Целта остава непроменена – влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г.

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Целта ни за членство в еврозоната остава 1 януари 2024 година. Очакваме Народното събрание да приеме три ключови законопроекта, които са внесени от служебното правителство и които са вече поети ангажименти към Валутния механизъм 2. Това заявява министърът на финансите Росица Велкова в интервю за „Сега“ и цитирана в съобщение на министерството.

Съгласно процедурата страната ни трябва да поиска т.нар. конвергентен доклад, който изследва изпълнението на критериите за конвергенция и правната съвместимост, и по думите на министъра искането за подаването му трябва да бъде направено най-късно в началото на пролетта.



„Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 г. е че дефицитът на начислена основа е 2,9% от БВП, на касова основа ще бъде индикативно под 1%. За конвергентния доклад ще ни е важен дефицитът на начислена основа, който е в рамките на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга“, разяснява министър Велкова.






„Единственото ни сериозно предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството предприема действия, доколкото може с фискална политика, да я намали“, допълва тя.

По-рано НСИ отчете месечна инфлация за декември от е 0,9%, а годишна – 16,9%.

„Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която изключително голямо въздействие оказва войната в Украйна. Това основно ще е тезата, която ще защитаваме, но се опитваме да положим и допълнителни усилия, за да може отклонението да е по-малко, отколкото е в момента“, отбелязва финансовият министър.


 

Критерият Динамика на цените

Смята се, че една държава е изпълнила критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати.


 

Министърът на финансите отбелязва, че освен авансовата свръхпечалба, която „Лукойл“ внесе в бюджета в края на 2022 г. и която ще бъде насочена към схема за горива, са предвидени още 100 млн. лв. за антиинфлационни мерки, с които ще бъдат разработени мерки за подпомагане на уязвимите групи граждани, използващи автобусен транспорт.

Във връзка с вътрешнополитическата обстановка и т. нар. удължителен закон за бюджета и как това влияе на процедурата за прием в еврозоната, Росица Велкова посочва, че съгласно Европейския семестър България трябва да има изготвена тригодишна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. и съответно базов вариант на бюджет, който да отговаря на критериите за дефицита на начислена основа. Това означава, че на касова основа дефицитът трябва да е по-нисък от 3% и трябва да се осигури средносрочна фискална устойчивост при спазване на фискалните правила. По думите ѝ – този базов бюджет следва най-малкото да бъде приет от правителството и внесен в новосформираното Народното събрание, ако се стигне до избори.

„Ние сме получили 2,7 млрд. лв. за вече изпълнени критерии по ПВУ. Тези средства са абсолютно безспорни, те са във фискалния резерв, от тях разходът, който се извърши през 2022 г. е не повече от 100 млн. лв. Тоест ние имаме ресурс, с който да изпълняваме тези инвестиции, които са безспорни и които няма да се предоговарят, но евентуално неполучаване на второ и трето плащане през 2023 г. значително ще повлияе на дефицита в негативна посока, тъй като разходите ще се извършват за сметка на получени средства за предходна година“, предупреждава министърът.

Велкова изрази опасения, че поради политическата ситуация е съвсем реалистично да има забавяне с второто и третото плащане по ПВУ заради обективна невъзможност да бъдат приети навреме необходимите законопроекти в случай на парламентарни избори.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар