10 неща, които ни липсват от София на близкото минало

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Столицата расте, не старее, но със сигурност се променя непрекъснато.

Паметници се издигат и изчезват, някои точки стават модерни, други изпадат в забрава, а един ден се будиш и от стария град нищо не останало. Не всичко от София на 90-те и ранните 2000 ни липсва, но по няколко параграфа изпитваме необяснима носталгия.

ЕТО КОИ СА НАЙ-СТРАННИТЕ:

СРЕЩИТЕ НА ПОПА

За всеки модерен градски човек Попа е място, където бабички чакат трамваи и зависими чакат човека. Никой не може да предположи, че навремето това беше точка по-куул от Кристал и по-социална от НДК.

Всички срещи се случваха на Попа, а понякога и оставаха там, защото хората така или иначе гравитираха около паметника на „Патриарх Евтимий“. Пак имаше наркомани, но те бяха възпитани и социални – винаги не им стигаха за нещо 18 стотинки.

УЛИЧНИТЕ ТЕЛЕФОНИ

В годините преди мобилните комуникации да станат даденост, само мутрите и супербогаташчетата имаха джиесеми, умерените гъзари пейджъри, а редовите граждани – домашен телефон.

Имаше даже хора без телефон вкъщи, но ние с тях не общувахме много-много. Оранжевите и сините телефони бяха основни стожери на градската комуникация – пред тях имаше опашки, а фонокартата беше важен фешън аксесоар. Някой сигурно ще каже, че тези телефони още съществуват. Възможно е. Има един такъв на „Графа“, но сме виждали да го ползват с карта само веднъж, при това не по предназначение.

КУПОНИТЕ В АПАРТАМЕНТИ

ДАЛИ ЗАЩОТО СЪСЕДИТЕ БЯХА ПО-ТЪРПЕЛИВИ ИЛИ ПРАКТИКАТА ПО-РАЗПРОСТРАНЕНА, НО КУПОНИТЕ ПО АПАРТАМЕНТИ БЯХА ТРАДИЦИОННИЯТ НАЧИН ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА РОЖДЕНИ ДНИ, ИМЕНИ ДНИ ИЛИ ПРОСТО ПЕТЪК ВЕЧЕР.

Издевателствата над покъщнината на потърпевшия домакин бяха повсеместни, а ако някой видеше хора да висят по терасите на блока си, имаше пълното право да се присъедини към всяко джамборе. Затова и повечето купони свършваха с бой, не с полиция.

ЛЯТНОТО КИНО

Концепцията да гледаш филми на открито все още съществува във вид на разни събития тук и там, но лятното кино беше нещо повече от това. Никой не отиваше заради филмите, а за социалния момент на преживяването.

Те и без това лентите варираха от 70-арски френски кримки с Ален Делон до 80-арски американски сапунки стил „Флашденс“ и „Божествени тела“. Лятното кино по някаква причина обаче привличаше хубавите момичета. За съжаление с тях идваха и разните хм… нека ги наречем воайори, които вместо филма гледаха тях и люпеха слънчоглед. Общо взето, за всекиго по нещо.

ИКАРУСИТЕ

Класическият червен градски автобус тип хармоника носеше гордото име „Икарус“ и беше произведен някъде в Будапеща. В митологията Икар е летял прекалено близо до слънцето, затова са се разтопили крилете му. Това е проблем, който никой унгарски рейс не е имал. Летенето, не разлепянето. Иначе скърцането, виенето, пушеците и дупките в гумираните уплътнения бяха ежедневие. Логиката на градския транспорт от едно време беше – щом е дошъл и горе-долу върви, нямаш право да се оплакваш!

СТРИЙТ ПАРАДЪТ

На 1 и 2 юли 2000 се проведе първият стрийт парад на Metropolis. После събитието беше отразено във водещ всекидневник в раздел „Културно-масови мероприятия“ със заглавие „Два дни манифестация под звуците на техно: десетина хиляди души с шарени коси и лъскави дрешки за първи път танцуваха из центъра на София“.

Парти шествието включваше всеки, който е някой от клубната вселена, плюс всякакви туристи и случайни минувачи. Тръгваше се от “Аптека” по “Витошка” и ”Патриарха”, та чак до „Паметника“,  а за преживяването после се разказваха легенди поне до другата година.

УЛИЧНАТА ТЪРГОВИЯ

Сега улиците са за селфита, но навремето те бяха нерегламентирана търговска зона. Основно се предлагаха касетки – метъл, сръбско, вицове, но също така и вестници „Кой си ти“, „Кой съм аз“, „Чук-чук“.

НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО УЛИЦИТЕ БЯХА ЕДНО МИНИ КАЗИНО С ИГРИ КАТО БИЛЕТЧЕТА ЗА ЛОТАРИЯТА И „ТУКА ИМА, ТУКА НЯМА“. ОБИКНОВЕНО НЯМАШЕ.

МАРШРУТКИТЕ

Тази велика форма на транспорт, разработена на принципа на консервната индустрия, кой знае защо на практика вече не съществува. Преди години обаче маршрутките управляваха света: те всяваха страх по пътищата, изпреварваха поршета, даже задминаваха голфове, сливаха в едно времето и пространството.

Няма превозно средство на света по-бързо от закъсняваща маршрутка. Може би и точно това се е случило с маршрутките – толкова бързо са се движели, че са излетели в околоземна орбита.

МЕГА КЛУБОВЕТЕ

По днешните стандарти голям клуб има капацитет от 200-300 души. Толкова имаше в тоалетната на Escape четвъртък вечер. Сегашните масовки се изнасят в зали и се случват веднъж на високосна, някога всички се бутаха на едно и също място всеки един уикенд. Което, от една страна, улесняваше както организацията, така и комуникацията. Сега половината вечер минава в чакане, търсене, писане и като цяло събиране на пъзела от различните части на компанията.

ПЕТОКРИЛИЯТ СЕДМОЧЛЕННИК

Една от главните атракции на Ендекато на културата беше метална скулптура, изразяваща нещо неясно с хвърчащи във всички посоки декоративни елементи. Официалното ? название беше „Архитектурно-монументален комплекс 1300 години България“, по народному Петокрилият Седмо…ъъъ членник. При създаването си монументът предизвиква вълна от негодувание (доколкото тоталитарният режим е позволявал). Даже държавният глава Тодор Живков не харесва паметника и се разграничава публично от него. Чингиз Айтматов и Херберт фон Караян обаче пък са изразили овации, така че какво разбира. С годините свикнахме с уродливостта му и даже тази грозота намери място в сърцата ни. / socbg.com

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар