Шок за Ганьо! И най-скапаната заводска ракия е по-добра от домашната!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Научният сътрудник Владислав Ташков е химик, който 17 години се е занимавал с изследване на храни и напитки в Центъра по хигиена – София. От 8 години работи в Университетска болница “Лозенец” (Правителствена болница), където в момента е началник сектор „Токсикология“. Той сподели шокиращи за българина факти, свързани с домашната ракия – едно от най-харесваните неща за нашата маса.

„Аз не пия, но изследвам алкохолите и наблюдението ми е, че дори и най-скапаната винпромска ракия е по-качествена от най-изпипаната домашна ракия.

Причината за това е крайният етап на дестилацията. Никой казан, колкото и добре да е направен, няма т. нар. степен на разделяне, която да успее да отдели в максимална степен метиловият спирт и по-тежките ферментационни алкохоли, които имат наркотично, нервнопатологично и неврнотоксично действие“, твърди ученият.

„Освен метилов алкохол, домашната ракия съдържа и други вредни вещества. Най-проблемното сред тях е етилацетатът. На метиловия спирт противоотрова е етиловият.

Тоест, ако ти изпиеш 10 милилитра метанол, следва да умреш, но ако налееш тези 10 мл в едно шише с друг алкохол, дори пълно с бира, няма да умреш. Етиловият спирт ще се свърже със съответните активни центрове, метиловият спирт няма да може да се включи в метаболизма и чрез бъбреците ще се изхвърли с урината.

Токсичното действие на метиловия спирт се свежда до това, че той унищожава очния, слуховия нерв, поразява мозъка и с това се причинява смърт. Леталната доза е около 10-ина грама. Но той не е толкова страшен. Проблемен е етилацетатът. Той се получава, защото в един момент ферментацията (б. р. – в селски условия) бива изпусната и тя от алкохолна тръгва към оцетна“, разказва Ташков.

Когато започне дестилацията на джибри (б. р. – варене в казана) – на ферментационна маса, в която има оцетна киселина, етиловият спирт и оцетната киселина се свързват до етилацетат, който е естер (както са мазнините). Той директно отива в черния дроб и нарушава изключително сериозно мастния обмен на организма. Това е едно от нещата, които потенцират проблемите при хората с алкохолна цироза. Най-простото решение, което при всеки, дори най-треторазреден производител, се смята за нещо нормално, е да сложи в джибрите някакво количество алкално вещество, примерно сода за хляб (сода бикарбонат).

Пропорцията е следната – на 10 кг джибри, 1 пакетче от 100 гр. сода за хляб, тоест – 0.1%. Свързва се с оцетната киселина и става натриев ацетат или калциев ацетат, който е сол и при дестилацията остава в джибрите, не преминава с парите в алкохола. След което, при дестилацията, остава само етилацетатът, който се е получил в процеса на самата ферментация. Но той е малко и не е в състояние да нанесе значими поражения върху организма.

Разбира се, надяваме се, че човекът не пие много“, споделя специалистът.

„Световната здравна организация казва, че дневната консумация, изразена като чист етилов спирт, не трябва да е по-голяма от 20 мл. дневно. (б. р. – според лекарските стандарти границата зависи и от теглото на човека и др.).

Тоест приблизително една малка ракия 40 градуса или една бутилка бира, или 2 чаши вино. Но! Не се уточнява колко дълго може да продължава това – колко години?

Друг любопитен факт е, че ако изпиеш 20 гр. чист алкохол, няма да надскочиш 0.5-те промила, които са обект на внимание от страна на законодателя при пътно-транспортно произшествие. Има и алкохолни тестове, за които могат да те уволнят от работа“, допълвай той.

„Много хора продължават да твърдят, че домашната ракия, дори да не е сварена по всички правила, им е по-вкусна от купешката. Това е проблем, който се наблюдава и при кафетата у нас.

Българинът харесва кафетата с блудкавия вкус. Никъде по света обаче не пият подобни кафета. Това си някаква е наша, местна, балкано-анадолска, отечествено-работническо-селска специфика.

Навремето, например виетнамските кафета се смятаха за първо качество, защото българският държавен стандарт разглеждаше кафетата по качество според съдържанието на кофеин. Но това не е основното. Едно кафе може да бъде както декофеинизирано, така и изкуствено рекофеинизирано“, завършва Владислав Ташков.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар