Poilitico: Здравната система на България е на ръба на колапса заради коронавирусната криза

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

България се опитва да ограничи разпространението на коронавируса, тъй като рязкото увеличение на случаите остави нейната и без това напрегната система на здравеопазване претоварена, пише най-влиятелното издание във Вашингтон и Брюксел Политико.

Както навсякъде в Европа, втората вълна на вируса силно удари страната. Избягвайки най-лошото от огнището през пролетта, България бавно затяга мерките за ограничаване, тъй като случаите започват да се увеличават през есента. В същото време десетилетия необуздана корупция и непотизъм разрушиха общественото доверие в институциите и подкопаха желанието на хората да следват държавните мерки.

Сега България плаща цената, с и без това неработеща здравна система, която отслабена от години заради медицинските специалисти, напускащи страната, вече е опъната до краен предел. В момента страната има най-високата смъртност в ЕС – 25,4 на 100 000 жители в продължение на 14 дни, според данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) – и през последната седмица на ноември регистрира над 20 000 нови случаи.

Миналия месец двама мъже в Пловдив, вторият по големина град в страната, починаха, след като изчакаха да бъдат приети в болница след преместване от друго лечебно заведение. Видеоклипове с тях, които чакат отвън, един с бутилка с кислород до него, влязоха в заглавията. През октомври 33-годишен мъж почина в София, след като часове наред чака линейка.

„Системата е претоварена и затова се случват подобни инциденти”, каза Катя Сунгарска, говорител на спешната медицинска помощ в столицата София. „[Системата] не може да реагира по начина, по който трябва.” Тя казва, че в столицата трябва да има 80 аварийни екипа, които да покриват адекватно населението – всъщност има 15-17 на всяка 12-часова смяна.

Петър Марков, епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, заяви, че високата смъртност показва натоварването на медицинската система, показвайки „колко добре се лекуват тежките случаи и колко добре са защитени уязвимите хора“.

Степента на позитивност в страната е друг показател за това колко е смазана здравната система на България. През втората половина на ноември между 30 и 44 процента от тестовете са положителни. В Германия тази цифра беше по-малко от 10 процента; в съседна Гърция – по-малко от 12 процента.

Твърде малко и твърде късно

Въпреки нарастването на случаите, правителството изчака до миналата седмица, за да въведе значителни мерки за ограничаване – макар че не успяха да наложат заповед за престой в дома или комендантски час.

В петък здравният министър Костадин Ангелов затвори ресторанти, барове, търговски центрове и фитнес зали. Училищата и университетите преминаха към онлайн обучение, докато организираните пътувания и публични събития като семинари и конференции бяха забранени. Театрите обаче остават отворени с капацитет от 30 процента. Разрешени са и частни събирания до 15 души и малките магазини могат да продължат да приветстват клиентите.

„Нашата цел е да намалим нивото на предаване и да позволим на здравния сектор да получи малко отсрочка, за да могат те да си вършат работата по-ефективно“, каза Ангелов пред репортери в София миналата седмица.

Но здравните експерти казват, че мерките са твърде малко, твърде късно. „По-строгите мерки отдавна са закъснели“, каза Марков. „Предвид високата смъртност в България, мерките трябваше да бъдат въведени седмици по-рано.“

Ружа Смилова, преподавател по политически науки в Софийския университет, подозира, че дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов е забавило налагането на ограничения, за да избегне политическа реакция преди парламентарните избори през март следващата година.

“Борисов се страхуваше, че въвеждането на по-строги ограничения може да навреди на шансовете му да спечели изборите през пролетта”, каза тя.

През лятото страната беше парализирана от вълна от антиправителствени протести срещу поредица от политически скандали и ендемична корупция на високо ниво. Демонстрациите подтикнаха Борисов – който сам се оказа положителен за коронавирус през октомври – да направи промени в кабинета си, което включваше и вкарването на бившия директор на болница Ангелов за нов здравен министър.

Вълна от свързани с пандемията теории за дезинформация и конспирация също притъпи отговора на вируса. Около 17 процента от българите смятат, че коронавирусът не съществува, което е спад от 23 процента през лятото, според анкета, проведена през ноември. Повече от половината от анкетираните казват, че вирусът е създаден изкуствено.

Това се комбинира с изключително недоверие към правителството. Според скорошно проучване на EU Barometer, 74 процента от българите заявяват, че не се доверяват на регионалните и местните власти да предприемат правилните мерки за справяне с икономическото и социалното въздействие на кризата. Това е най-високото в блока и далеч над средното за ЕС-27 от 44 процента.

Марков каза, че хаотичното представяне на правителството и съобщаването на извънредните правила са друг фактор. „В нито един случай от март не съм виждал ясни и продължителни усилия за комуникация, за да се обясни естеството на болестта, значението на рисковете за здравето и живота на хората”.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар