Balkan insight с катастрофална прогноза за България: През 2050 г. Ще бъдем с 2 милиона души по-малко

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Бившите комунистически страни в Югоизточна Европа са изправени пред катастрофално обезлюдяване с дългосрочни социални и политически последици. Това констатира Вalkan Insight в свой анализ за страните от Централна и Югоизточна Европа, озаглавен: „Довиждане Балкани: регион с критичен демографски срив“.

Младите хора си тръгват. Коефициентът на плодовитост се срива. Обществата остаряват. И въпреки че стотици хиляди бежанци и мигранти са се струпали в голяма част от региона, малцина искат да останат.

Ако демографията е съдба, балканското бъдеще е мрачно – но не е уникално. От Гърция до Полша почти всички страни от Източна, Централна и Югоизточна Европа се борят със същите проблеми, пише още изданието.

Вalkan Insight отрежда на България най-тежкото положение в перспектива до 2050 година. Прогнозата е направена на база на икономически растеж и условия, и екстраполиране на данните за емиграцията в последните 30 години. Според тях населението на България през 2050 г. ще намалее с 39% спрямо 1989 г. Това ще рече България да остане с население около 5,4 млн. души.

Към момента спрямо 1989 г. населението у нас е намаляло приблизително с 20% и вече е малко под 7 млн. Процесът на емиграция продължава. Младите хора заминават, раждаемостта спада.

Това е най-драстичното обезлюдяване в европейска страна въобще. Сърбия ще има 23,8% по-малко население, Хърватия 22,4%, а Румъния 30,1%. Молдова вече е загубила 33,9 на сто от населението си. За сравнение населението на Чехия ще намалее за този период само с 3%, затъналата в криза Гърция – също с толкова, толкова са предвижданията и за бедната Северна Македония.

Всички правителства са добре запознати със ситуацията, но не правят нищо въпроса или пък липсват средства, за да направят много, пише още Вalkan Insight.

През Терминал 2 продължават да заминават българи за ЕС, за да работят в технологично развитите страни. До миналата година около 10% от елитните ученици в България заминаваха за чужбина, през тази година са 15 %, т. е. извличането на човешки капитал се засилва.

Решението на проблема ни го представя e-vestnik:

За да спре обезлюдяването, трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи в България – в някои основни области посочва електронното издание и ги изброява:

Първо – административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които се отнасят до издръжката на държавната администрация, на цялото чиновничество, което доста се разрасна напоследък.

Друга важна област е данъчната реформа. Не се вижда намерение за понижаване на ДДС, и/или да се въведе и диференциран ДДС за стоки и услуги от първа необходимост, лекарства, храни, също и книги, което е широка практика в другите европейски държави. Това би оставило у хората повече пари за потребление и ще намали възможностите за кражби от ДДС.

Като антикризисни мерки трябва да ограничим преразпределението през държавата, като би било добре ограничаването до 35% и привеждане на данъчните ставки в съответствие с този показател.

Много закъсняла за България мярка е въвеждане на необлагаем минимум малко над минималната заплата.

Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата в образованието ни, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството.

Реформа в здравеопазването – ако монополът на НЗОК се запази и през следващите години, тези хронични проблеми ще продължат. Сега монополът на Здравната каса е една от основните причини да е винаги на дефицит.

Пенсионна реформа. Демографията в България е неблагоприятна, трудовоактивното население намалява, това е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Иначе това, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре, но в същото време България пак остава на последно място в ЕС по минимална заплата (и заплати въобще).

Не се забелязва възможност у нас да се промени чувствително в обозримо бъдеще стандартът на живот и доходите. Това е причината за продължаваща емиграция от България.

И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване.

Не се виждат някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.

Емигрантите ни са изпратили в България 624 млн. евро за първата половина на 2019г. А за същия период преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 457 млн. евро. Българските емигранти имат по-голяма роля за икономическото развитие на България от чуждите инвестиции. Парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой.

С парите в брой привлечените средства от емигрантите и сезонните, и временни работници, вероятно достигат между 1,5 и 2 млрд. евро годишно. Преводите от българи в чужбина през миналата година са се увеличили с 8,6% спрямо предходната година.

Растежът на потреблението на домакинствата до голяма степен се дължи на парите, които емигрантите и гастарбайтерите вкарват в България. Стимулираното потребление с тези средства пък крепи възможността да отчитаме икономически ръст.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар