Честит ден на бащата!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

26 декември – Денят на бащата

На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на бащата.На този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня

На втория ден от Рождество Христово, 26 декември, Българската православна църква почита земния баща на Исус Христос – Свети Йосиф Обручник. Той се отбелязва като Деня на бащата.

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите бащи. В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати.

Нашата православна църква го чества на 26 декември. В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф 19 март – в Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка и Япония Денят на бащата се отбелязва през третата неделя от месец юни.

В Русия път празникът се чества на 23 февруари – Ден на защитника на отечеството, военен празник, считан от мнозина за ден на мъжа. В последните години широка популярност добива американският вариант, който е тържествено отбелязан за първи път във Вашингтон през 1909 година. Но, едва през 1972 година президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник.

На днешния ден празнуват всички, които носят името на Йосиф, както и Давид, Дацо, Дачо, Жозеф.

Честито на всички именници!

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Денят на бащата се празнува в различните страни по различен начин и на различни дати, както се вижда по-долу.

Денят на бащата съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на бащите и бъдещите бащи. Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф – 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник.

На църковния празник – Събор на Пресвета Богородица – денят след Рождество Христово 26 декември, се чества паметта на Свети Йосиф, на св.цар Давид и на св. Яков. Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г.

Празнуване по държави

В повечето страни Денят на бащата се отбелязва през третата неделя от месец юни: Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай (вкл. Макао и Хонконг), Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Чехия, Швейцария, Южна Африка, Япония.

Страни, които празнуват на други дати 

Австрия: втората неделя на юни;
Австралия: първата неделя на септември;
Белгия: Св. Йосиф – (19 март) и втората неделя на юни (светски);
Бразилия: втората неделя на август;
България: 26 декември;
Германия: Възнесение Господне;
Дания: 5 юни[1] (също и Ден на конституцията);
Доминиканска република: последната неделя на юли;
Естония: втората неделя на ноември;
Испания: 19 март;
Италия: 19 март;
Литва: първата неделя на юни;
Нова Зеландия: първата неделя на септември;
Никарагуа: 23 юни;
Норвегия: втората неделя на ноември;
Полша: 23 юни;
Португалия: 19 март;
Русия: 23 февруари (Ден на защитника на отечеството, военен празник, считан от мнозина за ден на мъжа);
Тайланд: 5 декември (рожден ден на крал Бхумибол Адулядедж);
Тайван: 8 август;
Финландия: втората неделя на ноември;
Швеция: втората неделя на ноември;
Южна Корея: 8 май (Ден на родителите).

Календар на Деня на бащата

февруари
23 февруари – Русия
март
19 март – Белгия, Испания, Италия, Португалия
май
8 май – Южна Корея
юни
първата неделя – Литва
втората неделя – Австрия, Белгия (за втори път)
третата неделя – Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай (вкл. Макао и Хонконг), Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка, Япония
23 юни – Никарагуа, Полша
юли
последната неделя – Доминиканска република
август
8 август – Тайван
втората неделя – Бразилия
септември
първата неделя – Австралия, Нова Зеландия
ноември
втората неделя – Естония, Норвегия, Швеция, Финландия
декември
5 декември – Тайланд
26 декември – България

История

В Съединените щати главната причина, която довежда до основането на празника, е Сонора Смарт Дод, родена в Крестон, Вашингтон. Дъщеря е на ветерана от Гражданската война в САЩ Уилям Джаксон Смарт, който отглежда шест деца в Спокейн, Вашингтон. Сонора Дод е вдъхновена от усилията, които Ана Джарвис полага, за да основе Деня на майката. Въпреки че предлага за дата на празника 5 юни – годишнината от кончината на нейния баща, тя не успява да подготви организаторите навреме и празненството се отлага за третата неделя на юни. Първият Ден на бащата се чества на 19 юни 1910 в Спокейн.

Празникът незабавно получава широка неофицална подкрепа от различни хора, като политика Уилям Дженингс Браян. Президентът Удроу Уилсън лично празнува със своето семейство през 1916 г. Президентът Калвин Кулидж препоръчва празника за национален през 1924 г. А през 1966 президентът Линдън Б. Джонсън решава празникът да се празнува в третата неделя на юни. Празникът е признат за официален през 1972 по време на президента Ричард Никсън.

 

✝ Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий

Събор на пресвета Богородица

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.

“Дойдете – подканя ни Църквата тоя ден – да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!”

Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено “Събор на пресвета Богородица”.

Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

Житие на св. Иосиф Обручник

Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродствоРечник. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.

Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа ­ на Иаков, а по закон ­ на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: “беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов” (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.

Св. Йосиф Обручник

За свети Иосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия; но не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е искала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била дъщеря на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.

Имайки за съпруга тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както казват други ­ Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета дъщеря, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.

Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, казва, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, вече след завръщането на Иосиф от Египет; но, както изглежда, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била дъщеря на Иосиф, или не, и колко дъщери е имал Иосиф, това сега не е от значение, но при всички случаи е несъмнено, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.

След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. В светото Евангелие неговият свят и непорочен живот е засвидетелстван от следните, макар и кратки, но твърде похвални думи: “А Иосиф, мъжът й, понеже беше праведен” (Мат. 1:19). И кое може да бъде по-голямо от такова свидетелство? Той бил толкова праведен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил достоен да стане обручник и мним мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест ­ да стане официално признат баща Христов?

Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му открил мъдростта Си, като го направил служител на тайнството на нашето спасение. Той наистина бил достоен за такава чест и за такова служение заради съвършения си и добродетелен живот. Когато той бил вече стар, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за съхраняване на девството й (а не за плътски, действителен брак). И той й служел с всяко благоговение и страх, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, защото той бил дърводелец и беден човек, макар и от царски род. Защото Господ пожелал да се роди в нищета, вземайки от царския род само плътта, но не и царската слава, богатство и владичество. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и беден мним баща, давайки с това пример за смирение.

Като живял всичко сто и десет години, свети Иосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, Който ще освободи и ще спаси човешкия род, Христос Господ, Комуто слава во веки. Амин.

Св. цар Давид Псалмопевец

XI в. преди Христа . Празнува се на 26 декември заедно с Събор на Пресвета Богородица, Св. Йосиф Обручник и св. Иаков, брат Божи и Св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски

Св. апостол Яков – брат Господен

Кратко животоописание

Св. апостол Иаков, брат Господен – наречен тъй, защото бил син на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Иерусалим в продължение на 33 години.

Написал първата света литургия. Завършил мъченически, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и, ударен с едно кросно, разбили главата му – починал в 63 г. на 66 години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: “възлязох в Иерусалим да се видя с Петра… Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен” (Гал. 1:18-19). Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието ­ избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.

Св. преподобни Никодим Тисмански

Този забележителен представител на балканското монашество от ХІV в. бил българин от Македония, роден около 1320 г. в Прилеп. По времето на цар Стефан Душан (1331-1355) той станал монах в Хилендарския манастир, където бил събрат на друг голям българин от онази епоха – св. Ефрем, бъдещ патриарх на Сърбия. “Любомъдрият мъж поп Никодим”, когото наричали още “философ”, “силен в книгите (…), в разума, словата и отговорите “, получил блестящо образование и бил известен като отличен преводач от гръцки. Запазената му кореспонденция със св. Патриарх Евтимий Търновски показва, че като духовен отец и творец св. Никодим споделял реформаторските тежнения на знаменития български патриарх.

Не е известно докога той бил на Атон, но и по-нататък Никодим запазвал тесни връзки с видни личности от православната монашеска общност, както и с висши духовници в Сърбия, Византия и България. През 60-те години на ХІV в. Никодим основал свой манастир във Видинското царство, което обаче през 1365 г. било окупирано от унгарците, а населението – подложено на насилствено покатоличване. Светецът застанал начело на съпротивата срещу насилието и влязъл в разпра със самия унгарски крал Людовик І Велики. Твърдостта на Никодим вдъхнала сили на местните българи и, както съобщава един съвременник, “поради това тяхната вяра в него беше голяма…” Унгарците прогонили св. Никодим във Влахия. Като привърженик на манастирския живот и исихастката доктрина св. Никодим се заел енергично с устройството на монашески обители в земите на младата държава. Той създал известните манастири “Водица”, “Тисмана” и други обители, като получавал щедра подкрепа от страна на влашките владетели. В една грамотата на Мирчо Стари (1386-1416 г.) “поп кир Никодим” е поставен пред най-видните боляри. До смъртта си (26 декември 1406 г.) той продължил своята неуморна работа, с която българските културни традиции на север от Дунава пуснали още по-здрави корени. Св. Никодим е почитан като един най-големите духовни и културни строители в историята на православния румънски народ. Паметта му се празнува на 26 декември.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар