46% от българите са почти щастливи, 6% – напълно щастливи

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

46% от българите са почти щастливи, 6% – напълно щастливи Почти щастлива за трета поредна година е нацията, с лек ръст нагоре на съвкупния показател за щастие, който за 2021 година е 57 т. от 100 максимални. Това отчита Третият Национален индекс на щастието, съставен по поръчка на списание “Мениджър” от агенция G consulting.

Данните бяха представени от социолога Живко Георгиев на специалното събитие “Трети обществен разговор за щастието на нацията” в София на 10 юни.

Добрата новина е, че противно на очакванията за катастрофален спад на индекса, най-вече заради тежката двойна криза – икономическа и здравна, породена от Covid пандемията, такъв не се регистрира.

И тази година националният Индекс на щастието проследява 50 индикатора, групирани в 12 измерения, но и обръща специално внимание на ефекта от Covid. Индексът регистрира пълна гама от щети, нанесени в този период от време, но не здравните последствия са на първо място по негативен резултат, а ограничаването на контактите с близки и познати – 69%. Следват негативни емоции като потиснатост и депресия, породени от психозата в обществото – 53% и провалени планове за почивка и пътувания в чужбина.

Страната ни устойчиво е над средните глобални стойности по компонентите: социална подкрепа, психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота, баланс на времето и продължава да е под глобалните средни стойности в категориите субективно благосъстояние, достъп до култура, стандарт на живот, качество на околната среда, местна общност, управление.

Почти без изменения и тази година се запазва разпределението на индивидуалните стойности на националния Индекс. Според актуалните данни 6% от изследваните са напълно щастливи с резултат между 77-100 точки. 22% от населението е в групата на щастливите с резултат 66-76 точки. Отново най-голяма е групата на почти щастливите – 46%, с резултат между 50-65 т. За отбелязване е, че и в трите групи на територията на щастието има ръстове с по 1 процент в сравнение с предходния Индекс.

Представителите на активното, под 40-годишна възраст градско население с високи доходи и модерен, донякъде хедонистичен начин на живот, са най- потърпевшите от кризата и противоепидемичните мерки. До голяма степен това се обяснява с високите показатели на измерени негативни преживявания като силно ограничаване на контактите с близки и познати (69%), потиснатост и депресираност от обществената психоза (53%), провалени планове за пътувания и почивки (46%).

В същото време за разлика от предходните две проучвания по-скоро позитивни промени се наблюдават при социални категории и групи, които преди Covid времената бяха на дъното на Индекса на щастието. При категорията на пенсионерите и лицата на възраст 70+ години например за първи път е регистриран дял на нещастните под 40%.

Още една любопитна разлика в сравнение с предишните две изследвания е, че хората, живеещи на село са по-щастливи от тези в столицата.

Защо Финландия е най-щастливата нация в света?

Има три обяснения, разкри Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България, която бе сред основните участници в първия панел на събитието, модериран от Анна Цолова – автор, водещ, репортер и продуцент на новини и публицистични предавания.

Трите ключови фактора за класирането на финландците като най-щастлива нация в света според посланик Кристина Кувая-Ксантопулос са:1. Доброто управление, ниската корупция, стабилната държава; 2. Доверие между хората, доверие в обществото, общата свобода на избор; 3. Равенството. Финландците са на мнение, че независимо къде си роден имат равни права за образование и развитие.

Посланик Кристина Кувая-Ксантопулос подчерта специално, че е важно да се правят такива изследвания не само на глобално, но и на национално ниво, защото те дават добавената стойност за всяка държава къде се намира, какво е постигнала и какво трябва да направи. Големият проблем във Финландия например е чувството за самота, все повече хора се чувстват самотни и това оказва влияние върху общото щастие на нацията. От друга страна имаме много и най-различни общности, но предизвикателството за Финландия е да намери начин да сближи тези общности и да създаде мостове между тях.

Липсата на доверие в управлението е един от показателите в националния индекс на щастието, който продължава да бележи спад за трета поредна година и е под средните стойности в глобалния индекс – 37.8%, сподели социологът Живко Георгиев. “От доста години страдаме от растяща пропаст между управлявани и управляващи, което в последните години се трансформира в стигматизиране на цялата политическа класа. Това поразява доверието в институциите и обезкуражава хората да участват в политическия процес и да гласуват”, допълни той.

“Образованието и щастието не са в директна причинно-следствена връзка в България, което ни изолира от критериите на успешните нации”, счита проф. д-р Петър Стоянович, бивш дипломат и министър на културата, преподавател в СУ и изследовател в БАН, който също бе сред основните участници в първия панел на обществения разговор за щастието на нацията. В България човек се чувства винаги по-щастлив, когато е симпатяга, а не лидер и като нация, много често от ” I have a dream”, стигаме до “I have a drink”, обобщи шеговито той.

Баланс е ключовата дума, която определя и ще определя щастието на работното място, категорични бяха участниците във втория панел на събитието, модериран от Павел Панов, управляващ партньор в In Your Hands.

Пандемията промени отношенията между служители и работодатели като особено в по-големите компании дори доведе до обособяване на нов тип общности – вътрешно-фирмени общности, сподели Кристина Иванова, директор на TELUS International Bulgaria и вицепрезидент операции за България и Турция.

“Очакванията на служителите стават все по-високи към компаниите работодатели и това е тенденция, започнала още преди Covid пандемията”, отбеляза тя. “Всяка година правим анонимно проучване на очакванията на нашите служители към корпоративните програми за благоденствие на работното място и така адресираме нашите политики към тях. 3500 души работят за Телъс България и за нас от съществено значение беше да запазим не само здравето и живота им, но и работните им места, защото очакванията, които излязоха на преден план в проучването ни през пандемичната година бяха именно за стабилност и сигурност. Гордеем се, че не нямаме нито едно съкратено работно място в този тежък период”, посочи още Кристина Иванова. Компанията обръща голямо внимание на психичното и емоционално здраве на служителите си като поддържа редица специализирани програми и тренинги в тази област. В периода на дистанционна работа са били осигурени дори различни видове тренировки.

“Корпоративната култура започна да се променя още преди пандемията, която пък катализира страшно много процеси, адресирани като далечна цел преди това”, заяви Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група Интерпартнерс. Според нея, най-позитивната задействана промяна е поставянето на човека в центъра на процесите и засилването на диалогичността между служителите и работодателите. Катя Димитрова също споделя мнението, че ключовата дума в отношенията работодатели-служители е баланс. Вече не говорим за новото нормално, а за новия баланс. Идва краят на времето, в което измерваме свършената работа в количество часове и работни дни. Когато служителите са достатъчно мотивирани и щастливи на работното място, строго закованото работно време не е от значение за продуктивността им, посочи и тя и сподели отчетлива тенденция – новото поколение служители – това на милениалите е ясно изявен носители на тази нова култура за спазването на баланс и не се притеснява да говори за това и да го изисква.

“Повече от всякога служителите в компанията имат нужда да им бъде засвидетелствана грижа”, каза и Полина Господинова-Георгиева, изпълнителен директор на Българска асоциация за управление на хора.

Хибридната форма на работа, която ще се налага все повече като модел, ще е трудна за управление на процесите и персонала, но могат да го постигнат като не се страхуват да отпуснат контрола, без да го загубят, препоръча тя.

Като друга тенденция, която ще е определяща за щастието на работното място Полина Господинова открои наблюдения от последните месеци, според които офис пространствата все повече се превръщат в места за екипна работа и екипно взаимодействие.

“Ключово изискване в отношенията служители-работодатели е спазването на баланса между работа и личен живот”, допълни този тренд Росица Диамандиева, Мениджър Бизнес Развитие в Manpower Bulgaria.

Нематериалните стимули са водещи в това, което търсят кандидатите за работа вече. Корпоративните програми все повече се ориентират и към стимули, свързани с осигуряването на здравословна работна среда например, добави тя.

Две аксиоми и нов закон за щастието, изведени от новото национално проучване за щастието на нацията

Да се борим за щастието си е един от аспектите, които Covid промени в нагласите ни, коментираха участниците в третия панел посветен на идеала за щастие и модериран он Валя Данкова, съосновател на Хепинес Академи в България.

Резултатите от третия национален Индекс на щастието вдъхновиха психологът Ани Владимирова и нейният екип да формулират и нов Закон за щастието. На база на данните от проучването те извеждат две аксиоми, две твърдения и закон за щастието. Ето какво гласят те, представени от самата Ани Владимирова по време на форума:

  • Аксиома 1: Не можеш да си щастлив постоянно;
  • Аксиома 2: Щастието има различни измерения и интензивност.

Две твърдения: Щастието е трудно, когато животът е лесен и Щастието е най-сладко, когато е трудно.

От всичко това следва и Законът на щастието, който гласи: Индексът на щастието е право пропорционален на философското възприемане на периодите на нещастие и обратно пропорционален на продължителността и интензитета на щастливите периоди.

Думата “щастие” в българския език идва от руски език, сподели писателят Александър Шпатов, участник дискусионния трети панел. “Ако някой ни беше казал преди две години, че ще преживеем толкова необичайно изпитание, нямаше да повярваме, но и изследването на Мениджър за пореден път доказва, че сме адаптивни и като хора и като нация, което е положително, посочи той и препоръча да сме по-отговорни към нашите понятия и представи за щастие”, сподели още той. Като лична рецепта за щастие Шпатов съветва да казваме по-често “благодаря” на хората, които заслужават тази дума.

“Гледайте хората в очите, щастието е там”, гласи рецептата за щастие на Калин Василев, един от съвременните апостоли за създаване на общности и основател на сдружение ТърновоRUNS. Липсата на местни общности продължава да тегли надолу съвкупния индекс на щастие и в тазгодишното проучване, стана ясно от представените по време на събитието социологически данни.

Събитието се осъществи с подкрепата на: TELUS International; BAT

Официален кафе партньор: Costa

Медийни партньори на инициативата: dir.bg, bTV, НПО Портал,  Bloomberg, TV Bulgaria  Dnes.bg.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар