1.5% от БВП за културата, но ако има пари

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Рекорд поставиха днешните преговори за коалиционно правителство, водени от „Продължаваме промяната“ и излъчвани пряко онлайн. След като дебатите по тема Екология продължиха шест часа, почти толкова закръгли и разговорът за култура – и двата водени от Кирил Петков.

„До 1.5 процента от БВП да отива за култура, но ако има пари“, бе заключението от многословната среща с участието на ПП, ДБ, ИТН и БСП. Не се каза откъде ще се осигурят тези средства, освен че пореден парламент ще съживява неслучилия се досега Закон за меценатството, както и дългоочакваното захранване на културния сектор с отчисления от хазарта. Две от четирите преговарящи партии бяха заложили в предизборните си програми 1% от БВП за културата, за същото призоваха във вчерашното си писмо и обединените творчески съюзи в България.

От името на мандатоносителите освен Кирил Петков в преговорите се включиха сегашният зам.-министър на културата в служебния кабинет Весела Кондакова, актьорът и преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ доц. Тодор Мечкарски и певецът Христо Петров – Ицо Хазарта, който не издържа до края и си тръгна предсрочно.

Участниците за БСП бяха досегашният депутат и журналист Александър Симов, главният редактор на в. „Дума“ Боян Ангелов, директорът на Археологическия музей във Велики Преслав Александър Горчев, издателят Иван Гранитски и Невяна Малчева – началник на кабинета на културния министър в мандата на Стефан Данаилов. Оперният артист Георги Султанов, психологът Манол Манолов, депутатът икономист Любомир Каримански и неосъщественият кандидат за премиер на ИТН Пламен Николов представяха партията на Слави Трифонов. От „Демократична България“ в преговорите се включиха музикантите Стоян Михалев (депутат) и Васил Гюров, културологът проф. Александър Кьосев и бившият депутат в 46-тото Народно събрание Бонка Василева.

Доц. Тодор Мечкарски водеше протокола на вечерта, след като политическите формации се съгласиха без особени противоречия за промени в нормативната база на Законите за авторското право, за радио и телевизия, за меценатството, за читалищата. Нямаше спорове и относно засилване на връзките между култура и образование, актуализация на мерките за подкрепа на културата в пандемия, създаване на регистър за самоосигуряващите се артисти (които пострадаха най-силно от пандемията), дигитализация на информационната база в сектора, минимална заплата и справедлива пенсия за артистите, стимулиране на копродукции и фестивали.

Четирите партии се обединиха и около изработването на цялостна 10-годишна културна стратегия, която да се изготви от немногобройна експертна група и да бъде в основата на всички желани законодателни реформи. Според някои тя трябва да е готова до февруари, други изразиха скептицизъм относно този срок.

Липсата на конкретика, засягаща работещите в културния сектор, не попречи да бъдат дискутирани най-разнообразни популистки тези, като ваучери за културно потребление на младежите (практика, заимствана от Франция и Италия) и развиване на извънкласните дейности (известни някога като кръжоци).

Повече спорове предизвикаха необходимите промени в Закона за културното наследство и НИНКН. Част от преговарящите не бяха съгласни с дефиницията на ДБ за „декриминализирането“ на културата, касаеща както корупционните практики в различни областти, така и откровено престъпни практики в сферата на иманярството и археологията, и тяхното предложение за създадане на нарочна комисия за това. Любомир Каримански от ИТН опонира, че в прокуратурата има отдел, който се занимава с колекциите и злоупотребите с културно наследство и че „когато прокуратурата започне да работи както трябва с друг главен прокурор, всичко ще си дойде на мястото“. Кирил Петков благодари за тази бележка и добави: „Добре е да го напомним на публиката“.

Преговарящите не постигнаха съгласие относно отварянето на Закона за кино, приет от 44-ото НС, и създаването на устройствен правилник, чрез който той да функционира нормално. При приетата първоначално с ентусиазъм идея за приобщаването на ромите към училищата по изкуства се оказа спънка измислянето на нерасистка формулировка. Не се стигна до конкретни стъпки и в подкрепа на културния туризъм, за който споменаваха многократно участници от всички представени политически сили. Предложението да бъде запазено 9% ДДС върху книгите, прието като облекчаваща мярка в коронакризата, не бе одобрено като постоянна ставка. Кирил Петков настоя, че „Продължаваме промяната“ се отнася предпазливо към промени в данъчната система и въпросът трябва да се обсъди допълнително.

Проблем пред разговорите по същество се оказа липсата на компетентност у самите преговарящи по отделните повдигнати теми – било за статута на читалищата, спецификите на киноиндустрията, симфоничните оркестри или стимулите за излъчване на българска музика. В последната тема блесна Ицо Хазарта, който подкрепи идеята да има стимули за излъчването на повече българска музика, която според него трябвало да бъде … народна. Неколкократно различните политически субекти предлагаха създаването на програми или дирекции, каквито всъщност вече има.

Вече лансираната от ПП идея за превръщане на неизползваните пространство от галериите в „хъбове“, работилници и средища бе харесана, а към нея Кирил Петков добави и друг лаишки принос към темата – увеличаване на посещаемостта чрез лансиране на млади творци (всеки от тях щял да доведе по 50-100 роднини и приятели, които да видят творбите му).

Имаше и други ексцентрични хрумвания, които не бяха приети единодушно – като например предложението на БСП за създаването на Закон за българския език или идеята на „Има такъв народ“ БНТ и БНР да имат обща администрация, така че по-голяма част от бюджетните им средства да се инвестират в съдържание.

Най-ясно структурирана програма предложи ДБ, които наблегнаха на децентрализацията на структурите, както и на изваждането на Национален фонд „Култура“ и НИНКН изпод шапката на Министерство на културата и превръщането им в прозрачни публични агенции. Последните да бъдат подложени на допълнително обсъждане, се реши на срещата.

Водещият преговорите Кирил Петков обобщи, че парите трябва да следват качеството, за да няма култура тип осмиваната във филма „Мисия Лондон“. Той уточни, че за него качество е, когато цялата зала става на крака да аплодира изпълнителя. Разбира се, у нас стават на крака и на чалга-концертите, но в случая ставаше дума за концерти на Теодосий Спасов в Брюксел и Торонто.

Той не пропусна да подчертае, че „предприемачеството в културата не трябва да е табу“ и че не може да се разчита само на държавно финансиране, не пропускайки за пореден път да посочи любимия си пример в тази област – Кристо. Трябва да увеличим бюджета, но и да насърчаваме предприемчивостта, заключи той.

Петков даде да се разбере, че той и партията му имат отношение и към паметниците на културата. „Всяка една стара къща, дори в София, когато е унищожена и заменена с лъскава нова сграда, това е загуба завинаги. Мен ме боли за всяка загубена стара къща“, каза съпредседателят на ПП.

 

Срещата предизвика почти еднозначно негативни реакции у заетите в културата. Публикуваме един от най-саркастичните коментари.

https://www.facebook.com/flornik/posts/10226836677524269

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар