Централните банки затягат контрола над търговките банки

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заедно с управителите на централни банки и ръководители на надзорни органи от още деветнадесет държави – членки на Европейския съюз, публикуваха съвместно подписано писмо до Европейската комисия относно въвеждането на ревизираната регулаторна рамка Базел III за капиталовите изисквания към банките, съобщиха от БНБ.


Контролът над банките се затяга: БНБ ще налага допълнително капиталово изискване на проблемни банки

Писмото аргументира необходимостта новият законодателен пакет на Европейската комисия да запази досега договорените Базелски принципи с цел осигуряване на прозрачност, равно третиране и съпоставимост между банките в Европейския съюз, при спазване на сроковете за въвеждане на новите капиталови изисквания.

Ето какво пише в позицията:

 

В момента Европейската комисия подготвя законодателно предложение за прилагане на финалните части от глобално договорената рамка “Базел III” за банките. Глобалната финансова криза от 2007-2010 г. ясно показа необходимостта от засилване на пруденциалното регулиране на банките, като бяха необходими близо 8 години, за да се постигне съгласие по всички аспекти, свързани със споразумението Базел III. Ние, като органи за пруденциален надзор и централни банки в ЕС, силно подкрепяме цялостното, навременно и последователно прилагане на всички аспекти на Базелската регулаторна рамка. Според нас прилагането й трябва да се придържа едновременно към същността и посланията на разпоредбите в споразумението Базел III. Непълното спазване на Базелската рамка не би било в интерес за Европа. Пандемията от COVID19 показва, че по-устойчивите банки са по-способни да подкрепят реалната икономика, дори и по време на криза. Осигуряването на устойчивост на банките е добра предпоставка за икономически растеж, нещо от което Европа очевидно се нуждае. Придържането към Базелската рамка също така би улеснило наблюдението над банковия сектор, тъй като улеснява сравнението между различните банки. Това от своя страна би спомогнало за така необходимото преструктуриране на европейския банков сектор.

Както световната финансова криза, така и пандемията показаха взаимосвързаността между икономиките в световен мащаб. Това, което се случи с високорисковите експозиции в САЩ, както и в гр. Ухан, засегна всички нас. В такава обстановка за всички нас е за предпочитане въвеждането на минималните Базелски стандарти, за да се гарантира устойчивостта, от която се нуждаем. ЕС не прави изключение от това. Още повече, в случай, че ЕС се отклони от Базелското споразумение, това може да бъде последвано и от други страни. Следователно, в дългосрочен интерес за ЕС е да приложи по цялостен, навременен и последователен начин договорените на глобално равнище стандарти, включително всички аспекти на споразумението Базел III.

Това означава три важни неща. Първо, минималният праг (output floor) за изчисляване на капиталовото изискване следва да бъде приложен така, както е договорен в Базел, като всички рисково-базирани капиталови съотношения и буфери са изчислени въз основа на един и същи набор от рисково претеглени активи. Този подход има няколко предимства. На първо място е по-опростен и прозрачен. Намалява се променливостта на рисково-претеглените активи. Изгражда доверие в капиталовите структури на банките. Подобрява се равнопоставеността между банките, използващи вътрешни модели, и тези, използващи стандартизирани подход, както и между различните банки, използващи вътрешни модели в глобален мащаб. Също така се повишава приложимостта на капиталовите буфери. Прилагането на т.нар. “подход на паралелно групиране” спрямо минималния праг за изчисляване на капиталовото изискване при използването на вътрешни модели не постига посуханочените по-горе предимства и следователно не трябва да се прилага. Освен това, следва да бъде обсъдено приложението на минималният праг към всички нива на консолидация, в съответствие с други пруденциални изисквания, като например отношението на ливъридж.

На второ място, новият Базелски стандартизиран подход за кредитен риск трябва да бъде приложен така, както е договорено в световен мащаб. Този нов подход е по-чувствителен към риска отколкото предишния. При него е постигнат умел баланс между рисковете при различните видове експозиции и ние трябва да запазим този баланс.

На трето място, специфичните отклонения в законодателната рамка на ЕС трябва да бъдат сведени до минимум. Вече съществуват някои отклонения от Базел и те трябва да бъдат преразгледани. Освен това, ЕС трябва да се въздържа от въвеждане на допълнителни изключения от Базел III или от усложняване на банковата регулаторна рамка.

В заключение, искаме да подчертаем необходимостта от цялостно, навременно и последователно прилагане на всички стандарти на Базел III. Това е договорено в световен мащаб както от членовете на Базелския комитет по банков надзор – Управителите на централните банки и Ръководителите на надзорните органи, така и от лидерите на Г-20. ЕС трябва да се придържа към изпълнение на поетия ангажимент. Това е в наш общ интерес.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар