Ще могат ли хората да живеят на Марс?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Прашните бури, дългите разстояния и ниските температури правят живота на Марс невероятно труден. Но тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. За да се преместите на друга планета, трябва да се подготвите дълго и внимателно, пише Aeon Magazine, цитиран от „Фокус“.

Ще могат ли хората да живеят на Марс? Отговорът е изненадващо прост. Могат ли хората да живеят в Антарктида, където температурите редовно падат под -50ºC и е тъмно половин година? Могат ли хората да живеят на дъното на океана, където налягането е смазващо? Могат ли хората да живеят в Космоса, където изобщо няма въздух?



Тъй като границите на нашата изобретателност, науката за материалите и химията се разшириха, ние преминахме от способността да издържаме на тесен диапазон от условия до разширяване на нашето присъствие в почти всяко кътче на земното кълбо и дори извън него. Човек е способен да оцелее дори в най-враждебната среда, която някога е срещал – във вакуума на Космоса.






Така че защо да не отидете на Марс? Тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. Ако на повърхността на Червената планета бъдат поставени достатъчно материални и технически ресурси, тогава вероятно можем не само да оцелеем там, но и да просперираме.

Но това „ако“ включва колосално количество работа. Отивайки до Луната, астронавтите трябваше да натоварят всичко необходимо в малки и крехки спускаеми апарати. Мисиите на Аполо прекараха от един до три дни на повърхността плюс три дни на път. Пътят до Марс ще отнеме повече от един месец и прекарването само на няколко дни там няма да е достатъчно. Всяка мисия, дори и първата, ще трябва да се изчислява с месеци и това усложнява неимоверно логистиката.

Кацането на Марс е особено трудно. Дистанционното управление на процеса е невъзможно поради разстоянието от Земята – средно радиосигналът ще се забави с 12 минути – така че всичко ще трябва да се програмира предварително. Една единствена грешка в данните ще доведе до появата на нов кратер, този път много скъп. И веднага щом бъде дадена команда за кацане, контролът на мисията ще бъде безсилен да промени каквото и да било – периодът от време между заповедта и безопасното кацане се нарича „седемте минути на ужаса“.

Кацането също е трудно поради разредената и плътна марсианска атмосфера. Без топлинен щит космически кораб, спускащ се от орбита, просто ще изгори в него и дори последното поколение огромни свръхзвукови парашути едва ли може да осигури необходимата защита. Оставащата орбитална скорост също трябва да се вземе предвид, в противен случай спускаемите модули ще се разбият върху замръзналата повърхност на Марс.

За тази цел са тествани различни методи, но технологията, която се е доказала, е „небесният кран“ – рамка за еднократна употреба с реактивни двигатели, които му помагат да се рее на няколко метра над повърхността. След това плавно спуска модула върху кабелите, разкачва свързващите кабели и отлита на безопасно разстояние, където пада, когато горивото свърши.

Мечтаете за огромна сребърна ракета, която бавно се спуска върху прашна червена повърхност с всичко необходимо за многомесечен престой на борда, трябва да разберете, че това е просто непрактично. Такава ракета и още по-големият космически кораб, необходим за доставянето й, вече са извън нашите възможности през следващите десетилетия, ако не и векове. Планирането на успешна мисия с постоянно присъствие изисква предвидливост и използване на всички възможни предимства, включително тези, които могат да бъдат намерени на самия Марс.

Червената планета е пълна с полезни ресурси и специфични опасности. Ако изберете разумно място за кацане, няма да е необходимо да вземете вода със себе си. Тежък е и заема много място и това няма как да се промени. Дори и с усъвършенствани съоръжения за рециклиране на отпадъци, астронавтите пак ще се нуждаят от известно количество вода в резерв. На Марс на много места той присъства в почвата под формата на лед. Загребете пръст с лопата и половината от съдържанието й е воден лед. Тази вода може да се използва за различни цели, не само за пиене. Тук се намесва химията.

Възможно е водата да се раздели на нейните компоненти чрез електролиза. Полученият кислород може да се диша, а рекомбинацията му с водород ще ни даде експлозивна смес, която е доста подходяща за ролята на елементарно ракетно гориво. На следващия етап ще можем да извличаме въглерод от атмосферата на въглероден диоксид на Марс и да синтезираме въглеводороди.

Най-важното е температурата. Марс е на 80 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, и неговата атмосфера е твърде тънка, за да компенсира екстремните дневни колебания. През лятото дневните температури могат да достигнат приятните 21°C, но в същия ден, преди зазоряване, термометърът ще покаже -90°C. Температурите могат да паднат толкова много, че въглеродният диоксид да бъде измръзнал от атмосферата. Приятен бонус ще бъде допълнителната изолация, която ще осигурят няколко метра марсианска почва.

Друга опасност е радиацията. На Земята ние сме защитени от слънчевия вятър и магнитото поле на нашата планета. На Марс няма такова нещо. Там всеки проведен час на повърхността на Червената планета, космонавтите ще бъдат облъчени в 10-20 пъти повече, отколкото на Земята. Строителството на подземни бази е едно от решението.

Друго предизвикателство е червения прах. Той е образуван за стотици милиони години и тези наночастици представляват сериозна опасност за човека, а и за апаратурата.

Предизвикателствата са много, но едно е ясно – независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар