Човек се учи, докато е жив: Най-често срещаните грешки при писане на родния език

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Празникът на българската азбука е повод да оценим богатството на нашия език – от думите, с които изказваме любовта си, до тези, с които колоритно описваме чувствата си по време на футболен мач. Разнообразието обаче се вижда най-добре на хартия, а там безпристрастно се документират както дълбочината на писаното слово, така и… превръщащите се в ежедневие многобройни грешки. 


Езиковед: Българският език е най-големият символ на националната ни идентичност

Според проучване – част от съвместния проект на БАН и СУ “Св. Климент Охридски” “Изследване на езиковите нагласи на днешните българи”, чийто ръководител е доц. д-р Руска Станчева, сред най-често допусканите грешки при писане в българския език са употребата на бройна форма, употреба на формите който/когото, окончанието на глаголите в множествено число, членуването, променливото “я” в причастия, възвратните местоимения, учтивата форма, употребата на главни букви и употребата на деепричастия.

Един тест от три въпроса показва, че за неграмотността граници няма – пол, образование, социален статус – българите, кой повече, кой по-малко, имаме пропуски в езиковите норми. Най-много не владеем деепричастията. Втора по трудност е бройната форма, а пустото членуване отива на трето място. Сериозен проблем има и с формите който/когото.

Трудно е да си признаем, но данните сочат едно – грешим. Дали неволно, дали от недоглеждане, или сме били “болни” в някой от часовете по български език – не е толкова важно. Важното е, че човек цял живот се учи, и малко припомняне на правилата никому няма да навреди.

Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?

Правилно е да се напише петима учители


Тук става дума за едно правило, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от от мъжки род. 

Тези, които назовават лица, винаги имат окончание “и”: трима ученици, а не ученика, двама продавачи, а не продавача, осем инженери, а не инженера.

Съществителните имена, които назовават предмети, имат различия при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е “а”: пет колета, а не колети, два молива, а не моливи, десет часовника, а не часовници

При наречията няколко, колко окончанието е “а”: няколко колета, а не колети, няколко стола, а не столове, няколко компютъра, а не компютри.

При наречията много, малко, толкова окончанието е или “и”, или “ове”: много столове, а не много стола, малко телевизори, а не малко телевизора, толкова ножове, а не толкова ножа.

Относителните местоимения: “Който” или “когото”?

Щом се отнася за подлога, винаги е който


Всъщност “който” е относително местоимение, а “когото” е формата му във винителен падеж. 

“Който” се употребява, когато се отнася към подлога в изречението: 

Той е човекът, който ще реши проблема.

Който не работи, не трябва да яде.

Който се използва и когато се отнася за различни от подлога синтактични части на изречението, но назовават предмети: Той се качи на влака, който винаги закъснява.

Когато се отнася за пряко или непряко допълнение в изречението, се използва формата когото: Той беше мъж, когото колегите описваха като работохолик.

Възможно е да се използва и формата “комуто” като заместител на “на когото”: Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата страст.

Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?

Правилно е да се напише ходим


Да слагаме окончание “ме” на глаголите в множествено число, е правилно само в устната реч и то в някои определени региони на България. 

Според правилото, когато глаголът има окончание “а” или “я” в първо лице единствено число, то в множествено число окончанието е само “м”: аз пея – ние пеем, аз играя – ние играем, аз чета – ние четем.

Само ако глаголът в първо лице единствено число завършва на “м”, тогава в множествено число той приема окончание “ме”: аз рисувам – ние рисуваме, аз преписвам – ние преписваме, аз смятам – ние смятаме.

Членуването: На какво отговаря – “той” или “него”?

Подлогът винаги може да бъде заместен с той


Една от най-досадните грешки. За всички думи от мъжки род, независимо каква е тяхната служба в изречението, има пълен член “ът/ят” или кратък член “а/я”.

Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани определения и приложения се членуват с пълен член:

Небостъргачът има специални противопожарни системи.

Иванов е най-добрият учител по български език и литература.

Жокер: Думите след спомагателния глагол “съм”, след глагола “стана” и др., както и когато думата може да бъде заместена с “той” винаги се членуват с пълен член.

С кратък член се членуват думите, които не са подлог в изречението:

Тя отиде в магазина, за да си купи хляб. 

Той е добро момче, защото помага на най-слабия ученик в класа.

Жокер: Когато думата може да бъде заместена с “него” или пред нея има предлог (на, с, до и др.), винаги се членува с кратък член.

Променливото “я”: пЯли или пЕли?

Правилно е да се напише пели


Това е моментът, в който “я” може да премине в “е”. 

“Я” се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща “ж”, “ч”, “ш”, “й”); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща “е” или “и”; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с “ю”, “я”, “ьо”: пял – пяла, цял – цяла, оцелял – оцеляла.

“Я” се променя в “е”, когато е налице поне едно от следните условия: 

1. Гласната не е в ударена сричка: място – места, сняг – снегът, смях – смехове, коляно – колене;

2. Намира се пред сричка, която съдържа “ж”, “ч”, “ш”, “й”: сняг – снежна, мляко – млечна, грях – грешка, смях – смешка, пях – пея;

3. Намира се пред сричка, съдържаща “е” или “и”: желязо – железен, бял – бели, видяло – видели, изпял – изпели;

4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с “ю”, “я”, “ьо”: място – местя, пяна – пеня се.

В правилото, разбира се, има някои изключения: стоя – стояли, кафяв – кафяви, четях – четяхме и др.

Възвратни притежателни местоимения: “Свой” или “техен”?


Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение “свой” (краткото “си”) е задължителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:

Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде неговите акции.)

Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е допустимо да се използват и двете форми:

Аз обичам майка ми./ Аз обичам майка си.

Ние очакваме гостите си./ Ние очакваме гостите ни.

Учтивата форма: “Били” или “бил”?

В случая правилното е били


За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е необходимо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото обяснение е, че деятелните завършват на “л”, а страдателните на “н” или “т”. 

Когато в изречението имаме минало деятелно причастие, то не се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)

Когато в изречението имаме минало страдателно причастие, тогава то се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте избран да участвате в нашата томбола. (А не Вие сте избрани да участвате в нашата томбола).

Употребата на главни букви: Българско Възраждане или Българско възраждане?

Правилно е да се напише Българско възраждане


Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се пише с малка буква: Света гора, а не Света Гора, Българско възраждане, а не Българско Възраждане, Народно събрание, а не Народно Събрание, Българска народна банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.

Когато второто съществително от словосъчетанието е собствено, то се пише също с главна буква: Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.

Разбира се, всички собствени имена, независимо дали са в словосъчетание, или не, се пишат с главна буква

Деепричастията


Това са онези форми, които завършват на “йки” – правейки, ходейки и т.н.

Особеността, за която трябва да внимаваме при деепричастията, е, че те се използват само когато се отнасят за едно и също лице в изречението. 

Например можем да напишем: Вървейки, намерих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се извършват от едно и също лице).

Но не можем да напишем: Вървейки, започна да вали. (вървенето и валежът не се извършват от едно и също лице).

Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При отрицателните форми частицата “не” винаги е разделена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки

С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и др.

Също така деепричастията се отделят със запетая.

И още нещо… 


 Неин и воин се пишат с “и”, но това са само изключения. Думите в единствено число се пишат с “й”, тези в множествено число – с “и”: герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.

Числителните редни само до 4 се изписват така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват така, защото завършват на “т” или “м”, тоест е грешно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях – никога няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).

Когато има думи като особено, само, ако, освен и т.н., запетая не се поставя:

Ще ти купя шоколад само ако слушаш.


Англоговорящи и пишещи се навъдиха много. Бъдете различни. Бъдете грамотни на собствения си език. Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар