Честни избори означават катастрофа за управляващите

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Управляващите (най-вече ГЕРБ) напоследък тръбят, че имат „егоистична” партийна изгода от незабавни (предсрочни) избори. Част от аргументите не са лишени от логика. Томислав Дончев, например, изрази (лична) преценка, че всеки ден на власт носи на партията му тежки щети. Това се потвърждава и от практически всички проучвания на нормални социологически агенции („пощенските кутии”, разпространяващи съчинени фалшиви резултати, не си струва въобще да се коментират).

 

 

Обществената подкрепа за протестите расте, в т.ч. за всички непосредствени техни искания (оставки на премиера, главния прокурор и правителството, разпускане на Народното събрание, предсрочни избори). Промяната на нагласите в полза на последното е важна част от динамиката на общественото мнение.

 

 

В такава политическа и масовопсихична обстановка разумното решение на управляващите е

 

 

да прекратят агонията максимално бързо,

 

 

за да овладеят демотивирането и бягството на електората си. Възможният резултат би бил минимизиране на щетите, особено за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. За разлика от верните привърженици на „идеологическите” партии, клиентелистките мрежи са силно уязвими на негативната промяна в обществената ситуация и бързо се разпадат.

 

 

Ако не се действа решително, съвсем реална е възможността всемогъщите до неотдавна управници да се превърнат в политически пигмеи. Както ГЕРБ, така и останките от обединените патриоти са на път да се свият до най-тясното си ядро от пряко облагодетелствани и обвързани активисти, които вероятно ще се бият до последна капка власт. Но това устойчиво малцинство (от десетина процента) не може да осигури на патриотите влизане в следващия парламент, а на ГЕРБ – нещо повече от малка и лишена от влияние парламентарна група, неспособна да защити натрупаните придобивки.

 

 

Така че политическата логика не оставя много място и време за маневри, ако управляващите искат да запазят поне някаква част от потенциала си. Въпреки скромните интелектуални възможности, на върха на ГЕРБ разбират това. Но не го правят и продължават да протакат. Въпросът е: защо?

 

 

Популярен отговор, нелишен от основания е, че бързат да довършат последните крупни далавери. Друго правдоподобно обяснение е, че се стараят да заметат следите от безобразията си и да оформят пост фактум някаква поне отчасти приемлива правна и управленска обосновка на ударното харчене на публични средства през последната половин година. Властниците се досещат, че този път служебното правителство, назначено от президента, няма да бъде толкова благосклонно към досегашната власт, както кабинетът на Огнян Герджиков.

 

 

На трето място, все повече наблюдатели обръщат внимание, че

 

 

безразборното харчене на резервите

 

 

(вкл. хоризонта на предприеманите т.нар. антикризисни мерки) е разчетено за няколко месеца напред. Когато към политическото напрежение се добави наслагването на здравна, икономическа и социална криза, правителството ще „хвърли пешкира” и ще остави президента и неговия служебен кабинет да сърбат надробената от Борисов попара. Във военната наука това се нарича тактика на „изгорената земя” и впрочем (от Нюрнбергския процес насетне) се третира като военно престъпление.

 

 

Но дори тези три правдоподобни обяснения на нежеланието на ГЕРБ да предприемат единствената спасителна стъпка и да сдадат властта, не са достатъчни. Има още нещо, много по-важно. То се крие в едно от основите искания на протестите – за честни и свободни, т.е. наистина демократични избори. Управниците се боят от честни избори като дявол от тамян. По много проста причина – години наред системните партии, най-вече ГЕРБ и ДПС, но също патриотите и „Воля”, получават незаконно и неморално предимство именно чрез използването на нечестни, а често и престъпни средства за печелене на избори. Всъщност, това, с което се хвалят ГЕРБ и другите партии на властта – по-високата степен на готовност за избори, се изразява в създадения капацитет за

 

 

манипулиране на изборните резултати

 

 

чрез масивни фалшификации (подправяне на секционни протоколи, елиминиране на действителни бюлетини чрез превръщането им в недействителни, гласуване на „мъртви души”) и брутално използване на административни репресивни инструменти.

 

 

Изборните фалшификации, контролираният (вкл. купен) вот и властовата принуда над избирателите обясняват предимството на управляващите поне през последните пет години. Единствените избори, на които това предимство не сработи, бяха президентските – поради особеностите на този вот и неочаквания, крайно неудобен за политическата каста противник в лицето на Румен Радев. Махнете или поне минимизирайте това нечестно предимство и със сигурност ще стане ясно каква всъщност е била истинската воля на върховния суверен.

 

 

Едно служебно правителство, дори съставено от опитни, почтени и решителни хора, не може да премахне изведнъж всички порочни изборни практики, но е в състояние значително да ги ограничи. По разчети на уважавани експерти, това ще лиши партиите на властта от поне 200 хиляди гласа, без да броим ефекта от възможността много повече хора да изразят автентичните си предпочитания. Този ценен демократичен „бонус” ще се разпредели между различни партии, така че няма да има един-единствен печеливш. Но само така може да се покаже, че промяната реално започва.

 

 

Именно от тези базисни предпоставки следва да оценяваме шансовете на възможните участници в едни следващи предсрочни избори. ГЕРБ, ДПС и по-малките сателити на властта ще загубят значителен ресурс от контролиран вот, който днес не можем да оценим, тъй като немалка част от анкетираните в професионално коректните социологически изследвания все още не смеят да изразяват истинското си мнение.

 

 

Опозиционните (противопоставящи се на управлението) формации ще спечелят както от премахването на нечестното предимство на властта, така и от реалното електорално капитализиране на политическата им позиция в подкрепа на протестите. Това вече ясно личи от проучванията през последния месец. Странно изключение прави само БСП, но причините са свързани с тежката вътрешна криза в партията.

 

 

При това трябва да се отчитат и тенденциите, а те са трайно във вреда на управляващите. В този смисъл

 

 

партиите на властта са в цугцванг

 

 

– протакат с оставката (предсрочните избори), за да запазят преимуществото да организират изборите по своята система, но в същото време губят поради засилващия се негативизъм към тях в обществото. Безумното вкопчване във властта превръща ГЕРБ във все по-нежелан партньор, което ги лишава от вече малките шансове да се прикачат към някаква следизборна коалиция. На всичко отгоре, при масовото гражданско надигане едва ли инструментите за манипулации и фалшификации ще работят така безотказно, както преди.

 

 

Обективният анализ на фактите показва, че досега управлявалите почти сигурно ще се превърнат в малка и глуха опозиция, а за този тип партии откъсването от властта води до участта на митичниия герой Антей. Това не означава, че се очертава някакво ясно и непротиворечиво управляващо мнозинство в следващия парламент. Напротив,

 

 

започва период на политическа нестабилност,

 

 

през който ще се оформят и докажат пред обществото субектите на необходимата промяна.

 

 

Но най-важното и ценно за България е това, че с отстраняването на ГЕРБ от властта започва разграждането на един порочен модел на управление, който не бе създаден от Борисов, но бе доведен от него до уродливо съвършенство. Истински трудното е да се създаде комплекс от условия този модел повече да не се възроди.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар