4.7 милиарда причини Виваком да крие годишния си финансов отчет за 2020 г.

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Може ли да познаете колко пъти е нараснало възнаграждението на членовете на ръководството на Виваком за една година? Въпрос за… 30 милиона… Но по ред. Виваком продължава да не обявява в Търговския регистър годишния си финансов отчет за 2020 г. въпреки, че той е изготвен и е одитиран още на 29.04.2021 г.

Изглежда ръководството на компанията има над 4.7 милиарда причини да бави публикуването на отчета. На какви смущаващи обстоятелства одиторите са обърнали изрично внимание?

Според отчета, през 2020 г. Виваком е поело задължение да отговаря (гарантирало е) за изплащането на колосални по размер заеми, които компанията дори не е получавала и чийто размер надвишава в пъти както счетоводната, така и пазарната стойност на активите на телекома. Според Търговския закон при това положение Виваком следва да е в състояние на свръхзадлъжнялост – с произтичащите от това последици за дейността на компанията.

 

Кой и защо принуди най-големия български телеком да отговаря за плащането на непосилни кредити, ползвани от други лица? За какво са изхарчени гарантираните от Виваком над 4.1 милиарда лева (главница и лихви)? Има ли прокуратура, която да разследва тези „сделки“, които загробват компанията и за които има голяма вероятност да са извършени в противоречие със закона: ако гарантираните от Виваком заеми са използвани за погасяване на предходни заеми за закупуването на самата Виваком.

Има ли скрит акционер, който се крие зад официалният собственик на Виваком и КОЙ е той? Защо одиторите намират за важно да обърнат внимание и на въпроса за собствеността на компанията?

 

Одиторите на Виваком – Делойт Одит – са счели за важно да обърнат внимание на разгледаните по-долу обстоятелства. „Обръщане на внимание“ съгласно счетоводните стандарти се прави по въпроси, за които одиторите считат, че носят значителна несигурност за бъдещето на компанията и са от голямо значение за възможността на одитираното дружество да съществува като действащо предприятие, или в бъдеще могат да доведат до катастрофални за дружеството и финансовото му състояние последици.

На кои факти одиторите обръщат внимание и защо:

 

1. Компанията се е задължила да отговаря за колосални дългове на трети лица и според правилата на Търговския закон има риск да е изпаднала в състояние на свръх задълженост.

През 2020 г. Виваком е поела задължение да отговаря чрез предоставяне на корпоративни гаранции, за изплащането на огромни заеми, получени от други компании в общ размер на главницата и лихви – общо над 4.1 милиарда лева. Отделно, компанията има задължения по ползвани от нея заеми и задължения към трети лица в размер общо над 620 млн лева. Тоест общият размер на паричните задължения на Виваком е нараснал над 5 пъти само за една година – от 867 милиона лева през 2019 г. до невероятния размер от над 4.7 млрд. лева. Това е еквивалента на 15% от брутния държавен дълг на България за 2020 г.

 

Според Търговския закон едно дружество е свръхзадлъжняло, ако имуществото му не е достатъчно за да покрие паричните му задължения. Правната доктрина е единодушна, че в сумата на паричните задължения се включват всички видове парични задължения, включително и тези с ненастъпил падеж, както и условните задължения. Според отчета, общата балансова стойност на активите на Виваком е в размер на 1.5 млрд лева. Тоест сумата на паричните задължения на Виваком надвишава с над 300% (3 пъти) стойността на неговите активи. Дори и да приемем, че пазарната стойност на активите на Виваком е по-висока от балансовата, то в този случай пазарната стойност следва да съответства на пазарната цена, на която Виваком беше закупена от сегашния си собственик през 2020 г. – тоест 1.2 млрд. евро за 100% от Виваком. Но дори и при този по-либерален поглед, отново излиза че паричните задължения на Виваком са над 200% (два пъти) над пазарната стойност на компанията. Търговският закон дефинира това състояние като „свръхзадлъжнялост“.

Наложително е да се проследи пътя на гарантираните от Виваком заеми към трети лица и да се провери дали всички или част от тях не са използвани по забранен от закона начин: за погасяване на заеми, използвани за закупуването на самата Виваком. Тоест дали Виваком не е платила цената за собственото си придобиване. Съгласно българското законодателства, дружество не може да обезпечава пряко или непряко придобиването на свои акции от трето лице. Интересно, дали ще се самосезира българската прокуратура, или както обикновено, когато става дума за няКОИ  определени хора, ще се прави, че не чува и няма да защити обществения интерес?

Ако се окаже, че гарантираните от Виваком заеми представляват забранена от закона сделка, то и дадените от Виваком гаранции за изплащането на тези заеми ще са нищожни – тоест тази българска компания ще се освободи от един непосилен дългов товар, който иначе ще плащат всички нейни абонати.

 

2. Кой е крайният собственик на Виваком?

Записът в годишния отчет не съответства на широко прокламираното твърдение, че Виваком е придобита от сръбската Юнайтед Груп. Според отчета, крайният собственик на Виваком е дружество, “контролирано от фондове, които са консултирани от фонда BC Partners”. Кои са тези фондове и на кого са те – остава загадка. Имаме един запис, който не дава отговор на въпроса КОЙ е крайният собственик на Виваком. Но пък има други непреки индикации кой ли може да е един от тези крайни собственици:

·       Обстоятелството, че близкият до Делян Пеевски Спас Русев запази ключовите си позиции в Надзорния съвет на Виваком и като управител в неговия едноличен собственик дори и след като продаде компанията.

·       Обстоятелството, че близкият до Спас Русев и Делян Пеевски изпълнителен директор на Виваком – Атанас Добрев запази поста си дори и след продажбата на телекома. Нормалната бизнес логика и практика е точно обратната – като си купуваш компания, не оставяш стария собственик да се разпорежда в ръководството и си назначаваш нов изпълнителен директор, или поне нов финансов директор. Но явно продажбата на Виваком не съвпада с нормалните бизнес практики и има друга логика….

·       А също и скорошната покупка от дружества над Виваком на Нова Телевизия и на едни електронни медии, които уж не са на Делян Пеевски.

 

3. Каква е наградата за мениджмънта?

На фона на поетите от Виваком колосални задължения за 4.7 милиарда лева е скандално, че възнагражденията за ръководството на компанията за същия период нарастват до гигантски размери – за 2020 г. възлизат на близо 30 милиона лева срещу само 5 милиона за предходната 2019 г. Тоест възнаграждението на мениджмънта представлява 22% от годишната работна заплата на целия останал персонал на компанията! Може би това е наградата и мотивацията на свръх-мениджърите на компанията, включително на нейния изпълнителен директор Атанас Добрев – „Мистър икономика“ за 2019 г. да я поставят на колене?

 

Витали Роник

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар