Ще премине ли Арестович в опозиция и ще се опита ли да заеме мястото на Зеленски?

Ще премине ли Арестович в опозиция и ще се опита ли да заеме мястото на Зеленски?

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Съветникът на ръководителя на украинската президентска канцелария Алексей Арестович, подаде оставка. След пълномащабното нахлуване на руските войски през февруари 2022 г. той се превърна в едно от най-разпознаваемите медийни лица на украинското правителство. Специфичният му „успокояващ“ стил на общуване с публиката и характерните за него обещания за скорошно прекратяване на военните действия („две-три седмици“) допринасят за адаптирането на масовото съзнание на украинците в началото на войната, но впоследствие информационната дейност на Арестович предизвиква все повече критики. Последната капка беше твърдението му, че руска ракета е ударила жилищна сграда в Днепър, след като е била свалена от украинската противовъздушна отбрана. Изявлението беше възприето от Кремъл и руската пропаганда и предизвика вълна от негативизъм в украинското медийно пространство. Изследователят на украинската политика Константин Скоркин от изданието „Медуза“ описва стремителния възход и още по-стремглавото падение на Арестович, както и възможните сценарии за неговото бъдеще.

Арестович – човекът с невероятна биография, който помогна на екипа на Зеленски да поправи грешките в информационната политика



Биографията на Алексей Арестович е класически пример за трикстър: в нея се е намерило място за служба в украинското разузнаване и актьорска работа, страст към теологията и езотериката, политически блогове и участие в радикални политически партии (през 2005-2009 г. е активен член на радикалната дясна партия „Братство“ на друг трикстър на украинската политика Дмитрий Корчински). Арестович усърдно работи върху този образ и засилва митологизирането на личността си. Едно е сигурно: той е високопрофесионален пропагандист и в това си качество вече е влязъл в най-новата украинска история.






През октомври 2020 г. Арестович се появява в екипа на президента Володимир Зеленски като официален говорител на Тристранната контактна група на преговорите в Минск за уреждане на конфликта в Донбас. През този период вече беше ясно, че преговорният процес е в задънена улица и надеждите за разведряване са минимални. Киев се нуждаеше не толкова от опитен контактуващ, колкото от информационен борец, който да може ефективно да защитава украинската позиция. И тук особеният образ на новия говорител – не патриот, а „трол“ и човек, който знае как да работи за руската публика – не можеше да дойде в по-подходящ момент. В рамките на няколко месеца Арестович бе назначен за съветник на свободна практика на началника на администрацията на президента Андрей Ермак. Възложено му бе да контролира стратегическата сигурност и комуникациите в областта на отбраната. „Задачата на г-н Арестович е да осигури цялостен отговор за противодействие на разпространението на дезинформация или обвинения“, очерта тогава отговорностите си ръководителят на администрацията на Зеленски.

Струва си да се припомни, че началото на управлението на настоящия президент беше белязано от редица комуникационни провали, а информационната политика предизвика много порицания и конфликти с представители на медиите. За да поправи ситуацията, канцеларията на държавния глава привлечи профилирани специалисти: освен Арестович, можем да си спомним още един съветник на Ермак – Михаил Подоляк, бивш политтехнолог и медиен мениджър.

В началото на 2022 г. обаче Арестович започва да се уморява от задълженията си, критикува властите и накрая подаде оставка на 17 януари. Но месец и няколко дни по-късно в отношенията му с екипа на Зеленски се намесва голямата война. През февруари Арестович се завърна – и стана един от основните говорители на президентския екип.

След началото на войната Арестович се превърна в политическа звезда в Украйна и Русия. Но с течение на времето той започна да дразни публиката си – и си плати за думите си за Днепър

Арестович се върна в екипа на Зеленски в критичен момент, когато Украйна бе атакувана от военната машина на Путин, руските войски ляха близо до Киев, а бъдещето на страната бе забулено в мъглата на войната. При тези обстоятелства той пое функцията на „главен прорицател“: използвайки опита си на пропагандист, съветникът на Ермак по време на брифингите и многобройните стриймове в youtube убежди украинското общество, че ситуацията е под контрол, че предимството е на страната на ВСУ и че войната скоро ще приключи.

Арестович се справи блестящо със задачата. Нивото на доверие към думите на оратора е високо – през май 2022 г. рейтингът му е втори след този на президента (65%, според проучването на КМИС), а през юли той също заема второ място, отново след Зеленски, в класацията на лидерите на общественото мнение в Украйна. Арестович знае как да въздейства и на руската публика, поне на онази част от нея, която беше склонна да слуша информация, противоречаща на официалната. Руските му „колеги“ също признават таланта му на пропагандист, а московската либерална интелигенция го обожава (вж. например разговорите му с писателя Дмитрий Биков).

Още от самото начало на войната обаче става ясно, че водещата роля на Арестович като говорител на властта е временна: с приключването на критичната фаза на конфликта, който се проточва и се превръща в кървава рутина, уменията му на пропагандист губят предишната си актуалност. Арестович няма достъп до ексклузивна информация или до процеса на вземане на решения, като основно се занимаваше с представянето на кратките сводки от фронта на прост и достъпен език.

„Неговите оценки и разсъждения се основаваха на почти същата информация, която има всеки загрижен гражданин с много време, който може да сърфира в каналите в Телеграм и да пресява огромни количества информация. Алексей боравеше с информация, но не е имал достъп до задкулисието“, обяснява тази трансформация публицистът Леонид Швец.

Постепенно Арестович отстъпва място на официалните оратори, а епатажните му изказвания (като например за собствените му президентски амбиции) започват да дразнят публиката (а вероятно и някои от управляващите). Арестович дори е обвиняван в липса на патриотизъм – за това, че се изказва в защита на руския език в Украйна. Както често се случва в украинската политическа култура, един доскорошен кумир бързо се превърна в токсична фигура.

В екипа на Зеленски Арестович остава свободен играч. Въпреки че се радваше на специалното благоволение на Ермак, президентската канцелария, както и обществото като цяло, вече не се нуждае от услугите му като кризисен мениджър. Всички последни месеци на 2022 г. вървяха към нова раздяла. Последна точка беше погрешното изказване в предаването на Марк Фейгин, че руска ракета е ударила жилищната сграда в Днепър, защото е била свалена от украинска система за противовъздушна отбрана. Военните отричат твърденията на Арестович, но руската пропагандна машина с удоволствие ги подхвана. Версията за украинската система за противовъздушна отбрана стана официална дори в устата на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков и на руския постоянен представител в ООН Василий Небензя. Арестович бе подложен на гнева на украинското общество, а оправданията и оплакванията му за преумора изглеждат неубедителни на фона на изваждането на телата на цивилни изпод развалините.

Арестович бе принуден да признае грешката си и да подаде оставка. Президентската канцелария не го задържа: разходите по „спасяването“ на съветника явно са били по-сериозни от ползата, която той би могъл да донесе на президентския екип.

Арестович смирено прие напускането си на екипа на Зеленски. Но той със сигурност има политически амбиции – и след войната може да разчита на подкрепата на рускоезична Украйна

Напускането на Арестович неминуемо породи редица слухове за неговото бъдеще – обещава му се самостоятелна политическа кариера и преминаване в опозиция на Зеленски (руските „доброжелатели“ са особено усърдни в това). Всъщност обаче все още няма сигнали, че бившият съветник ще се отдалечи от властта. Официалната оставка не променя почти нищо: напълно е възможно Арестович да продължи да съветва президентската канцелария, но не публично. Както и да продължи собствената си медийна кариера. Той формулира накратко позицията си към властите по следния начин: „Докато има война – пълна подкрепа. След войната ще видим“. Арестович поставя специален акцент върху факта, че е станал жертва на информационна кампания, в която са се обединили московските пропагандисти и вътрешната украинска патриотична опозиция: „Нашата „да ме прощава господ“, опозиция“ проведе съвместна информационна операция с руснаците срещу украинския гражданин. И моят въпрос е дали това не е синхронизирана кампания.“ За това, че екипът на президента може би все още има нужда от него, Арестович намеква с горчиво-иронично напомняне: „Когато напуснах предишния път, месец и половина по-късно избухна войната“.

Въпреки смирението, с което Арестович приема напускането на екипа на Зеленски, активната и, откровено казано, нарцистична натура на пропагандиста едва ли ще бъде удовлетворена от оттеглянето му в сянка. Така че възможността бившият съветник да започне политическа кариера не изглежда невероятна. Разбира се, не в близко бъдеще – всички политически процеси са замразени за времето на войната – а в следвоенното бъдеще. В това бъдеще ветеранът на украинската политическа журналистика и депутат Сергей Рахманин прогнозира преформатиране на партийната система в Украйна и появата на нови популистки проекти: „Отново ще има търсене на оратори, на такива, които са харизматични, ярки, красноречиви.“ След като проруските партии слязоха от сцената – като забранената „Опозиционна платформа – за живот“ или „Опозиционния блок“ – ще се освободи ниша в рускоезичните региони на страната, която Арестович може да заеме, като създаде своя партия (която може да стане съюзник на управляващата „Слуги на народа“).

В многобройни изказвания Арестович формулира и собствената си идеология на „Петия проект“. Той предвижда възстановяването на украинската държава като всеобхватен проект „Украйна-Русия“, който претендира за наследството на Руската империя и СССР (чрез позоваване на огромния принос на украинците за техните постижения) и по този начин за доминираща роля в политическото устройство на цяла Източна Европа.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар