Цените на европейските електроенергийни борси продължават да вървят надолу

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Цените на европейските електроенергийни борси в сегмента “ден напред” продължават да се придвижват успешно в посока към понижение. Опитите за по-бърз процес на сваляне на ценовите нива засега са видимо повече на големите пазари. На този фон производството на електроенергия продължава да намалява, което в частност се дължи, както на по-топлото време, на икономиите от страна на домакинствата, но също и на свиването на индустриалното производство. По-ниските цени не винаги са добра новина. Важно е какво стои отзад.

Производство на електроенергия

Общото нетно производството на електроенергия в страните от ЕС през осмата седмица на 2024 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 46 766 GWh към ранните вечерни часове на 25 февруари 2024 г. (49 061 GWh за 7-та седмица).

За сравнение, през 8-та седмица на миналата 2023 г. то е било в обем от 50 752 GWh, по данни на energy charts, базирани на ENTSO-E, а през 2022 г. – 54 057 GWh, според ъпдейтваните данни от 31.01. 2024 г.

От това общо производство през 8-та седмица от настоящата 2024 г. на фосилните горива се пада дял от 25.53 % или 11 939 GWh ( 28.92 % или 14 186 GWh седмица по-рано). От тях кафявите въглища участват с 2698 GWh или 5.77 %, а каменните с 2148 GWh или 4.59 %. Природният газ държи дял от 12.45 % или 5822 GWh (14.00 % или 6870 GWh през 7-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 12 086 GWh или 25.84 %.(13 076 GWh – 26.65 % през предходната седмица след корекциите).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 8-та седмица на 2024 г. е в обем от 22 741 GWh или 48.63 % срещу 21 799 GWh (44.34 %) седмица по-рано. Вятърните централи на сушата са произвели обем от 10 519 GWh (22.49 %), а офшорните – 1516 GWh (3.24 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на едва 2678 GWh или 5.76 %(през 7-та седмица – 2725 или 5.55%). Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 5.31% и 7.75 %, както и на биомасата – 3.28 %.

Внос, износ, ВЕИ

Лидерът по износ на електроенергия продължава да е Франция и през 8-та седмица на 2024 г. с 1699.9 GWh. След нея се нарежда Испания но с доста по-малък обем – 425.4 GWh, а третото място се пада на Швейцария със 158.1 GWh. Другите износители са малки количества като Словакия – 137.5 GWh, Сърбия – 99.8 GWh, Румъния – 50.2 GWh.

България е сред вносителите с обем от 23.0 GWh.

Италия остава най-големият вносител – 1542.8 GWh, следвана от Унгария – 360.0 GWh, Белгия – 202.0 GWh, Гърция – 132.7 GWh. Вносът във Великобритания също е висок – 987.6 GWh.

Като цяло към подготовката на данните ЕС като цяло през 8-та седмица на 2024 г. е износите на електричество от порядъка на 360.2 GWh.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар в процентно отношение през 8-та седмица от настоящата година първото място се пада на Португалия – 85.8 %, следвана от Испания със 73.5%, Австрия – 78.5 % и Германия – 68.4%. При другите страни този дял е много нисък. Така например дела на Франция е само 34.0 %. Участието на възобновяемите енергийни източници се изчислява на 16.3 % за България, докато за Румъния е 44.0%, а за Гърция – 37.7 %.

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента “ден напред” през 8-та седмица на 2024 г.

Средната борсова цена на електрическата енергия през 8-та седмица на 2024 г. в сегмента “ден напред” за българската IBEX (БНЕБ) се изчислява на 68.49 евро/MWh, което е повишение в сравнение 66.06 евро/MWh през 7-та седмица.

На румънската OPCOM средната борсова цена също се повишава от 65.25 евро/MWh през 7-та седмица до 68.34 евро/MWh.

Ръст се отчита и на гръцката HENEX – до 72.21 евро/MWh спрямо 67.78 евро/MWh през 7-та седмица.

На този фон на повечето от европейски електроенергийни борси средната борсова цена в посочения сегмент за 8-та седмица намалява. Така например в Германия стойността спада до 57.00 евро/MWh (66.65 евро/MWh през 7-та седмица).

Във Франция намалява до 54.33 евро/MWh през 8-та седмица от 62.37 евро/MWh седмица по-рано.

В Унгария средната борсова цена на електроенергията през 8-та седмица на 2024 г. намалява до 61.98 евро/MWh (69.20 евро/MWh през 7-та). В Полша спада до 70.68 евро/MWh (преди – 81.73 евро/MWh).

Най-съществен е спадът на двете иберийски борси (Португалия и Испания) – до 24.24 и 24.45 евро/MWh съответно през 8-та седмица от отчетените 52.46 и 52.76 евро/MWh за 7-та седмица.

В Италия средната борсова цена в сегмента “ден напред” също върви в посока към понижение до диапазон от 82.43 – 80.70 евро/MWh (през 7-та седмица – между 89.23 – 87.60 евро/MWh) за различните региони.

Най-общо средната борсова цена на електроенергията в сегмента “ден напред” през осмата седмица на централните пазари остава в диапазона 60 – 63 евро/MWh. По-ниски са нивата на западните борси – между 54 – 57 евро/MWh. Най-високите ценови нива са в Италия и двете ирландски борси (78.23 евро/MWh).

За разлика от останалите борси, както личи от данните, единствено ценовите нива на трите регионални борси – IBEX, OPCOM и HENEX през 8-та седмица са се придвижили в посока нагоре, макар и слабо.

Средна месечна и годишна цена към 25 февруари 2024 г.

Средната месечна и средната годишна цена в сегмента “ден напред” на европейските електроенергийни борси продължава да намалява.

Проследяването на данните по отношение на средната месечна цена сочи, че най-високи към 25 февруари остават ценовите нива на италианската GME (87.96 евро/MWh) и на двете ирландски борси (85.35 евро/MWh), а след тях се нареждат Полша (75.17 евро/MWh) и Гърция (73.55 евро/MWh).

Средната месечна цена в сегмента “ден напред” на Българската независима енергийна борса (БНЕБ, IBEX) и румънската OPCOM продължава да върви в посока към понижение и към 25 февруари вече е под седемдесет евро – 69.66 и 69.34 евро/MWh, съответно. Близо до тази стойност са и нивата, отчетени в Чехия (68.86 евро/MWh), Унгария (68.91 евро/MWh), Словакия (68.17 евро/MWh), Австрия (65.18 евро/MWh).

По-ниски са цените на електроенергийните борси в Германия (60.38 евро/MWh) и Франция (57.45 евро/MWh).

Най-ниски обаче са стойностите, постигнати на иберийските електроенергийни борси – Португалия (43.77 евро/MWh) и Испания (43.93 евро/MWh).

Средната месечна цена на електроенергийната борса във Великобритания към 25 март е 69.48 евро/MWh.

Що се отнася до средната годишна цена в сегмента “ден напред”, тя продължава да е в доста широк диапазон – между 94 и 60 евро/MWh. Най-висока остава средната годишна стойност на борсата в Италия (94.05 евро/MWh ) и на ирландския пазар (93.23 евро/MWh), следвани от Полша (85.14 евро/MWh) и Гърция (84.14 евро/MWh).

Средната годишна цена на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM е 80.5 и 79.31 евро/MWh съответно. По-ниски са стойностите за Чехия (76.49 евро/MWh), Словакия (77.01 евро/MWh), Унгария (78.06 евро/MWh). В този диапазон е и постигнатата цена на електроенергийната борса във Великобритания – 77.91 евро/MWh.

Доста под тези стойности в сегмента “ден напред” са отчетените на електроенергийната борса в Германия (69.19 евро/MWh) и Франция (67.86 евро/MWh).

Лидери по най-ниски ценови нива в посочения сегмент са двете иберийски борси (Португалия и Испания) с постигнати ценови нива от 60.25 и 60.34 евро/MWh, съответно.

Петрол, газ, СО2

Слаба волатилност. Така може да се определи движението на цената на петрола сорт Brent през миналата седмица. Цената на фючърсите на Brent останаха в диапазона между 81 и 84 долара за барел. Доминиращи останаха макроикономическите фактори. Все пак през миналата седмица цената на Brent се понижи от 83.56 долара за барел в понеделник (19 февруари) до 81.62 долара за барел при затварянето на търговията в петък, 23 февруари. От Федералния резерв предупредиха, че намаляване на лихвените проценти през следващите два месеца не е реално да се очаква. Вследствие на това цените на петрола цените на петрола, както вече стана ясно завършиха седмицата със спад. На този фон наблюдателите коментират, че от дванадесетте основни сегмента на потреблението на петрол седем са надминали пиковите си нива и вече са в структурен спад. Това са производство на електроенергия, сгради, селско стопанство, железопътен транспорт, промишленост, автобуси и превозни средства. Два други сегмента – автомобилния товарен транспорт и морския са на път да достигнат плато, а три са готови за по-дългосрочен структурен растеж. Става въпрос за потреблението в авиацията, нефтохимическата индустрия, смазочните материали. На тази база очакването е потреблението на петрол да достигне плато в периода около и след 2025 г. до 20230-те години, след което се очаква стартирането на периода на спад, което вече се обвързва и с нивата, а съответно и цената не емисиите.

Спот цените на газа в Европа спадат с около 35 % от началото на зимата. Стойностите вече са на нивото от 2021 г. преди спиране на доставките от Русия, които бяха в основата на провокиране на енергийната криза, продължила достатъчно дълго и преминала през казуси, които доведоха и до промяна на газовия пазар в страните от ЕС. Значителните доставки на втечнен природен газ (LNG), топлото време и спада на търсенето дадоха възможност през тази зима запасите от синьо гориво в европейските подземни газохранилища да достигне най-високото ниво. Преди началото на отоплителния сезон газохранилищата в Европа бяха запълнени до 97-98 %. По данни на асоциацията на европейските оператори на газохранилища (GIE ) към 25 февруари запасите от природен газ в съоръженията за съхранение е 64 % . На този фон през миналата седмица спадът на ценовите нива продължи. Ако в понеделник, 19 февруари газа по индекса TTF на борсата ICE се търгуваше на ниво от 23.70 евро/MWh, то в последния ден се срина до 22.93 евро/MWh, което е най-ниското ниво от месец май 2021 г. и наполовина по-ниска от същото време на 2022 г. Понижението на газовите фючърси продължава за трета поредна седмица.

Доставките на руски газ, които преди войната в Украйна достигаха 40 %, вече са спаднали до около 8 на сто. Тръбопроводният газ, който Европа получаваше от Русия е заменен с доставки на втечнен природен газ, основно от САЩ и страните от Близкия изток. Това е най-сериозният риск за цените в бъдеще. Както отбелязват експертите, равновесието като цяло на глобалния газов пазар е нестабилно предвид търсенето и предлагането. Ниската цена на газа не е добра новина. Тя крие в себе си не само опасенията, но вече и реални данни за спад в енергийния сектор, търсенето от страна на домакинствата и индустриалните потребители. Ако тези тенденции се потвърдят в бъдеще газовият пазар ще бъде изправен пред нови, по-сложни предизвикателства на фона на нарастващите LNG проекти и по-бързият ръст от очакваното на производството на слънчева енергия.

Що се отнася до цените на въглеродните емисии, там ситуацията се развива в зависимост от тази с природния газ, но вече говори и за спад на цените на въглищата и за предизвикателства през процеса на смяна на въглищата с газ. Цената по индекса ICE EUA продължи да върви в посока надолу през цялата минала седмица, като от 51.80 евро/тон на 19 февруари се срина до 50.52 евро/тон при затваряне на търговията в петък, 23 февруари. Опитът цените да се върнат на нивото над 52 евро/тон се оказаха неуспешни.

Тенденции

Как се вземат енергийните решения ? Това е въпросът, който все повече ще е в центъра на общественото внимание. Изпълнението на политизираните енергийни решения, без да са базирани на експертни консултации, често с в основата на разрушаване на силен енергиен сектор, а съответно и икономика. Неслучайно експертите дават за пример Германия, която затвори ядрените си реактори, уж заради рисковете, свързани с ядрената енергия и опасните отпадъци. Това политическо решение, оправдано с развитие на ВЕИ сектора днес се определя като изключително погрешно и в основата на провокиране на енергийната криза, заради газовата зависимост от Русия, но и за връщането на въглищата. Разходите за енергия са сред най-високите в световен мащаб. Въглеродният интензитет на страната остава висок, независимо от хвалбите за ВЕИ мощности.

Политиците ще продължат да настояват на своето, защото се нуждаят от подкрепа във всеки един момент. Това важи особено за България, където през последните няколко години всекидневно възниква предизборна ситуация. Словосъчетанието енергиен преход вече предизвиква страх сред жителите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Възприемането му като фактор за обедняване и оскотяване, а не като път към ново зелено бъдеще е именно заслуга на политиците.

Енергетиката е сред най-силно политизираните теми, но не всички, дори и самите политици, които взимат решения разбират въздействието й върху реални живот на обществото. Често и привидно добре изглеждащи решения може да се окажат с неочаквани последствия, които да доведат до липса на енергия, зависимост от външни източници и висока цена, водеща до срив на икономика и разрушаване на жизненото равнище. Затова енергийните експерти са тези, които трябва да бъдат слушани за енергийния микс, който дадена страна може да си позволи, така че да се избегне срив в живота на обикновените хора, които нямат познание, но слушат политически формулировки. Предизвикателствата остават, но е време решенията да бъдат взимани от експерти.

3e-news.net

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар