6 любопитни факти за храната, на които ще Ви е трудно да повярвате

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Знаете ли, че в миналото бедните хора са яли омари и черният пипер се е смятал за луксозна подправка?

1. Навремето омарите и стридите са били признати за храна на „работническата класа“

Морски дарове като омари и стриди се смятат за богатство и изискана храна в днешно време, но през средновековието не е било точно така. Тогава хората са се отвращавали от вкуса на омарите и са ги връщали в морето или предлагали на слугите си.

Омарите са достигнали върха на изтънчеността. Те са в менюто във всеки луксозен ресторант по света. Но това не винаги е било така и някога омарите и стридите едва ли си е струвало да ги сложите в чинията си.

Омарът е буквално морско насекомо а те също не изглеждат особено привлекателни. Случайно уловените омари по мрежите на рибарите са били или изхвърляни отново в морето, или са били давани на най-ниско поставените членове от екипа. Стридите са имали подобен имидж, не само че трудно се събират, но и не са много хранителни. Те са били преместени в менюто на работническата класа. Омарът е бил еквивалент на месо от плъхове и дори някои щати в САЩ са имали закони за това колко омари можете да дадете на прислужник, тъй като се е смятало за жестоко и отвратително да се яде тяхното месо.

Ироничен обрат на историята сега поставя омарът сред едни от най-търсените специалитети по света! Незнайно поради какви точни причини, омарите и стридите стигнаха до върха на кухнята през 21 век, което доведе до покачване на популярността и цената на тези храни.

2. Луканката е била известна още през 7 век на прабългарите

Съществуват доказателства, че още през VII век осоляването на месо е било вече известно на нашите предци, прабългарите, още при заселването на територията.

Различни сведения твърдят че са съществували малки предприятия които са посолявали големи количества месо за консервация. Главно са произвеждали суджуци, луканки и пастърма.

Ако сте запознати с българската история сигурно Ви е ясно че тогава сме били под турско робство, а именно поради тази причина главните консуматори на тези производства са били турското население и армия.

Соватчийски предприятия е имало в градовете Пазарджик, Габрово, Търново, Сливен, Стара Загора, Ловеч, София и др.

Луканките са станали традиционни и са се приготвяли всеки сезон в Балканските региони, разбира се – при определени климатични условия и в натурални сушилни (специализирани стаи/пещери). Чрез този метод са се зародили оригинални асортименти, традиционни за всеки един различен регион.

Дори и до днешно време традициите продължават и поради тази причина в магазините до ден днешен се предлагат луканки и суджуци българско производство. Няма съмнение че родното винаги е най-вкусно а качеството – незаменимо. Ще откриете висококачествени премиум мезета изработени по български традиционни технологии с Билла брошура, широката гама от различни разновидности ще Ви предложи всякакви вкусове, само на един клик разстояние.

3. Италия не започва да яде домати чак до 16-ти век

Въпреки че днес Италия е известна със своите вкусни доматени сосове, италианските готвачи започват да експериментират с домата едва през 16 век. Внесени от Америка, започвайки в началото на 1500-те години, първоначално се е смятало, че доматите са отровни и са били използвани единствено като декорация. Докато някои италиански готвачи може да са започнали да експериментират с домати като храна още през 1500-те години, доматеният сос започва да се хваща в Италия едва в края на 17-ти век.

4. Сърбия е дом на едно от най-скъпите сирена в света

Произведено от магарешко мляко от една защитена местност в Сърбия, Пуле е сред най-скъпите сирене в света със значителен марж. Докато изключително изисканите сирена по целия свят могат да струват няколко стотин долара за паунд (едно британско сирене, направено със годни за консумация златни люспи, се продава за 450 долара), сръбският Пуле ги бие на 576 долара за паунд – и това е с отстъпка. Сиренето е толкова невероятно рядко и създаването му е толкова трудоемко, създателите му вярват, че реално биха могли да го продадат за 1700 до 2900 долара за паунд. Вместо това, те го продават само за 576 долара, надявайки се да повишат осведомеността за консервационната работа, която извършват.

5. Гъбите не могат да бъдат преварени

Гъбите съдържат полимер, наречен хитин в клетъчните си стени. Тази структура дава нежен вкус, независимо дали ги готвите за няколко минути или час. Така че, ако си съсипете гъбите следващия път, когато готвите, със съжаление ще Ви информираме, че сте просто лош готвач.

Гъбите със сигурност притежават доста луди факти, които мислим също да споделим с Вас. Специфична медена гъба е най-големият жив организъм на Земята, който се регистрира на над 8,9 км на ширина. Също интересен факт е че за разлика от растенията, гъбите дишат кислород (H2O) като нас и издишват въглероден диоксид. Съществува гъба под името Шийтаке която има невероятни лечебни свойства, за които можете да прочетете тук.

6. През Средновековието черният пипер е бил луксозна подправка

Трудно е да се повярва, че толкова много от храната, която ядем сега, продукти, които могат да бъдат закупени евтино и са лесно достъпни в повечето магазини, са имали такава висока цена. Пиперът е бил луксозна подправка, която често е пътувала от далечни места като Индия. В резултат на това с пипер и други подправки биха се наслаждавали само богатите благородници.

Храната през Средновековието е била значително по-различна. Тогава диетата на благородник се е състояла от разнообразни меса и дивеч, риба, подправки, сирене, плодове и зеленчуци. Смятало се, че суровите плодове и зеленчуци съдържат болести, така че те винаги трябва да се готвят. Дори за благородниците зеленчуците са били рядкост. Диетата на един селянин е била още по-лоша. Около 85% от населението са били селяни през Средновековието и обикновено са яли хляб, каша и яхния от месо.

Но да, пиперът е бил толкова скъп тогава, че е можело да го използвате като валута. Италия е имала монопол върху търговията с пипер и това е било толкова доходоносно, че Португалия е изпратила изследовател да вземе малко. Васко де Гама става първият човек, който обикаля Африка, за да стигне до Индия, и всичко това в преследване на подправката която в днешно време си има място във всеки дом по света – а именно черният пипер.

Коментари

Коментара

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар