Часът на истината: Борисов, СИК и сенките от миналото му

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Симпатизантите на Борисов не обичат да се говори за миналото му. Който подхване тази тема, те бързат да кажат, че това са стари неща, известни. Сякаш Бойко Борисов е излязал от калната локва, отръскал се е като гъска, и ходи чист и бял. В една европейска страна компрометиращото му минало щеше да бъде огромен проблем за всеки, който влиза в политиката. У нас беше подминато като несъществено.

Когато Симеон II спечели изборите и направи своя охранител главен секретар на МВР, тук и там се появиха факти за близостта на Борисов с мутренски фирми и групи. Но всеобщите симпатии към новия приказлив главен секретар на МВР бързо изместиха неприятните спомени.

Бойко Борисов беше свещена крава за медиите около 20 години. Когато стана главен секретар на МВР медиите го превърнаха в Батман и Супермен. На моменти хвалебствените писания за него във вестниците звучаха като фейлетони. Миналото на любимеца на медиите Борисов потъна в мъгла. Затова разни публикации за него, които дойдоха от чужбина, изглеждаха дразнещи. Такива бяха няколко статии от чуждия печат, страници от книги на западни журналисти и разсекретените в “Уикилийкс” грами на американските посланици в София (цитирани са по-нататък в текста).

Привържениците на Борисов не вярват или пък не виждат нищо нередно в това да е бил свързан с групировката СИК. СИК (SIC – съкр. от Security Insurance Company), една от двете големи в годините на прехода, наред с конкурентната си ВИС.

Борисов е близък приятел и съдружник с един от основателите на СИК Румен Николов-Пашата. Пряко, като физически лица, двамата са съдружници в няколко фирми – „Интербулпред“ АД, “Цебра” ООД, „Тео Интернационал“ АД (може да се срещне изписано и като “Тео Интернешънъл”). В някои от тези фирми съдружничка е и Цветелина Бориславова, с която Борисов до 2010 г. живее официално. Това е факт, имената им присъстват по съдебна регистрация, никой не го оспорва. Но се омаловажава – това било само формално съдружие, тези фирми нищо не правели – така казва Борисов. Това може би се отнася за друга една фирма, в която съдружници са шефовете на федерацията по карате, включително Пашата и Алексей Петров (“Будоинвест” ООД и в “Българска национална федерация по карате”).

Не е така обаче с фирмата “Тео Интернационал” АД. Тази фирма е най-любопитна, уличена е в контрабандно производство на цигари (виж тук) и всичко свършва без никакви последствия за Борисов, Пашата и другите съдружници. Когато това се случва, Борисов е Господин Никой, неизвестен охранител. Тоест – не може да се говори за скалъпен компромат срещу политика Борисов.

Румен Николов-Пашата не се е появявал пред медии над 10 години. При редките му срещи с журналисти в миналото, обикновено когато се е явявал свидетел в съда по някое дело, Пашата също омаловажава съдружието си във фирми с Борисов. Той казва, че тези фирми не са извършвали стопанска дейност, защото възникнали разногласия между съдружниците.

По принцип участието и притежанието на фирми наистина не е от голямо значение за някои от хората на СИК, чиято дейност е била преди всичко в сянката. Един от сикаджиите, например Дмитрий Минев – Димата Руснака, преди да го покоси куршумът, имал куп фирми, постоянно правел нови, които обаче нямали почти никаква дейност. Но с тези, макар и формални или “кухи” фирми, Димата Руснака бил доста богат.

Така че общите фирми между Пашата и Борисов, независимо дали ще им омаловажат или преувеличат значението, доказват съдружие и близост. Човек не става съдружник с всеки.

Впрочем, след няколко години сенчестите бизнесмени минават на офшорни фирми и всякакви данни за тях остават скрити.

Румен Николов-Пашата е бивша барета,

преминал през това специално подразделение на МВР, както Алексей Петров, братя Галеви, Златко Баретата и др., но години наред остава на сянка. Не се появява в медии, не дава интервюта, около него няма скандали, арести. А Пашата е основател и съдружник в основни фирми на групировката СИК (“Интерпетролиум енд партнърс” и „Интергруп енд партнърс”). Поради неговата потайност тук и там в медиите се срещат твърдения, че той е фактическият основател на СИК, главният организатор, останал скрит.

За СИК през годините е писано много. Но историята започна да се забравя. Мина доста време от първите подвизи на „момчетата”.
Първоначално „фирмата” съществува като обединение на няколко групи, по-точно казано банди, които делят територия в цяла България с други едни банди (ВИС). На тази база е създадена охранителна фирма около която гравитират бандите. Основателите на групировката са Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Венцеслав Стефанов, Красимир Маринов-Маргена (по-често го изписват като Маргина), Румен Гоцев, Дмитрий Минев – Димата Руснака и Милчо Бонев – Бай Миле. Тези са основните, около тях гравитират и други. СИК събира в едно бивши спортисти (борци, каратисти), хора с криминални досиета, бивши полицейски служители (барети като Пашата или дребни сержанти като Стоил Славов) и др., които се превръщат в голяма организирана структура с различни дейности, които се променят и разширяват през годините.

Бойко Борисов с Румен Николов-Пашата на юбилей на СИК. По това време Бойко Борисов е охрана на Тодор Живков, собственик на фирми „Ипон“, гравитиращи около СИК. СНимка: Живко Ангелов, в. „Капитал“

В началото е рекет и кражби на коли (с цялата, свързана с това организация на вратове-биячи, крадци, фалшификатори на документи, монтьори, каналджии и др. – виж тук накратко за първите години на групировките). Това всичко минава зад фасадата на охранителна дейност. В това отношение СИК се конкурира с другото обединение на бивши борци и др. мутри – ВИС. С тях си делят територия в цяла България.

Двете конкурентни рекетьорски групировки се намесват и в контрабандата на петрол по време на ембаргото в Югославия. Но някои от групите в СИК се набъркват в различни видове контрабанда и – не на последно място – в трафика и разпространението на наркотици, от което идват големи пари.
След като срещу рекета на охранителните фирми СИК и ВИС по онова време се създават настроения и политиците са принудени да вземат мерки, някой кукловод ги посъветва да се легализират като застрахователи.

СИК е основана официално като застрахователна компания през 1994 г. Всеки от сикаджиите повече или по-малко се опитва да изпира изкараните си пари и да ги вкарва в законен бизнес. Някои, като покойните Поли Пантев или Милчо Бонев – Бай Миле, остават само герои на криминалните хроники. Други развиват и бизнес на светло, трети се стараят да поддържат с променлив успех имидж на почтени бизнесмени.

Основателите на СИК създават фирмите “Интерпетролиум енд партнърс” и „Интергруп енд партнърс”, които се занимават с доставка на горива. Това е легалната икономическа структура на СИК, освен застрахователното дружество. В двете фирми Румен Николов-Пашата е съдружник с изредените по-горе, и дори директор в едната. И двете фирми са споменавани в различни справки и публикации във връзка с контрабандата на горива в бивша Югославия.

През 1995 г. Младен Михалев чрез свои (и на групировката) фирми изкупува Първа източна международна банка – ПИМБ, преименувана на “Интернешънъл асет мениджмънт”, приватизира хотели в Боровец и Слънчев бряг. Подобни публикации.

Обществото е ням свидетел, медиите не се закачат сериозно със СИК и с другата групировка – ВИС. Как и от какво едни момчета печелят толкова, че да си купуват банки и хотели? Мълчание.

Венцислав Стефанов пък, освен търговец на горива, има недвижими имоти, магазини и става основен собственик на футболен клуб „Славия”. Групировката е била спонсор на отбора.

СИК настъпват мощно на вътрешния пазар. „Интерпетролеум енд партнърс“ изненадващо

става един от лидерите в петролния бизнес в страната към 2002-2003 г.

Дотогава дружеството не е особено известно сред търговците на горива. Но изведнъж според официалните годишни отчети компанията заема трето място по приходи в петролния сектор след „Лукойл България“ и „Петрол“ за 2002 г. Назад след нея към онзи момент остават големите вериги за продажби на горива като „Шел България“, ОМВ и „Литекс комерс“. Продажбите на „Интерпетролеум енд партнърс“ са скочили драстично след 2001 г. (бел. ред. – годината, в която Борисов става главен секретар на МВР), увеличават се няколко пъти. Вестник „Капитал“ през януари 2004 г. пише, че според източници от бранша, възходът на дружеството „Интерпетролеум“ в бизнеса с горива се дължи на благоприятната среда за дейността въобще на СИК през последните години. “

През 1997 г. застрахователна компания СИК губи лиценза си, защото не е изпълнила критерии по законовите изисквания. Тогава нейните структури се сливат с тези на застрахователната компания “Булинс”, чийто основен акционер става Васил Божков, известен с прякора си Черепа. “Булинс” се превръща в една от най-успешните застрахователни компании на пазара в автозастраховането. Статистиката на застрахователите показва например в следващите няколко години, че в България почти няма открадната кола, която да е застрахована в “Булинс”. Крадат коли само на останалите застрахователни компании (в първите години след 2000 г.). Защо такава аномалия, може само да се предполага.

Каква е ролята на Румен Николов-Пашата, с когото е съдружник и приятел Борисов? За Пашата единодушно от всякакви източници казват, че се явявал нещо като балансьор между групите в СИК и се опитвал да ги сдобрява, защото там настъпват вражди.

След 2000 г. групировката се разцепва. С враждите между групите се обясняват някои зрелищни, шумни убийства – на Стоил Славов, Димата Руснака, Бай Миле. Всичките стават по времето, когато Борисов е главен секретар на МВР. Полицията не е разкрила нищо.

Славов е взривен през февруари 2004 г. в асансьора на сградата, в която е офисът на неговата петролна фирма и централата на „Булинс” до хотел „Кемпински-Зографски” в София. В същата сграда имат кабинети и други босове на СИК, Маджо и Маргена включително. Там на първите два етажа са и офисите на “Булинс”, на последния – на алкохолната фирма “СИС Индустрис”, също свързвана със СИК в някои публикации.

В онзи момент камерите непрекъсното следват главния секретар на МВР Бойко Борисов. В телевизионните репортажи от местопрестъплението се вижда как той леко се усмихва, гледа иронично и поклаща глава, докато разговаря с колеги от следствието. На критиките в парламента към царското правителство, че мафиотски убийства следват едно след друго, Борисов откровено казва пред камерите на репортерите: „Убийствата ще продължават”. Идеята му е, че политиците са създали този батак преди него (същата теза развива и като става кмет, а после и премиер). Но след години сметките са разчистени, сенчестият бизнес се канализира и разпределя, убийствата намаляват рязко.

По онова време Бай Миле е убит с автоматична стрелба заедно с още 5 души в столичния ресторант „Славия” през юли 2004 г. (преди това, през февруари, има неуспешен атентат с бомба срещу него в столичния квартал „Изток”). За неговото убийство има и версии, които сочат за поръчител сръбския мафиот Сретан Йосич. Предполага се, че искал лична вендета и затова съдействал на едната от враждуващите групи в СИК.

Димата Руснака е убит през октомври 2004 г. с един единствен изстрел със снайпер в 19 часа вечерта на оживения булевард „Витошка” в София, от прозорец на апартамент, който бил празен дълго време.
Към сметката трябва да се прибави и синът на Венцеслав Стефанов, който е отвлечен през април 2004 г. и изчезва безследно, въпреки платен откуп от 1 или 1,5 млн. евро – от бащата Стефанов не става ясно каква точно е сумата.

След убийствата Маджо и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на “Интергруп енд партнерс”. Без да го съобщава официално, заради заплаха от страна на Маргините, Михалев дълго време живее в чужбина, главно в Швейцария.

Ето каква справка прави за СИК в секретна грама

от София до Вашингтон американският посланик Джеймс Пардю през юли 2005 г. Въпреки някои неточности, тя хвърля повече светлина върху СИК, отколкото публикации в български медии. Грамата е за организираната престъпност в България, със справка за всички групировки. Разсекретена е от “Уикилийкс”:

„Интергруп“ (бивша СИК) Красимир Андреев Маринов (български гражданин, роден на 6-ти май, 1964 г. с прякор „Големия Маргин“), настоящ президент на групировката и също бивш борец, основава СИК (по-късно „Интергруп“) с Младен Михалев (български гражданин, роден на 13-ти октомври, 1964 г. с прякор „Маджо“), също бивш борец, и с Румен Гоцов Николов (български гражданин, роден на 26-ти май, 1962 г. с прякор „Пашата“). Николов е свързан и със Съюза на бившите командоси.
Смята се, че тарторът на всички операции на групировката е Венцислав Димитров Стефанов (български гражданин, роден на 28-ми ноември, 1949 г.). През април, 2004 г., синът му, Димитър Венциславов Димитров (български гражданин, роден на 15-ти септември, 1980 г.) е отвлечен и не е намерен и досега. Незаконните действия на „Интергруп“ включват наркотици (главно хероин), финансови измами (чрез връзки с компанията за финансови гаранции „Амигос“), кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

Законните бизнес интереси на групировката варират от спортни клубове („Славия“) до банки (Първа Източна международна банка) и от застраховки, нефт, търговия с метали, строителство и недвижими имоти („Софийски имоти“) до агенция за манекени („Визаж“). Венцислав е мениджър на футболен клуб Славия в София. Георги Лялев е също в управителния съвет на „Славия“. Бащата на Лялев, Траян Лялев е декан на юридическия факултет към Югозападния университет в Благоевград. Чрез Лялев Румен Николов и Младен Михалев са получили дипломи за юристи. Георги Лялев е и бизнес партньор на Румен Гайтански (български гражданин с прякор „Вълка“), чиято фирма WOLF 96 също е свързана с „Интергруп“.

Фирмата за манекени Visages („Визаж“) е основана през 1994 г. от Евгения Георгиева Калканджиева (българска гражданка, родена на 20-ти февруари 1975 г.). Смята се за близка на Красимир Маринов.

Застрахователната компания на групировката, „Булинс“, е най-големият застраховател в България.
Секторът в който законните и незаконните действия на групировката се сливат са кражбите и застраховането на коли. Автомобили със специални стикери на „Булинс“ са защитени от кражби, тези, които не са застраховани от „Булинс“ се считат за свободни да бъдат откраднати. „Интергруп“ също контролират и „Юниън Иншурънс“.
(край на цитата от грамата).

По материали от книгата „В сянката на Борисов” от Иван Бакалов, С. 2011, e-press.
(следва)

Автор: Иван Бакалов

Източник: E-vestnik.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар