са тръгнали от НДСВ. Всички заедно сме дали това начало. Но аз може би нямам достатъчно развито чувство за партийна принадлежност, и затова смятям, че няма лошо да са сменили партийните си убеждения, ако така принасят със знанията и опита си.

– Следите ли начина, по който България издигна своята кандидатура за шеф на ООН? Какви са шансовете на Ирина Бокова да направи още един голям български пробив в голямата световна политика?

– Това е тема, която ще започне пак с какви ли не феноменални тълкувания. Трябва да сме реалисти и да имаме малко по-разчупен и широк мироглед.

Г-жа Бокова успешно ли е изкарала първия си мандат в ЮНЕСКО? Предполагам, че да, след като са я преизбрали. ЮНЕСКО е част от ООН, тоест тя е вече част от тази организация. Г-жа Бокова е дама, а от години се говори, че не било редно само мъжете да се справят с най-важните длъжности. Било и ред по принцип генерален секретар да бъде от Източна Европа…

Ако днес имаме всички тези плюсове, които няма да се повторят за 1000 години– тогава как мога да не я подкрепя?

Тя сама си го изгради. Не е да няма заслуги, та само да зависи от това дали ние я харесваме. Не по право се пада на България нашият кандидат да стане главен секретар на Обединените нации. То просто е уникално съчетание и да не го използваме, е просто трагедия.

А пък, че ще има и други силни кандидати – говори се за бившия премиер на Нова Зеландия – жена, което е важно за англосаксонския свят. Говори се за г-н Гутереш (Антониу Гутереш – бивш премиер на Португалия – бел. ред.). Ама пък той е от Западна Европа, а и Португалия вече е имала г-н Барозу. С цялото ми уважение, но не съвпада с профила на г-жа Ирина Бокова. И г-жа Пушич (Весна Пушич – външен министър на Хърватия – бел. ред.), която е от нашия край – но тя не произхожда пряко от системата на ООН, както г-жа Бокова.

– Тъжно беше, че ние отново изляхме катрана върху една българка. И ако тя успее, ще е въпреки нас. Може би нейният шанс е, че няма да я избират българи?

– Аз имам чудесни връзки по света. На много места я уважават и ценят. Преди няколко месеца бях в Брюксел – да споделя в даден кръг, че би било полезно да се подкрепи г-жа Бокова. И ми направи впечатление – един мой бивш колега, който все още е във функцията си на премиер, ми каза: Слушай, ако вие, българите, не можете get your act together (да действате заедно – бел. ред.), няма как да ви помогнем. На мен ми стана криво и си викам: Дотам ли стигаме… не е самобичуване, но да търсим начин кой на кого да навреди или пък да си помислим, че ни се пада поста на генерален секретар на ООН. Именно поради всичко изброено, а да не забравим и многото езици, които тя владее, аз я подкрепям от първия момент.

– При вашите срещи из Европа какви са впечатленията ви – какви са шансовете на България бързо да влезе в Шенген? Реалистично ли е страната ни да се надява на отпадане на мониторинговия механизъм до 2018 г., когато ще поемем председателството на ЕС?

– За Шенген тъкмо сега, при възникналата криза, не знам да има нещо много належащо. Това е желание или цел, както са го казали и нашите управляващи – ние сме квалифицирани вече за Шенген, но въпросът се свежда до момент или приоритети. А пък за мониторинга – то много зависи от нас.

Както, когато отваряхме и закривахме фамозните глави за членство на България в ЕС– беше такава мъка… Но е въпрос да се разбере точно какво се изисква от другата страна и дали сме изпълнили това.

– Знаем, че отказвате да коментирате настоящата ситуация, но ако говорим за правосъдието – има огромно разминаване между това, което очакват българите, и това, което искат политиците и самата съдебна система. Едните говорят за бройки на хора във ВСС и т.н., а обикновеният българин иска добро правораздаване, крадецът да бъде бързо хванат и осъден, възрастните хора да не бъдат заплашвани в дома си. Какво трябва да направим, за да имаме усещането за справедливост?

– Надявам се час по-скоро обществото да си върне доверието в съдебната система. Има закони, но не ги спазваме. Вместо постоянно да търсим нещо ново, да се придържаме към това, което е написано.

– Т.е. проблемът е в неспазването на законите, така ли?

– Едва ли е само това. Откровено казано, намирам, че съдебната система би трябвало да бъде твърде отдалечена от политиката, за да може да функционира успешно и да бъде приета от всеки гражданин.

Пак се връщам към начина ми на виждане, за който често срещам големи затруднения – да се погледне къде, в коя страна работи нещо, и да се опитаме да го приложим тук. В една страна е едно, в друга – друго, но в крайна сметка да се вземе и да се приложи това, което работи.

– Пуснахме в “24 часа” поредица, която разказваше историята на големи престъпления, убийства. И се оказа, че всички престъпници в очакване на това наше дълго правосъдие са избягали. Това е потресаващо.

– Да, трябва по-ускорено правораздаване. Критикува се на много места, не е само тук. Това бавене 5- 6 г., а пък и с мобилността днес възможностите някой лесно да изчезне са големи.

Наскоро гледах испанските новини – един рецидивист, който лежи в затвора, но има седмичен отпуск – уикендите бил пилот на хеликоптер, скрит и сглобяем, който държали в един контейнер, и пренасял хашиш от Мароко за Испания. Докато миналата седмица го заловили по време на полицейска операция.

– Същата история е с този, когото обвиняват в убийството на двамата братя в Ботевград.

– Да. И не е въпрос нито на строгост, нито на крайни мерки, просто да се прилага и да се ускорява. Дали става дума за повече магистрати – не съм достатъчно запознат.

– Като говорите за повече магистрати и за независимостта на съдебната система – разумна ли е идеята за пряк избор на магистрати?

– Не съм експерт. Лично аз бих проверил как работи системата в други страни и да се приложи по-удачния вариант. Явно и големите специалисти имат затруднения да намерят решението.

За съжаление, няма съмнение, че слуховете, които се носят в чужбина, не насърчават инвестиции оттам. Често ми става криво някой чужденец, като каже: Да, ама тук се говори, че има нещо, което не е съвсем препоръчително.

Наложително става оповестяването на усилията, които се полагат от наша страна. Темата за закон и ред, от една страна, и за корупция, от друга… Опитвам се да обяснявам, че не бива да се обобщава, нито да се говори на едро, но усещам, че има сериозни подозрения за това, което се случва у нас.

– Правителството ще приеме програма за насърчаване на инвеститорите – с промяна в данъчна система, с ускоряване на услугите, които предлага администрацията. Как трябва да се рекламират условията за инвестиране в България?

– Самият бизнес климат е най-красноречивото за инвеститорите, защото има много други страни, които са обект на инвестиции. Ако усетят инвеститорите, че има някакво съмнение, или гаранциите не им стигат, разбира се, че ще отидат другаде .Не сме самички на земята.

Често се мисли, че става само въпрос за реклама. Само това не стига. Възхищавам се на рекламите на някои страни, които финансово не са чак толкова по-добре от нас. Но не е само това – съществуват определени параметри, цифри, които идващият да инвестира изисква.

– Бяхме наскоро в една голяма чужда компания за сладолед, която е затворила завода си в Румъния и го пренася в София. Но ме изуми нещо – директорът каза, че не могат да намерят 50 работници. “24 часа” започна една кампания “Учи, за да работиш”, защото се оказа, че в България ние сме зачеркнали професионалното образование.

– Прави ми впечатление, като гледам обяви за работа – уж толкова безработица, а се търсят хора. Както твърдят от БАН – “създават се голям брой интелигентни безработни”.

А в Испания преди години вместо толкова университети, които да произвеждат безработни специалисти, се върнаха към по-голям брой професионални училища. Нищо обидно, нищо некултурно, напротив – търсят ги много повече. Швейцарците също имат подобен модел.

– Бизнесът има нужда от кадри и това се оказва много сериозен проблем за България. Това стана ясно от дискусията, организирана от “24 часа” по темата.

– А ние навремето уж сме били занаятчии!

– Вие винаги сте демонстрирали как един политик трябва да гради отношенията с партньори, със съседни държави, с Великите сили. Бъркат ли и къде българските политици днес, та се създаде такова напрежение и с Турция, и с Русия?

– Не бива да се персонализира дадена длъжност – защото това е функция в политиката – кой оглавява една страна или правителство в момента. Нашите цели, приоритети трябва да са ясни.

Географията, а в крайна сметка и континентите, които няма да започнат да се разместват изведнъж, определят нашата позиция.

И като вземем една карта – Русия с всичките ѝ ресурси и пр., не е толкова далеч от България. Има и толкова други неща, които ни свързват. Така, че ако в даден момент има разминаване във взаимоотношенията ни, то е временно. Гледайте Германия и Франция колко пъти са воювали в последните 200 г. Едва ли може да се абсолютизира – само с тия, само срещу ония, както се твърди, че е казал цар Борис. И с Турция е същото – тя е голям значим съсед. Ние сме физически по пътя на Турция към Европа. Това не може да се подценява или загърби. Въпросът е винаги да си знаем нашите приоритети и интереси. Оттам- нататък вече се действа и е въпрос на дипломация.

– Обяснението, че сме малки ли е?

– Тъкмо защото сме малки, трябва да си знаем мястото. И най-вече да си намерим начина, по който да съществуваме и да се развиваме.

Със съществуване, ще кажат, че вече виждам България да изчезва. Не съм от хората, които предсказват какво ще се случи. Но виждам, че навсякъде се обезлюдяват селата, защо се паникьосваме толкова тук. Това е световен феномен. Защо имаме руини – цели страни буквално са изчезнали през хилядолетията; защо трябва да спре този процес?

Обществото става по-егоистично. Раждат се много по-късно, по-малко деца; защото уж е скъпо или няма време да ги отгледа човек. Това са явления на времето, в което живеем.

– Имаше изследване тези дни, че старостта настъпва на 85 г.

– Страшно е, ако си помислим колко години пасивна класа трябва да се издържа от тия, които произвеждат. Новите предизвикателства са много и не виждам защо толкова се говори, сякаш само в България се случват. Или ужас – изчезваме като нация, а то се случва и в други части на Европа например. Населението остарява. Гледах наскоро европейски статистики – колко страни вече нямат демографски растеж. Затова е полезно да има и от време на време свежа кръв, която идва от другаде, както е с мигрантите.

– Европа се промени – бежанската криза я промени. Как трябва да се научим да живеем в нова Европа?

– Ние сме в Европа. Това е временно и драматично явление, но какво мислите – че всяка година ще има нова емигрантска вълна от другаде? Прочетох как чакаме 60 милиона…Сериозно ли е? Виждате ли 60 милиона така да нахлуват в Европа? Защо трябва да се плаши обществото със сензации?

– Как трябва да се научим да живеем с различните хора?

– Като всички други с нас. Бога ми, не съм някакъв оракул, за да се произнасям по такива теми. Това е нещо нормално – всяка страна има моменти на изпитания, кризи. Дори с тази емигрантска вълна – намира се решение. Реагира се адекватно, светът продължава да се върти.

– Вие като човек на света страхувате ли се от терора, който залива Европа? И как трябва да се справи Европа?

– Радостен щях да бъда, ако имах рецептата. Това е въпрос на самите институции, първо. Ключово важно е да се сработят разузнавателните служби на международно ниво. И след това необходимите мерки и решения. Но, разбира се, идеалното – подчертавам идеалното, а не възможното би било страните, откъдето произхожда този терор или където се случват неща, които предизвикват мигрантските вълни – там да се помогне, за да се подобри положението. Това са предизвикателства, които не сме очаквали, затова трябва постепенно да се реагира, да се намери изход, който да бъде приемлив и хуманитарен, но и административно възможен.

– Кризата с бежанците сериозно разклати доверието в стабилността на Европа. Как виждате вие бъдещето на ЕС?

– Аз съм стопроцентов убеден европеец и не виждам друг изход за нашия континент освен една обединена Европа. Тя ще се справи с кризата. Представете си ако всяка от страните би действала поотделно, какво ще стане с помощи, с движението на хората, с организацията? Едва ли щяхме да сме по-добре, ако утре Европа се разпадне и пак се върнем към малки държавички и провинции, които да се справят сами по себе си.

Вече толкова усилия и надежди са положени, а пък и колко постижения и успехи е имало. Но сега стана мода: Край, Европа се разпада, загива! Довчера всеки викаше: Да живее Европа! Теглете чертата и ще видите, че такива моменти са изцяло емоционални или конюнктурни.

Понякога колко изкуствено се набляга върху дадени болезнени теми само и само да подскачат хората и да има сблъсък. Виждам го и се ужасявам, защото е толкова далеч от разбиранията ми – да търся и да предизвиквам конфронтация, да обиждам или каквото и да е. Понякога хората се стараят да…

– Да драснат клечката?

– Да. Толкова много проблеми и още толкова беди. Нека да се справим с предизвикателствата всички заедно, да се придържаме към реалното и да бъдем спокойни.

– Къде ще бъдете на 6 април?(На 6 април 2001 г. царят направи обръщение към българския народ, с което каза, чевлиза в политиката. Точно преди 15 г. обяви: “Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.”

– Тук ще бъда.

– Ще отбележите ли датата по някакъв начин?

– Не. Това ми дава чувство на принуда. Не съм по това. А и без туй съм толкова зает….

– Колко срещи имате на ден?

– По-рано бяха 6 до 8, но сега повече от 4 ми тежат. Защото трябва да си вземам бележки, разпореждам се едно-друго, за да има смисъл срещата. А преди обяд обикновено имам безкрайна кореспонденция, обаждания и прочее.. Да ви кажа, че нямам време – като ми говорят за “сутрешни блокове”, питам: За какво говорите, хора? Вечерно време гледам само новините. Нямам време за игрални филми и други. Вечер предпочитам да чета.

– Как е съпругата ви доня Маргарита?

– И тя като мен старее, но не расте. Заедно правим 160 години, но за щастие е добре.

– А от колко години сте заедно?

– От 54 г. Геройство за днешните нрави.

– Като скачени съдове ли сте вече?

– Не знам. Децата ни твърдят, че сме издържали толкова години, понеже сме били абсолютно различни. Така, че не знам дали тяхното мнение е по-валидно от това, което и аз усещам, и си мисля, както казахте вие – скачени съдове. Или пък тъкмо защото сме толкова различни, се допълваме. Голямо щастие във всеки случай.

източник: 24 часа

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар