Ще служат ли ултраортодоксалните евреи в израелската армия след решението на Върховния съд

Ще служат ли ултраортодоксалните евреи в израелската армия след решението на Върховния съд

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 25 юни Върховният съд на Израел постанови, че израелското правителство трябва да започне да призовава ултраортодоксалните евреи в армията. Всъщност ултраортодоксалните евреи са били освободени от военна служба през всичките 76 години, откакто съществува Израел. И това е така, въпреки че няма твърди правни основания за това и има много вътрешнополитически конфликти на тази основа. Противоречията се изостриха особено много с избухването на войната в ивицата Газа: израелското военно ръководство твърди, че е необходимо да се увеличи числеността на армията, докато светските политици твърдят, че е време ултраортодоксалните да дадат своя принос към отбраната на страната. Сайтът “Медуза” разказва за същността на този спор – и за перспективите за неговото разрешаване.

Кои са ултраортодоксалните

Това са най-стриктните последователи на еврейските религиозни закони: кашрут, шабат, правилата за семеен живот и т.н. На иврит те се наричат “харедим”, буквално “треперещите”.

Много харедим живеят в специални градски райони или дори в отделни градове (най-големият от тях е Бней Брак близо до Тел Авив с население над 200 000 души), защото техният начин на живот не се вписва добре в светския. Те имат специална образователна система, която осигурява задълбочени познания за юдейското вероучение и религиозното право – и често напълно игнорира математиката, физиката, чуждите езици и други светски предмети.


Снимка: БТА/AP

Около половината от мъжете харедим не работят. Те учат в йешиви (религиозни висши училища) и колели (специални йешиви за женени студенти), получават стипендии частично или изцяло за сметка на държавата, а след това и помощи за безработица. Основното им занимание е изучаването на Тора.

Около 80% от жените харедим работят и често те са основните носители на доходи за семейството. Заради образованието и начина си на живот харедите по правило получават само неквалифицирана и нископлатена работа. Средният им доход на глава от населението е почти наполовина по-нисък от този на другите групи от еврейското население на Израел.

Към май 2024 г. харедим са около 11% от близо 10-милионното население на Израел (според други оценки към 2023 г. те са 14%). Този дял нараства бързо: повече от една четвърт от населението е на възраст под 15 години, а сред тях има непропорционално много харедим. Факт е, че светските семейства в Израел обикновено имат две или три деца, докато нормата при ултраортодоксалните е пет, седем или дори десет деца.

Много израелски експерти, политици и публицисти виждат в положението на харедим несправедливост и заплаха за бъдещето на страната. В края на краищата една значителна – и бързо нарастваща – част от населението на практика е изключена от икономическия живот.


Снимка: БТА/AP

Светските граждани плащат данъци, голяма част от които се изразходва за тези, които биха могли да се издържат и сами. Въпреки това харедим имат политическо влияние, несъразмерно с дела им от населението на страната, да не говорим за икономическия им принос: те контролират 18 от 120-те места в Кнесета (израелския парламент) и поради особеностите на израелската политическа система могат да налагат волята си на много по-големи сили.

Фактът, че преобладаващото мнозинство от харедим не служат в армията, предизвиква особено възмущение.

Защо ултраортодоксалните не служат в армията

Израел е милитаризирано общество. В страната с население от 10 млн. души повече от 600 000 души служат в армията или са в резерва. А резервистите често биват мобилизирани (например след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. бяха повикани около 300 000 души) и за тях се организират редовни тренировъчни лагери и учения – в страна, която почти постоянно е във война, това съвсем не е формалност.

Военна служба трябва да отбият всички израелци, когато навършат 18 години: жените – поне две години, мъжете – поне две години и осем месеца. Службата в резерва продължава до 40-годишна възраст (в момента в Кнесета се разглежда законопроект за вдигане на тази възраст). Двете най-големи групи, които не подлежат на тази повинност, са израелските араби (около 20% от населението) и харедим. Обаче и едните, и другите могат да служат доброволно.


Снимка: БТА/AP

Първоначално, когато през 1948 г. е създадена Държавата Израел, освобождаването на харедим от военна служба е компромис между тях и основателите на държавата – светските леви ционисти, водени от Давид Бен-Гурион. Политическите лидери на харедим се съгласяват със светска национална държава, а Бен-Гурион се съгласява да признае специалната роля на юдаизма в нея. В разгара на Войната за независимост премиерът освобождава 400 учащи се в йешива от военна служба. Но при условие, че единственото им занимание ще бъде изучаването на Тора – това, което прави юдеите юдеи. Споразумението е наречено с фраза от Талмуда: “Торато умануто” (“Изучаването на Тората е неговото призвание”).

Споразумението не е било разписано в никакви закони. Харедим са освободени от него въз основа на заповед на министъра на отбраната. Това се е смятало за временно решение, а постоянното е било периодично отлагано: то би изисквало ясно определяне на отношенията между държавата и религията, което неминуемо би довело до тежък вътрешен конфликт. Въпреки че оттогава правната формулировка се е променяла няколко пъти, всъщност това временно решение е в сила и до днес.

Съвременните харедим смятат освобождаването от военна служба за свое свещено право и остро протестират срещу премахването му. Аргументите на техните политически лидери са предимно религиозни. Така например лидерът на партията ШАС Арие Дери казва: “Еврейският народ е оцелял след преследвания, погроми и войни само защото е запазил своята уникалност, Тората и заповедите. Това е нашето тайно оръжие срещу всички врагове, завещано от Създателя на Вселената. Учениците [от йешива] съхраняват нашата особена сила и осигуряват чудеса на бойното поле”.

Още през 2015 г. равин Ашер Кушнир настоява: еврейският народ се е възраждал отново и отново след многобройните бедствия в историята си благодарение на факта, че е запазил корените си – Тората. “Тези, които преподават Тора, вече носят основната тежест на отговорността за съществуването ни като народ”, пише той. – И затова те не носят допълнителни военни задължения”.

Светските хора, разбира се, не се убеждават от подобни разсъждения – точно както религиозните хора не са убедени от светските аргументи. Сякаш спорещите говорят на различни езици – и не могат да се убедят взаимно.

Освен това политиците харедим се оплакват, че светските власти (особено Върховният съд) – и светското мнозинство от израелското население като цяло – не уважават и не разбират тях и техните избиратели, дискриминират ги, наричат ги паразити и никога не се произнасят в тяхна полза. Те смятат, че освобождаването от военна служба е почти единствената им привилегия – и много държат на нея.

И накрая, армията в Израел е най-важната институция за интеграция и асимилация. Тя е много светска институция, въпреки че спазва основния кашрут. И много харедим не искат да изпращат децата си там, не от страх за живота им, а от страх, че те ще се проникнат от светски идеи и ценности, ще намерят светски приятели и ще се върнат като нехаредим.

Ще служат ли сега ортодоксалните

Не – поне не сега.

Върховният съд на Израел неведнъж е постановявал, че е незаконно да се освобождават учениците от йешива от военна служба – например през 2017 г. Всеки път това е последвано от друго временно правителствено решение, някакво преиздаване и отлагане – и всичко си остава по старому.

Трайното решение на проблема с призоваването на харедими в армията или освобождаването им от служба може да бъде само политическо. Това означава, че Кнесетът трябва да приеме закон в този смисъл.


Снимка: БТА/AP

Партиите, представляващи интересите на харедим, имат политическо влияние, непропорционално на дела на харедим в населението на Израел – дори според резултатите от последните избори. От 120-те места в сегашния Кнесет 11 се заемат от партията ШАС, а други седем – от блока Ягадут а-Тора. Те са част от управляващата коалиция, оглавявана от министър-председателя Бенямин Нетаняху, която има общо 64 места в парламента. Но мнозинството от коалицията (най-вече най-голямата партия Ликуд с 32 места) в една или друга степен подкрепя изпращането на призовки на харедим.

За ШАС и Ягадут а-Тора обаче освобождаването на харедим от военна служба е въпрос на принцип и те ще гласуват против закон и той не би бил приет. Въпреки че представителството им в Кнесета изглежда малко, напускането на някой от тях би означавало, че коалицията ще загуби мнозинството си. Това би било последвано от разпадане на правителството и вероятно предсрочни избори, на които Ликуд почти неизбежно ще загуби. Съответно коалицията няма да приеме решителен закон точно сега.

Но също така е невъзможно да се впише в закона постоянно освобождаване на харедим от служба: това е твърде непопулярно решение дори в управляващата коалиция, да не говорим за избирателите.

Следващите избори за Кнесет ще се проведат през октомври 2026 г. Вероятно е те да се проведат по-рано: управляващата коалиция има достатъчно причини да се срине дори извън въпроса за военната служба на харедим: провалът на системата за сигурност на 7 октомври 2023 г., крайно непопулярната съдебна реформа и поредицата от корупционни скандали.

В следващия Кнесет влиянието на ултрарелигиозните партии вероятно ще бъде по-малко, отколкото в сегашния Кнесет – но и това не гарантира нищо.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар