9 години след милионните антиправителствени протести: Какво се промени в Турция?

9 години след милионните антиправителствени протести: Какво се промени в Турция?

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Днес се навършват точно девет години от началото на най-мащабните антиправителствени протести в Турция. През 2013 г. планът изсичане на дървета в парка Гези в Истанбул, където се предвиждаше реконструиране на казарми от османския период и изграждане на търговски център, провокира протести в национален мащаб срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган, който тогава бе премиер.

Протестите започнаха на 28 май 2013 година, когато турски природозащитници се обявиха против застрояването на парка „Гези“ край площад „Таксим“ в Истанбул. За броени дни обаче демонстрациите излязоха от рамките на локалния спор и се превърнаха в мащабни антиправителствени протести, в които се включиха близо 3 милиона души. Бунтът бе насочен срещу водената авторитарна проислямистка политика от страна на управляващата Партия на справедливостта и развитието, начело с министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган; демонстрациите бяха насочени в частност срещу ограничаването на свободата на изразяване, срещу ограничаването на демократичните права на гражданите, включително във връзка с наложените ограничения за възможности за аборт на жените. Протестите обхванаха общо 79 от всичките 81 турски окръзи (с изключение на Бингьол и Байбурт) и бяха съпроводени с полицейско насилие, като срещу демонстрантите бяха използвани гумени куршуми, водни оръдия, сълзотворен газ. При последвалите безредици загинаха 11 души, около 10 000 бяха ранени, много хора бяха арестувани.



Широкомащабните протести се превърнаха в най-сериозната заплаха за управлението на Ердоган от идването на власт на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г.






Участници в протестните акции казваха, че това е бил „спонтанен, а не организиран протест“, както и че с участието си в демонстрациите за първи път са се почувствали свободни.

Междувременно западните страни и правозащитните организации остро критикуваха бруталните действия на властите спрямо протестиращите.

Самият Ердоган имаше много остра реторика по отношение на участниците в протестите. Той многократно обвинява основната опозиционна формация – кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП), както и „черната ръка“ на западните сили в това, че стоят зад организацията и подстрекаването на протестите. Той обяви, че протестиращите вървят „ръка за ръка с тероризма“, а водещите западни медии обвини в това че публикуват невярна информация за случващото се в Турция. Властите съответно предприеха драконовски мерки за сигурност, включващи насилствени действия, арести, ограничения в ползването на интернет.

На 15 юни 2013 г. полицията опразни парка Гези и площад Таксим, използвайки сълзотворен газ срещу демонстрантите. На следващия ден Ердоган обяви, че е било негов дълг да прочисти Таксим от антиправителствените демонстранти, макар броени дни по-рано да бе казал, че е „отворен към демократичните искания на протестиращите“.

Вероятно властите са били силно обезпокоени от това, че в протестите участват изключително различни представители на обществото, включително много млади образовани и висококвалифицирани хора.

Такъв тип протести – без отчетлива политическа окраска, са неконтролируеми. Това никак не се хареса на Ердоган и затова той на практика „демонизира“ участниците в протестите, коментира политологът Дженгиз Актар.

След потушаването на демонстрациите бяха заведени много дела срещу участниците в тях, като най-известният обвиняeм бе бизнесменът и филантроп Осман Кавала.

През април тази година, след четири години и половина прекарани в затвора, Кавала бе осъден да прекара остатъка от живота си зад решетките, след като турски съд го призна за виновен за опит за сваляне на правителството чрез финансиране на антиправителствените протести през 2013 г. Други обвиняеми бяха осъдени на до 18 години затвор за подпомагане на опит за сваляне на правителството.

Процесът срещу Кавала се смята от опозиционери и активисти в страната и по цял свят за удар по един от най-известните критици на властта. Коментатори се запитаха дали присъдата за бизнесмена е сигнал към опозицията или към Европа.

Присъдата за Кавала бе осъдена от редица западни страни, а правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ окачестви процеса като „съдебен фарс, от началото до края“. Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг обаче призова Запада, в частност САЩ и Германия, да не се месят във вътрешните работи на Турция, а още преди издаването на присъдата министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу сравни призивите за освобождаването на Кавала с убийствата на деца по време на руската инвазия в Украйна, като посочи, че и зад действията на Кавала, и зад събитията в Украйна стои милиардерът Джордж Сорос.

Процесът срещу Кавала е политически и чрез него президентът Ердоган отправя няколко сигнала. Първо той отправя сигнал към поддръжниците и противниците си, че въпреки всякакви слухове той остава начело на управлението, а несъгласните ги очаква сериозно наказание, каза в интервю за БиБиСи турският анализатор Йорюк Ъшък.

Също така Ъшък смята, че турският лидер отправя сигнал към европейските лидери и институции, които настояваха за освобождаването на Кавала, като казва, че никой не може да му казва какво да прави.

Според анализатора обаче макар присъдата за Кавала и други активисти да изглежда изключително важна и разочароваща за либералната част на обществото, за повечето хора всъщност делото е преминало незабелязано, тъй като те се безпокоят главно за тежката икономическа ситуация в страната.

Хората просто се опитват да оцелеят и се безпокоят за утрешния ден, казва Ъшък.

Три милиона души участваха в протестите за парка Гези. А колко дойдоха при обявяването на присъдата срещу Кавала? Стотина, максимум двеста души. Очевидно в страната цари апатия. Икономиката – това е основният проблем за турския народ в момента, смята журналистът Амберин Заман от „Ал Монитор“.

Източник: dir.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар