Що е унижение? Когато офицери рапортуват на ПКП в ден за Апостола. И турци са възмутени

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Има израз „този счупи тъпомера“. У нас е всекидневие някой да чупи измисления уред. Счупихме обаче и уреда за измерване на унижението. Ще обясня. 19 февруари мина. Политиците се изредиха пред камерите и микрофоните и издекламираха криво-ляво втръснали клишета за Апостола.

Както всеки път. „Да претворим в живота заветите на Дякона“, – казват и въртят очички, дали е уловено тяхното величие… И полагат големи красиви букети и скъпи венци, платени с държавни пари. Боже, какво лицемерие и скука.

 

Няма покой за големия българин…

 

С това сме свикнали, което хич не е добре.

 

Но има нещо, което е такъв потрес, че съзнанието на нормалния човек отказва да приеме. Висши офицери набиват крак и рапортуват на Караянчева. ПКП, както я нарече в разговор с вицето Дончев премиерът Борисов, се изтъпани в Карлово, родното място на Апостола. Военни от всякакъв ранг и чинове си потрошиха краката да маршируват край нея. Ужасно и позорно!

 

Сигурно се оправдават пред съвестта си, че козируват на Председателя на Народното събрание, а не на конкретна личност. Но когато председател, довел парламента до най-ниско ниво на обществено доверие и приел с усмивка отвратителното определение по неин адрес от министър-председателя, не предполага към подобно раболепие. Тя няма право на този „подарък“, въпреки протокола. При това на отбелязване годишнина от обесването на Васил Левски.

 

И понеже тя не е в състояние да оцени ситуацията, в която е изпаднала, трябва други да го направят. Представителите на Българската армия можеха да сторят това. Ако имаха чест и достойнство. Ако имаха… Предпочетоха унижението.

 

Представете си капитан Райчо Николов да рапортува на подобна фигура в подобна ситуация. Или капитаните Атанас Узунов, Олимпи Панов, Христо Попов, подп. Данаил Николаев и др. А генералите Владимир Вазов, Климент Джеров, Радко Димитриев, Никола Попов и мн. др? Горди и способни български командири, защитавали България в няколко войни и стотици тежки сражения.

 

Полк. Борис Дрангов казва: Предпочитай да бъдеш осъден за излишна смелост, отколкото за излишна предпазливост.

 

Няма ли вече офицери с достойнство?

 

Огнян Стефанов

 

П.П. След публикуването на този текст ми се обадиха няколко души български турци, някои от които считам за свои приятели. Не криеха емоциите и възмущението си от поведението на председателя на Народното събрание. Не премълчаха и разочарованието от присъстващите там армейски командири. Ако говорим за български етнически модел, това е моделът, описан от Васил Левски. Дворците и милионите на хора от върхушката на ДПС нямат нищо общо с този модел.

Бях длъжен да добавя тези няколко реда.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар