Шапки долу! Млад, безстрашен и доброволец в Александровска

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

С Теодор Цанков се чуваме след нощното му дежурство в Спешна помощ. Котката, която си е осиновил преди няколко дни, се припича под слънцето, а ние си говорим за ежедневието на първа линия.

Теодор е на 26 години, парамедик от 4 години, студент в 5 курс в Медицинския университет в София. От две седмици е един от доброволците, които посрещат пациенти в спешния кабинет на УМБАЛ „Александровска“. Иска да специализира анестезиология и интензивно лечение, решил го в момента, в който започнал да учи медицина.

Семейството на доброволеца

Любовта към медицината не е наследена, тепърва ще се създава подобна семейна традиция, може би. Родителите на Теодор живеят извън София, с тях е и възрастната му баба. Когато решил да става доброволец, информирал баща си. Не поискал разрешение, защото смята, че така е редно да постъпи, но и не са се опитвали да го спират.

“Според мен е задължително за всеки лекар, или бъдещ лекар, за всеки човек, който се занимава с медицина, в такова време да помогне с каквото може, без да се замисля. Характерът на заболяването е такъв, че рано или късно всички ще се сблъскаме с него”, споделя парамедикът.

Казва, че вероятно ще се види с близките си на живо в края на годината. За личния живот, коментарът беше още по-лаконичен – „нещата са в застой“. Очевидно сега не е време за контакти.

Спешен кабинет на първа линия

Заедно с колегите си Теодор върши всичко по обработването на пациентите в спешния кабинет на голямата болница. Доброволците са млади, лекарите също, за разлика от сестрите, при които няма под 45 години. В екипа си имат един колега, който учи за мед. сестра и също помага.

На смяна са по трима. Отиват на дежурство, обличат предпазните облекла, знаят, че риск има, защото никой не може да предвиди какъв пациент ще дойде.

“2-3 минути е обличането, не е толкова сложен процесът, просто защото предпазното ни облекло не е на нивото на това, което се ползва в Италия например. Би трябвало да нямаме открита повърхност от тялото си, но за момента се опитваме да работим с каквото има, доближаваме се до стандартите, разказва Теодор.

Оказва се, че в спешния кабинет търсят помощ и хора със съмнения за коронавирус, и ухапани от кучета. Самонасочват се, въпреки че има пандемия, има доста други заболявания, които се случват, обяснява бъдещият лекар.

Казва, че болницата има утвърдена процедура при пациент с коронавирус. Идва консултант, той преценява състоянието му, тестува се и ако има епидемиологична симптоматика се карантинира или се насочва до друго отделение, докато излезе резултатът от теста.

Теодор Цанков (вдясно)

Дежурство в защитно облекло

„Вчера в 19 ч. започна смяната в 23 свалих костюма, за да мога да пия малко вода, защото не се издържаше. Нищо не можеш да правиш. В момента, в който имаш нужда от нещо, трябва да свалиш предпазния костюм и след това да го облечеш отново.

Храним се или когато няма много работа, или по време на дезинфекция, защото няма как да сме вътре в сградата, което е процес от около 10-15 минути. Обикновено се прави на няколко часа или според пациента, ако е със симптоми, е задължително, а за останалите има определен алгоритъм, който се спазва. Почивките са малко, защото и медиците са малко.“

Пациенти по време на коронавирус

“Повечето от хората, които идват, се отнасят с чувство за хумор към ситуацията, въпреки страха от заболяването, и това е разликата в поведението отпреди. Единици са тези, които искат специално отношение, но ние знаем как да работим с тях, да ги успокоим. Има хора, които искат да се изследват, да се тестват, дори без симптоми. Хубавото е, че заради пандемията хипохондриците си стоят вкъщи и не усложняват допълнително работата ни.

Хората се държат мъжки, сякаш наистина са се обединили. Пожелават ни да се пазим, да сме здрави. Неща, които допреди два месеца беше странно да ги чуеш”, разказва Теодор.

Живот без COVID-19

“Моят ритъм на живот изобщо не е засегнат, защото аз по принцип съм или в университета, или на работа. Сега съм от работа в работа. Животът ми е недокоснат от пандемията, единственото нещо, което е неприятно, са опашките по магазините, особено когато се връщам от работа или отивам, но това не е болка за умиране. Живея сам в София и няма как да съм по-изолиран.

Обикновено медиците са по-странна порода, графикът на работа е интензивен, нашето вкъщи е работата, дори се чувстваме по-добре на работа. Аз си почивам, когато съм на работа, иначе се изнервям и съм под напрежение. Така е вече 6 години.

Университетът е плътен от понеделник до петък, в Спешна помощ съм дневна-нощна и три дни почивка, през трите дни почивка съм в университета, отделно работя на още едно място, тъй като животът е скъп, а заплатите не са толкова големи, колкото ги прокламират, още година и половина трябва да издържа.

В МУ трябваше да преминем на дистанционно обучение, но за момента няма указания от университета, чакаме, не е готова платформата. И се молим да не анулират годината.

В извънпандемично време работя на 3 места, за да се издържам. Не мога да сглобя нормален доход с една работа, няма специализант, или млад лекар, който да не работи така. Асистентът ми по хирургия, на месец, за почти постоянно опериране, взема 1300 лв., което е абсурдно. Няма как да изискваш нещо, когато нищо не даваш насреща, това е нормален икономически закон.”

Ще ни промени ли пандемията

“Мен няма да ме промени вероятно, аз съм доста трениран. Надявам се да промени пациентите и хората, които управляват здравеопазването, да направят всичко възможно да задържат специалистите от тази сфера с адекватно заплащане и добри условия на работа”, завършва Теодор.

На прощаване питам как се заплаща трудът им в спешния кабинет на болницата, макар че можеше да предвидя отговора:

„Идеята на доброволната работа не е да се заплати, идеята е да помогнеш в трудно време и това правим.“

Между другото, осиновената котка е трябвало да бъде Корона, но впоследствие се оказало, че си е взел Ковид.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар