Южна Америка се превърна в първенец във ваксинационната надпревара – Свят

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

През по-голямата част от 2020 г. и в началото на 2021 г. Южна Америка беше кота нула в световната борба срещу пандемията от COVID-19. В Перу имаше недостиг на кислород. В бразилския град Сао Пауло гробарите работеха и през нощта. В Гуаякил, в Еквадор, тъпчеха телата на починалите в корабни контейнери.

Бразилия, най-голямата страна в Южна Америка, стана втора в света по брой на жертвите от COVID-19, а смъртността в Перу и Аржентина беше една от най-високите на глава от населението също в световен мащаб.

Но през последните месеци въпреки неравномерното качество на здравните услуги и въпреки по-ниския жизнен стандарт в сравнение с Европа и САЩ, регионът изненадващо се превърна в първенец във ваксинационната надпревара.

С 63,3 процента напълно имунизирано население, Южна Америка сега е най-ваксинираният регион в света, според проекта „Нашия свят в данни“ (Our World in Data), който събира официално обявяваните от правителствата по целия свят данни.

Европа е на второ място с 60,7 на сто ваксинирани. В Африка само 8,8 процента от населението е със завършена ваксинация.

Заболеваемостта и смъртността в Южна Америка намаляха драстично в сравнение със средата на годината, когато почти половината случаи на заразяване и смърт в света бяха съсредоточени в този регион и в региона на Карибите. Сега Европа е мястото, където заради разпространението на варианта Омикрон, случаите на зараза отново бележат скок.

Според епидемиолози няколко фактора обясняват бързото ваксиниране на населението в Южна Америка. Най-важният по тяхно мнение обаче е десетилетният опит в провеждането на успешни имунизационни кампании, защото той е създал необходимата инфраструктура за организирането на масова ваксинация и едновременно с това поражда доверие сред населението.

Успешните ваксинационни кампании през последния половин век в Бразилия срещу вариолата, менингита, детския паралич и шарката са довели до това, че противниците на ваксините там са малцина, каза Пауло Лотуфо, епидемиолог и преподавател в Университета на Сао Пауло.

В някои големи градове като Рио де Жанейро и Сао Пауло имунизирано с поне една доза е над 99 процента от пълнолетното население, твърдят властите. Бразилците често казват с гордост, че страната им притежава „култура на ваксинация“.

Същото може да се каже за още няколко страни в региона, които и преди са организирали мащабни имунизационни кампании, на базата на травмиращ опит, натрупан по време на други епидемии от заразни болести в десетилетията преди това.

„Това доверие, което е трупано с години, се базира на ползите от нашата мащабна имунизационна програма“, каза Леда Гуци, експерт от Буенос Айрес по инфекциозни заболявания.

Ключова заслуга за това имат и ефективните здравни послания, каза Албърт Ко, преподавател във Факултета по обществено здраве в Йейл и сътрудник и изследовател във фондацията от Рио де Жанейро „Освалдо Круз“.

В Бразилия например, за да рекламират ваксинацията, здравните власти използват талисман на име „Зе Готиня“, послушно изглеждащо бяло човече с форма на капка; те правят усилено такава агитационна кампания, въпреки че самият президент Жаир Болсонаро отказва да се имунизира.

По-рано през годината бразилската фънк звезда Ем Си Фиоти (MC Fioti) публикува видео с преработена версия на един от хитовете си, направено в сътрудничество с Института по биомедицина „Бутантан“ в Сао Пауло с цел да популяризира ваксинацията.

Регионът обаче далеч не е вън от опасност, особено като се има предвид разпространението из света на варианта Омикрон.

Дори с внушителните 63,3 процента ваксинирано население той остава под прага, който според повечето експерти е нужен за изграждането на колективен имунитет.

Омикрон в момента върлува в голяма част от Европа въпреки сходните равнища на имунизация.

В Латинска Америка има драстични разлики между отделните страни при ваксинирането на децата. В Бразилия и Мексико одобряването на ваксините за децата от властите става сравнително бавно.

Друг проблем, който може да възникне, е този с използваните за имунизацията препарати. Много страни като Чили, Уругвай и Бразилия, особено в началото на ваксинацията, в значителна степен разчитаха на „Коронавак“, ваксина, произвеждана от китайската компания „Синовак“.

Макар и този препарат да е хвален заради лесните условия на съхранение, ефикасността му е по-ниска от тази на аналозите му, а досега най-малко едно изследване на първоначални данни е показало, че тази ваксина може и да не произвежда антитела срещу Омикрон варианта. По-рано този месец Световната здравна организация заяви, че имунизираните със „Синовак“ – и с всички останали „деактивирани ваксини“ (ваксини с деактивиран вирус) – трябва да си поставят бустерна доза.

Пак според епидемиолози Омикрон може да е по-ловък в заобикалянето на имунитета след преболедуване. Това може да е лоша новина за този регион, в който вирусът в началото на пандемията порази цели квартали.

„В Бразилия се заразиха много хора, особено от уязвимите общности“, каза Ко, епидемиологът от Йейл. „Виждаме как този вирус заразява хора, които вече са се заразявали.“

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар